14° C, ясно небе
Цените на торовете продължават да растат, дори има опасност и от недостиг, другите разходи също „хвърчат" нагоре, растителната продукцията обаче е на нива от преди десетилетие
Ваня ВЕЛИНСКА
Вече е в ход пролетната кампания. Земеделците подготвят полетата за пролетниците, а в Южна България вече започна и сеитбата на слънчогледа. Засега обработките на почвата, а и засяването са с по-бавни темпове, заради валежите, които имаше в цялата страна. Все пак не може да говорим за закъснение, а и с настъпването на по-подходящи климатични условия, дейностите ще се ускорят.
В нашия район усилено върви сеитбата на слънчогледа, казва Ангел Вукодинов, земеделски производител от района на Съединение. В края на март условията не бяха съвсем подходящи, знаете, имаше дъждове, беше и доста хладно за този период на годината. Разбира се, с нормализиране на времето сеитбата ще напредне, както и довършителните обработки. Като цяло есенните култури, които са засети в нормални срокове, са в много добро състояние, а по-късните - малко изостават. За тях в този момент подхранването е сред основните практики. За съжаление, торят колегите, които имат торове. Тези, които имаха възможност да купят по-рано торови продукти и да се подсигурят, подхранват. При останалите е проблемно. В настоящата ситуация, имам предвид цените на торовете, които постоянно се повишават, голяма част от земеделците няма да могат да си позволят покупка им.
Откакто започнаха проблеми в Близкия изток, преди повече от месец,
цените на торовете скочиха с повече от 30%,
споделят земеделци. И специално азотните торове - карбамид, амониева селитра, въобще амонячните продукти, които много се влияят от повишаването на енергоносителите, основно газа в случая. Голяма част от суровините за торовете идват от там, например Катар е един от най-големите производители. Проблем има и за заводите в Европа, тъй като дори да не се вкарват готови азотни торове, то се внасят суровини, от които те се правят.
Безспорно високите цени са проблем, казва Ангел Вукодинов. Към момента обаче все пак има торове, защото има съвсем реални опасения, че съвсем скоро може и да няма количества. Като цяло положението с торовете е доста притеснително, и то не отсега. В последните три години
финансовото положение на земеделските производители не е никак добро
Едва преодоляхме проблемите с пандемията, после дойде конфликтът в Украйна, когато цените се вдигнаха много рязко, да, след това спаднаха малко, но останаха високи като цяло, а сега и проблемите в Близкия изток. Азотните, а донякъде също фосфорните и калиевите продукти се повишиха с около 50-70%, а някои и с 80%. А това много сериозно увеличава себестойността на растениевъдната продукция.
А и не е само това. Да припомним, че от началото на 2026 г. влезе в сила нова регулация, свързана с торовете, а именно Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ). Накратко между 2026 и 2034 г, плащането на въглеродните квоти за производство на амоняк, респективно торове или налозите върху техния внос ще доведат до все по-високи цени на много важни продукти като амониев нитрат, карбамид, NP и NPK формулации. Това означава, че всеки тор, произведен или внесен в Евросъюза, ще се утежни с допълнителна стойност, т.е. цената на неговия въглероден отпечатък. От 2026 г. поетапно започват да отпадат всички безплатни квоти по системата за търговия с емисии (ETS), като през 2034 г. изцяло ще липсват, а разходите за емисии ще бъдат напълно добавени върху себестойността на продукта, резонно върху цената, която плащат земеделските производители.
Предвид проблемната обстановка в Европа и света
имаше предложения тази регулация да се отложи
Към момента обаче все още няма решение по казуса, така че тя остава в сила. Добрата новина е, че за тази година този въглероден данък е с по-малка ставка, но занапред тя ще се увеличава и ще става все по-сериозен проблем. А и данък тук, увеличение там – натрупването става сериозно.
Оказва се, че в съвременните условия геополитическите фактори влияят върху земеделието изключително много. Всички тези конфликти в света, както и недалновидната европейска политика, в частност и българската, изправят земеделските производители пред редица трудности.
Виждаме, че нашите управляващи, меко казано, се държат неадекватно, коментира ситуацията в страната агробизнесменът. Вярно е, че правителството е служебно и има ограничени правомощия в известна степен, но виждаме, че
всички страни в Европа отчитат неблагоприятните
ситуации около земеделския сектор,
а и не само, и предприемат мерки. Проблем са горивата, които са доста сериозно перо в дейността ни. Но за нас най-големият разход са торовете, те представляват към 30% от себестойността на продукцията. И виждаме, че в България на практика няма никакъв полезен ход, както се казва. Премиерът изтъкна, че била намалена ставка на акциза, но тази мярка е отпреди 20 г. Всъщност това беше причината да бъде създадена Националната асоциация на зърнопроизводителите. Борбата за въвеждане на намалена мярка на акциза, както е в цяла Европа, далеч не е заслуга на този кабинет, нито на предходните, тъй като е въведен доста по-отдавна. Мерките на практика към нашия сектор са нулеви. Виждаме какво направиха в съседна Гърция, Испания и други страни, които директно подпомагат земеделците при купуване на торове, също въвеждат намаление на цената на горивото и т.н.
Много сериозно опасение на земеделците е, че в скоро време няма да има физически торове. Те
не просто ще са още по-скъпи, а няма да има количества
Първо, заводите един по един спират производство, второ – страните, които взеха мерки дадоха възможност на земеделците да купуват от там, от където има торове. В случая в България има налични торове, но земеделците нямат пари.
В южната ни съседка например, гръцкото правителство възстановява 15% от стойността на фактурата при купуване на торове, разяснява Ангел Вукодинов. Тоест това е директна помощ, която улеснява покупката, което при сегашни цени на амониевата селитра е от порядъка на почти 100 евро. Така че нормално е с тази помощ гръцките фермери да дойдат и да си купят торове от България. Затова има съвсем реална опасност наличните тук торове да бъдат изкупени от фермери от съседни държави. Равносметката е, че нищо добро не ни чака. Разходите се вдигат стремглаво, а реализация на продукцията при тези условия и при тези цени ще стане доста трудна.
И, разбира се, не става въпрос за увеличение само на торовете. Всичко по веригата постъпва - семена, продукти за растителна защита, агротехника, поддръжка на машинопарка, работна заплата, и т.н, и т.н.
В сегашната ситуация мога да кажа, че не ни притеснява толкова климатът, ние сме упорити хора, ще се преборим някак си, но проблем е
отсъствието на каквато ѝ да е адекватна политика
за сектора от десетилетия насам,
категоричен е Ангел Вукодинов. А това все повече се отразява на липсата на позитивизъм на всеки нормален земеделски производители. През последните 10 г. всичко е качено в пъти - цените на машините, семена, торове, единственото, което не е „скочило" е цената на земеделската продукция. И лесно ще дам примери: един среден комбайн допреди 10-ина години - струваше около 150-200 хил. евро, сега е минимум 400 хил. евро; една торба семена слънчоглед или царевица около 150-200 лв., сега също е толкова, но в евро; 1 тон амониева селитра 300 лв., сега - 500 евро, т.е. тук има увеличение повече от 3 пъти; заплатата на един добър механизатор преди десетилетие беше 500-700 лв., а към момента е 4-5 пъти по-голяма. Примери могат да са дадат за всички дейности и продукти по веригата. Цените на растениевъдната продукция не само не нарастват, а на моменти те са дори и по-ниски. Как се работи в такава ситуация? На практика се положиха доста усиля да се „отреже" уж здравия „клон", на който се беше „облегнало" родното зърнопроизводството. Защото то вече е почти унищожено. Да не говорим за популизма и жълтите говорения за сектора, както и за
безотговорното отношение по Общата селскостопанска
политика у нас, по скоро прилагането ѝ
Внушението за даването на милиарди на зърнопроизводителите въобще не е вярно. Ако някой направи усилия да проследи къде отиват парите от целия бюджет за земеделие, ясно се вижда, че голяма част от тях се разпределят, не, буквално изтичат в непрозрачни схеми, в наработещи подсектори, в неосъществени докрай проекти, или най-малкото в неизгодни икономически за обществото такива. През годините се нагледахме на какво ли не – то не бяха черупкови градини – колко хиляди декари се създадоха, т.е. ако произвеждаха, то трябваше да захранваме света с ядки. Колко млади фермери насърчихме в кавички, разбира се, което означава, че в България не би трябвало да има земеделец над 40 години, който да работи, защото всички са „млади". А колко много обвързани средства се раздадоха за чувствителните сектори, което предопределя, че би трябвало да „залеем" Европа с продукцията от тях. И всички това доведе до
пълна липса на перспектива не само в зърнопроизводство,
но и при останалите работещи сектори,
защото средствата не се управляват ефективно. Със сигурност не може да се продължава повече така.
Но да се върнем на пролетната кампания. Маркирахме подготовката на полетата и започналата сеитба на слънчогледа. Да споменем и царевицата, която през последните години не е сред любимите култури на повече от производителите ни.
Към момента доброто влагозапасяване на почвата в цялата страна чертае едни много добри условия за зърнената култура. По традиция в Южна България царевицата се реколтира основно при поливни условия, така че земеделците, които имат достъп до вода, ще продължат да я отглеждат. Предположенията са, че колегите им в Северна България ще преосмислят доскорошната си нагласа за по-малки декари с царевица. Със сигурност площите ще са по-малко, защото през есента се зася повече рапица, в сравнение с предходните години, т.е. маслодайната култура „взе" част от полетата. Според специалисти обаче консумацията на царевица у нас не е толкова голяма, така че засетите с нея площи ще са достатъчни.
Коментари