Как изглежда в представите ви идеалната градина? Красива и лесна за поддръжка, нали? А такава ли е вашата в действителност? Според нас градинарството трябва да доставя удоволствие, да носи спокойствие и разтуха от забързаното ежедневие. Вместо това доста често се превръща в поредната грижа, поредното „трябва", поредното времеемко и досадно занимание.

Отгоре на това, понякога, ние сами си засаждаме проблеми. Например някое агресивно растение, което уж е красиво и се отглежда лесно, но излиза от контрол и превзема площи като лудо или такова с много позитиви и само един негатив, за който не можем да си затворим очите. 

Как да градинарстваме умно е странен въпрос, предвид порядките, които сме наследили. Все пак, ето няколко насоки:

Избирайте растения, които растат заедно с градината, а не срещу нея;

Добре планираната градина трябва да бъде лесна за поддръжка, да не струва скъпо, да създава здрава екосистема, да носи повече радост, отколкото стрес.

Звучи лесно, но как да стане? Като заменим проблемните видове с такива, които не се разрастват безконтролно и не създават предпоставки за нападения от болести и неприятели.

Маточина вместо мента 

Както знаете, мента, засадена в градината е сигурен начин да си създадете главоболие. Ментата има много механизми и начини за оцеляване и разпространяване. Следователно, скоро след засаждането си, започва да превзема място, дори то да е отредено на други растения. Някои градинари дори казват, че ментата се разпространява като жив огън, но под земята.

За да не ви се случи, имате два варианта:

1. Да засадите ментата в контейнер, от който тя не може да избяга;

2. Да смените ментата с друго растение, което не се разпространява толкова агресивно, но има сходни полезни за градината и човешкото здраве свойства.

Маточината е именно такова растение – хем ухае повече от приятно, хем има репелентни свойства, хем става за чай и освежаващи напитки, хем не се разпространява и не превзема площи така агресивно.

Маточина може да бъде отгледана от семена, резници или делене на майчино растение. Всичките методи дават добри резултати.

Клематис вместо ипомея 

Ипомеята е едногодишно увивно растение, което много хора наричат телефонче или грамофонче. Цъфти разкошно в розово, лилаво, бяло или комбинация между тях. За съжаление обаче, много често, това грамофонче се превръща в самозасяваща се машина с готовност за превземане на площи. И от тук тръгва проблемът. Освен този има и още един проблем – увивната природа на растението оставя след себе си увити около опората сухи клонки, които много трудно се отстраняват и доста загрозяват картинката.

Е, ако можем да избираме, а всеки градинар може, то не е ли по-добре лианата да е многогодишна? Например клематис?

Клематисите са разпределени в няколко групи според периода на цъфтеж и начина на растеж. Цветовото разнообразие, формите и размерите на цветовете са неизброими. В същото време, клематисът не се самозасява, не оставя голи, отмрели растителни остатъци и в същото време краси градината, перголота или друга опора повече от добре.

Астилбе вместо момина сълза

И двете растения са подходящи за отглеждане в сенчести местообитания. Особено през летните жеги, астилбето няма да се чувства никак добре на пряко слънце и без достатъчно влага в почвата. Хубавото на астилбето обаче е, че цъфти по-дълго време в сравнение с момината сълза. Освен това не превзема така агресивно площта.

Хеухера вместо аюга 

По същата причина – прекомерно и безконтролно разпространиение, предлагаме в сенчестите кътчета да засадите вместо пъстролистна аюга – хеухера. Тя предлага много повече цветове на листната маса, включително и червени, с шарки и размери.

Аюгата бихме препоръчали за наклонени сенчести терени, където малко или много да задържи поне горния слой на почвата, а хеухерите, за всички останали случаи. Друга полза на аюгата е, че цветовете ѝ се посещават от много опрашители, включително медоносни пчели.