Agastache foeniculum е интересен представител от семейството на ментите. Както родствениците си, агастачето притежава ароматна листна маса с характер. Растението е многогодишно, расте изправено, като достига между 60 сантиметра и 1,20 метра, в зависимост от вида и сорта. Листата са овални, с назъбени краища и плътно овласени.

Цъфтежът започва през лятото и продължава до есента. Цветовете на по-дивите форми са лилави, а на култивираните - бели, розови, дори оранжево-жълти и огнени. Един цветонос може да съдържа до 90 хиляди индивидуални цветчета. Кой обаче ще седне да ги брои? Някой учен, може би ...

Растението се нарича още гигантски, ароматен или лавандулов хисоп, колиброва мента и други. Един от най-големите му плюсове, особено за пчеларите, е, че цъфти изключително продължително, а цветовете съдържат голямо количество нектар. Не само пчелите, но и много други опрашители го посещават, в това число пеперуди, бомбуси, самотни пчели, паразитоидни осички и много други. Според практици и литературни източници, декар насаждение може да поддържа до 10 кошера, а медът, събран от агастаче е лек и много ароматен.

Агастачето има лечебни качества и се използва от древни времена в народната медицина на различни народи. Твърди се, че помага при настинки и грип, респираторни проблеми, а също и кожни такива.

От листната маса се приготвят чайове и различни сиропи, а в свежо състояние се добавя към салати. Който не харесва аромата на анасон, няма да хареса и агастачето, макар ароматът му да е доста по-бонбонен.

Агастаче няма да намерите в цветарските магазини

или комерсиалните градински центрове. С него можете да се сдобиете или от съседка, която вече го отглежда и иска да го размножи или като си купите семенца и си отгледате разсад сами.

Понеже няколко пъти споменахме родството с ментите, редно е да вмъкнем, че няма опасност агастачето да превземе площи така агресивно. Директните сортове и по-дивите видове може да се самозасеят, но в никакъв случай не бива да се притеснявате, че ще се превърнат в досада, от която няма отърване.

Семенцата са дребнички и слятата сеитба би била най-лесна. До десетина дни ще се появят първите листенца, ако засеете плитичко. Щом се оформят 3-4 същински листа, пикирайте или изчакайте още мъничко, ако растенията не си пречат много, и засадете директно в градината. Имайте предвид, че първоначално растежът е бавен.

Агастачето предпочита почви с добър дренаж

Сухоустойчиво е и не понася добре преовлажняване. Мястото му е на слънце. Ако почвата е плодородна, подхранване не е необходимо. Прекалено много азотни торове или наличието им в почвата ще доведе до бурно развитие на листна маса, но с малко цветове. Освен това, растенията ще станат високи и нестабилни, а ароматните им качества ще се влошат.

Независимо дали ще използвате агастаче за лична консумация или като подкрепа на пчелите и другите опрашители, препоръчваме да извършите пензиране в началните стадии от развитието му. Така ще стимулирате разклоняване и повече цъфтеж съответно.

Разстоянието на засаждане между растенията е минимум 30 сантиметра от всички страни.

Мястото на агастачето в градината е в задните редици

около цветя или други билки. Ако усеща конкуренция с други видове или му е тясно, ще стане по-високо от предвиденото. Затова, независимо колко малки са растенията в началото на сезона, не ги сгъстявайте. Отредете им достатъчно място, имайки предвид размерите на възрастните.

Добри комбинации биха се получили с високо агастаче и стелещи видове като алисум, флокс, петуния и други подобни. Така няма да се притеснявате, че едните ще пречат на другите да получават светлина.

Предвид сухоустойчивостта му, съчетайте го с други растения със сходни изисквания. В края на сезона, след прецъфтяване, отстранете прецъфтелите цветоноси. Листа или млади стръкове за консумация и сушене може да се берат през целия сезон.

Бихте ли намерили място за този красив ароматко във вашата градина?