Все по-често в разговорите между лозари и винари се появява понятието устойчиви сортове грозде. За едни те са бъдещето на лозарството, за други поредната „модна вълна", която ще отмине, както много други преди нея. Истината, както обикновено, се намира някъде по средата.

Какво всъщност означава „устойчив сорт"?

Устойчивите сортове грозде са селекционирани така, че да понасят значително по-добре основните икономически важни болести по лозата (мана, оидиум и сиво гниене). Тази повишена устойчивост е резултат от целенасочена селекционна работа, при която се комбинират ценни стопански качества с вродена толерантност към патогените. На практика това позволява значително намаляване на броя на растителнозащитните третирания, което води до по-ниски производствени разходи, по-малко натоварване на почвата и околната среда и осигуряване на по-безопасни условия на труд за лозаря.

По-ограничената употреба на фунгициди е особено важна в условията на все по-строги екологични изисквания и засилен интерес към устойчиво и биологично лозарство. Освен икономически и екологични ползи, това има значение и за имиджа на крайния продукт, тъй като потребителите все по-често търсят вина, произведени с минимална намеса и щадящи природата технологии.

Важно е обаче ясно да се подчертае, че устойчивите сортове не са напълно имунизирани срещу болести. При силен инфекциозен натиск, неблагоприятни климатични условия или неправилна агротехника и те могат да се разболеят. Разликата е, че в сравнение с класическите сортове, това се случва значително по-рядко и обикновено с по-слаба степен на нападение. Затова устойчивите сортове не отменят напълно растителната защита, но позволяват тя да бъде по-умерена, по-целенасочена и по-устойчива във времето.

Защо интересът към устойчивите сортове расте?

Интересът към устойчивите сортове грозде през последните години нараства осезаемо и това съвсем не е случайно. Причините са ясни, практически и пряко свързани с ежедневието на всеки лозар. Независимо дали става дума за голямо професионално стопанство или за няколко реда лози в двора.

На първо място, климатът става все по-непредсказуем. Все по-често се наблюдават влажни и продължителни пролетни периоди, които създават идеални условия за развитие на мана и оидиум, последвани от резки температурни колебания. Това поставя лозите под постоянен стрес и прави растителната защита по-трудна за планиране и изпълнение.

Не по-малко важен фактор е и поскъпването на продуктите за растителна защита. Разходите за фунгициди, горива и техника нарастват, а при класическите сортове броят на третирания често не може да бъде съществено намален без риск за реколтата. В този смисъл устойчивите сортове дават възможност за по-добър контрол върху себестойността на продукцията.

Към това се добавя и все по-сериозният недостиг на работна ръка. Трудът в лозето става не само по-скъп, но и все по-труден за намиране. Намаляването на броя на третиранията и по-опростената агротехника при устойчивите сортове облекчават работния процес и правят стопанството по-управляемо.

Не на последно място, обществото и пазарът все по-силно търсят по-чиста и екологична продукция. Потребителите са по-чувствителни към начина на производство, а устойчивите сортове се вписват естествено в концепциите за устойчиво, екологично и биологично лозарство.

В този контекст устойчивите сортове изглеждат като разумно и прагматично решение, особено за малки стопанства, семейни лозови масиви и любители лозари, които търсят баланс между качество, разходи и щадящо отношение към природата.

Предимства на устойчивите сортове

Най-голямото и най-осезаемо предимство на устойчивите сортове грозде е значително намаленият брой растителнозащитни третирания. В практиката това означава, че в години с умерен инфекциозен натиск броят на пръсканията може да бъде намален наполовина, а в някои случаи дори и повече в сравнение с класическите сортове. Тази разлика се усеща не само на хартия, но и директно в ежедневната работа в лозето.

По-малкото третирания водят до редица конкретни ползи:

o по-ниски производствени разходи, свързани с препарати, горива и амортизация на техника;

o по-малко химия в лозето, което е важно както за почвата, така и за самото растение;

o по-здрава почва и по-чиста околна среда, с по-малко натрупване на остатъчни вещества;

o по-спокойна работа за лозаря, особено в години с чести валежи, когато всеки пропуснат или закъснял ден за пръскане носи сериозен риск при чувствителните сортове.

Този по-нисък технологичен и психологически натиск е особено ценен за малки производители и любители, които не разполагат с големи екипи и техника. Именно поради тази причина устойчивите сортове все по-често намират място в биологичното и устойчивото лозарство, където ограничаването на химичните средства е не просто цел, а основен принцип на производство.

Недостатъци на устойчивите сортове

Въпреки безспорните си предимства, устойчивите сортове грозде имат и своите слаби страни, които не бива да се подценяват. Част от тях дават вина с по-нетипичен ароматно-вкусов профил, който не винаги съвпада с утвърдените представи и очаквания на потребителите. Пазарът все още е силно ориентиран към добре познати сортови имена, изградили репутацията си с десетилетия, а понякога и с векове.

Допълнително ограничение представлява и законодателната рамка. В редица лозаро-винарски райони използването на устойчиви сортове не е допустимо за производство на вина със защитено или контролирано наименование за произход, което автоматично ограничава пазарната им реализация в по-високия ценови сегмент.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че много от устойчивите сортове са сравнително „млади". Липсва натрупан дългогодишен практически опит как се държат при различни почвени типове, формировки, натоварване и специфични климатични условия. Това създава известна несигурност за производителите и изисква повече наблюдение, експерименти и адаптиране на агротехниката.

В този смисъл устойчивите сортове грозде не са чудодейно решение, но със сигурност не са и краткотрайна мода. Те няма да изместят класическите сортове, но постепенно ще заемат своето място там, където практиката показва, че предлагат реални предимства. В райони с висок болестен натиск, при по-екстремни климатични условия, в биологичното лозарство и при стопанства, които търсят устойчив баланс между икономика, качество и опазване на околната среда.