Ако желаете да прекарате лятото далеч от градската среда, но се притеснявате как ще въведете котката си в нова среда, няма защо да се тревожите. Домашните любимци могат да се установят успешно на ново място, стига да им осигурите спокойствие и условия.

Инстинкт за ориентация

Звучи невероятно, но дори огромно разстояние не е пречка за котката да се върне у дома. При изгубване или смяна на средата, животните често успяват да намерят обратния път. Учени смятат, че този инстинкт включва няколко човешки и следователно сетивни способности. Те разчитат на мириса, слуха и зрението. Тяхното обоняние е особено силно развито – котките могат да усещат миризми от километри. Те също така маркират своята територия чрез ароматни жлези и урина, което им помага да се ориентират.

Именно ароматът помага на котките да идентифицират дома си и им позволява да се връщат към него, дори и след дълго отсъствие. Те също така обичат да следват едни и същи маршрути, които са им познати.

Въпреки това, когато се премествате на ново място, е важно да направите стая от къщата, която да превърнете в комфортна зона за котката. Там трябва да има познати предмети като легло, стълб за нокти и играчки, както и кутия за отпадъци, купи за храна и вода. Хубава идея е да осигурите дреха, която мирише на вас и стария ви дом, тъй като това също ще помогне на котката ви да се чувства по-сигурна.

Оставете животинката в затворената стая и след това можете да продължите с преместването на всичко в и около къщата, или каквато работа има по настаняването, знаейки, че котката ви е в безопасност. В края на деня можете да пуснете котката да разгледа малко къщата (уверете се, че вратите и прозорците са затворени). Обикновено най-добре е първоначално да ограничите пространството до една или две стаи, така че котката ви да не се претовари и да знае точно къде може да бъде намерена.

Накарайте котката си да се чувства като у дома си, като ѝ помогнете да маркира новата къща с аромата си. Котките търкат главите и телата си в мебели, стени, врати и т.н., за да отделят миризмата от жлезите, разположени предимно по главата, но също и по тялото. Когато котката се чувства уверена, тя ще разтрива аромата из къщата и това ще увеличи чувството ѝ за сигурност. Можете да ѝ помогнете, като с мека памучна кърпа я разтриете нежно около лицето, за да вземете нейния „личен ароматен профил". Намажете с кърпата всичко на височината на котката в стаята/стаите, където котката ще бъде държана в началото, така че животното да започне да се чувства като у дома си. Можете да повтаряте това всеки ден, преди да я пуснете навън. Не променяйте рутината на мъркащия си любимец по отношение на храна, хигиенни и поведенчески навици, за да се адаптира нормално.

Извеждане на двора

Важно е вашата котка да остане затворена в къщата поне две седмици, тъй като това ще ѝ даде време да свикне с новата си територия. Няколко дни преди да пуснете котката си навън, поръсете част от използваната постелка около периметъра на градината. Това не само ще помогне на вашата котка да се почувства по-комфортно, когато излезе навън за първи път, но ще накара съседските животни да знаят, че има нова котка в района. Проучете за съседски деца и животни и вземете превантивни мерки при срещи с тях.

Също обезопасете дворното пространство от всяка страна на къщата, така че да сте спокойни в случаите, когато котката изчезва от очите ви. Оставете я да изследва и не се притеснявайте твърде много, ако прескочи ограда или отиде по-далеч – повечето котки ще се върнат след няколко минути. На плашливите може да им отнеме известно време, за да се адаптират към новата си среда и може да откриете, че ако ги придружите в градината през първите няколко дни, това ще помогне за изграждането на тяхната увереност.

През първите две седмици пускайте котката си навън само веднъж на ден точно преди хранене, така че тя ви да е мотивирана да остане наоколо. Целта е новият дом да се превърне в център на новата територия, която мирише на сигурност и е източник на храна и подслон (за разлика от стария, където тези неща сега са отказани). Но имайте предвид, че може да отнеме седмици, а в някои случаи и месеци, преди котката да бъде пусната навън без надзор.