Има дори опасност от недостиг, защото съседите изкупуват наличните количества

Ваня ВЕЛИНСКА

Вече е в ход пролетната кампания. Земеделците подготвят полетата за пролетниците, а в Южна България започна и сеитбата на слънчогледа. Засега обработките на почвата, а и засяването са с по-бавни темпове, заради валежите, които имаше в цялата страна. Все пак не може да говорим за закъснение, а и с настъпването на по-подходящи климатични условия, дейностите ще се ускорят.
В нашия район усилено върви сеитбата на слънчогледа, казва Ангел Вукодинов, земеделски производител от района на Съединение. В края на март условията не бяха съвсем подходящи заради дъждовете, беше и доста хладно за този период на годината.

Като цяло есенните култури, които са засети в нормални срокове, са в много добро състояние, а по-късните - малко изостават. За тях в този момент подхранването е сред основните практики.

„За съжаление, торят колегите, които имат торове - тези, които имаха възможност да купят по-рано и да се подсигурят, подхранват. При останалите е проблемно. В настоящата ситуация, имам предвид цените на торовете, които постоянно се повишават, голяма част от земеделците няма да могат да си позволят покупката им", коментира Вукодинов.

Откакто започнаха проблемите в Близкия изток, преди повече от месец, цените на торовете скочиха с повече от 30%, споделят земеделци. И специално азотните торове - карбамид, амониева селитра, въобще амонячните продукти, които много се влияят от повишаването на енергоносителите, основно газа в случая. Голяма част от суровините за торовете идват от там, например Катар е един от най-големите производители. Проблем има и за заводите в Европа, тъй като дори да не се вкарват готови азотни торове, то се внасят суровини, от които те се правят.

Безспорно високите цени са проблем, казва Ангел Вукодинов. Към момента обаче все пак има торове. Има съвсем реални опасения, че съвсем скоро може и да няма количества. В южната ни съседка например, гръцкото правителство възстановява 15% от стойността на фактурата при купуване на торове, разяснява фермерът. Тоест, това е директна помощ, която улеснява покупката, което при сегашни цени на амониевата селитра е от порядъка на почти 100 евро. Така че нормално е с тази помощ гръцките фермери да дойдат и да си купят торове от България. Затова има съвсем реална опасност наличните тук торове да бъдат изкупени от фермери от съседни държави.

Като цяло, положението с торовете е доста притеснително, и то не отсега. В последните три години финансовото положение на земеделските производители не е никак добро.

Едва преодоляхме проблемите с пандемията, после дойде конфликтът в Украйна, когато цените се вдигнаха много рязко, да, след това спаднаха малко, но останаха високи като цяло, а сега и проблемите в Близкия изток. Азотните, а донякъде също фосфорните и калиевите продукти се повишиха с около 50-70%, а някои и с 80%. А това много сериозно увеличава себестойността на растениевъдната продукция.
А и не е само това. Да припомним, че от началото на 2026 г. влезе в сила нова регулация, свързана с торовете, а именно Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ). Накратко между 2026 и 2034 г, плащането на въглеродните квоти за производство на амоняк, респективно торове или налозите върху техния внос ще доведат до все по-високи цени на много важни продукти като амониев нитрат, карбамид, NP и NPK формулации.

Още пролетната кампания и цените на торовете четете в новия брой на в. "Български фермер" от 6-14 април