В народната медицина на птицевъдите това се нарича „запечени" яйца.

Ето кои са основните виновници за този проблем и как да го неутрализирате:

1. Проблеми с влажността (най-честата причина)

Гъшите яйца са големи и съдържат много белтък. Ако влажността не е правилна, се случват две неща:

• Твърде ниска влажност: Подчерупковата ципа изсъхва и става здрава като пергамент. Тя буквално „залепва" за гъсето и го стяга като менгеме, пречейки му да се завърти и да счупи черупката.

• Твърде висока влажност: Гъсето расте твърде голямо (напомпано с вода), въздушната камера остава малка и птицата се дави в околоплодните течности, преди да пробие черупката.

2. Липса на охлаждане и пръскане

Гъската, за разлика от кокошката, редовно става от гнездото, за да пие вода и да се изкъпе. Когато се върне, тя внася влага и охлажда яйцата.

Грешката: Ако яйцата в инкубатора не се охлаждат по 15–20 минути на ден (след 10-ия ден) и не се пръскат с пулверизатор, черупката става изключително твърда и крехка.

Решението: От 10-ия ден нататък отваряйте инкубатора за проветряване и пръскайте яйцата с хладка вода (около 30°C). Това създава микропукнатини в черупката, които помагат на гъсето да я разбие.

3. Неправилно хранене на родителското стадо

Често проблемът не е в инкубатора, а в това, което гъската е яла месец по-рано.

• Витамин B12 и манган: Липсата им води до слаби мускули на врата на гъсето. То просто няма сили да направи „удара" с човката.

• Витамин Е и селен: Недостигът им води до смърт на ембриона в последните 48 часа.

• Затлъстяване: Прехранените гъски снасят яйца с лошо качество на белтъка, което пречи на дишането на ембриона.

4. Лоша вентилация

Към края на инкубацията гъсето започва да диша активно с белите си дробове, докато е още в яйцето. Ако в инкубатора се натрупа прекомерно количество въглероден диоксид (CO2), птицата заспива и умира от задушаване, преди да е започнала да кълве.

Как да помогнете, ако гъсето е „запечено"?

Ако видите, че яйцето е накълвано, но няма прогрес повече от 12–24 часа:

1. Проверете ципата: Ако през дупчицата виждате, че ципата е бяла и суха като хартия – гъсето е залепнало.

2. Помогнете внимателно: С пинсета отчупете малки парченца от черупката около въздушната камера.

Внимание: Ако видите кръв, веднага спрете! Кръвта означава, че кръвоносната система още не се е затворила и гъсето ще прокърви.

3. Овлажнете: Капнете капка топла вода върху засъхналата ципа, за да стане прозрачна и мека.

Първите няколко дни от живота на гъсетата са критични. Те се раждат с резерв от хранителни вещества в жълтъчната торбичка, но бързото преминаване към активно хранене и правилното хидратиране са ключът към 100% оцеляване.

Ето стъпките, които ще гарантират силен старт:

1. Първото пиене на вода

(веднага след изваждане от инкубатора)

Водата е по-важна от храната в първите часове.

• „Енергийна напитка": Дайте им хладка вода (около 25°C), в която сте разтворили малко захар или мед (1 чаена лъжичка на литър) и витамин С. Това им помага да абсорбират по-бързо остатъчния жълтък.

• Обучение: Гъсетата не винаги знаят как да пият. Потопете внимателно човката на 2–3 от тях във водата – останалите веднага ще ги имитират.

• Внимание: Поилките трябва да са такива, че гъсетата да не могат да влязат в тях и да се намокрят. Мокрото гъсе е почти сигурно мъртво гъсе поради преохлаждане.

2. Първата храна (след 12–24 часа)

Не бързайте с тежките зърнени храни. Стомахчетата им са нежни.

• Стартерни смески: Най-сигурният вариант е готов фураж „Стартер" за гъсета или патета (с около 19–21% протеин).

• Народната рецепта (ако нямате готов фураж): Твърдо сварено яйце, ситно нарязано и смесено с малко царевично брашно и много ситно нарязана млада коприва или люцерна.

3. „Суперхраната" - копривата

В България копривата е традиционният спасител на малките птици.

• Тя е богата на витамини и действа като естествен антибиотик.

• От втория ден тя може да съставлява до 20–30% от дажбата им, но трябва да е нарязана почти „на каша".

4. Критични фактори за нулева смъртност

• Хигиена на съдовете: Гъсетата разхвърлят храна и вода, което води до бързо вкисване. Мийте поилките и хранилките при всяко зареждане! Вкисналата храна причинява фатални разстройства.

• Пясък: Още от 3-ия ден сложете малка паничка с фин речен пясък. Без него те не могат да смелят растителната храна и умират със „запушени" стомаси.

• Топлината: Първата седмица им трябват 30–32°C. Ако се събират на купчинка – студено им е. Ако стоят далеч от лампата с отворени човки – прегряват.

• Суха постеля: Гъсетата „пасат" и отделят много течни екскременти. Сменяйте сламата или талаша ежедневно. Влагата под краката им е най-краткият път към болестите.

Златно правило: Никога не пускайте гъсета в открит водоем или на дъжд, преди да са сменили пуха с перушина (около 3-4 седмици). Те нямат мастна жлеза и се намокрят до кожа, което води до пневмония.

Кои са най-честите признаци на заболяване при

малките гъсета, за да можете да реагирате навреме?

Когато става въпрос за малки гъсета, правилото е едно: действайте бързо. Поради бързия си метаболизъм, те могат да се влошат за часове, но и да се възстановят също толкова скоростно, ако проблемът се хване навреме. Обикновено здравите гъсета са шумни, любопитни и постоянно търсят храна.

Ето за какви „червени флагове" трябва да следите:

1. Поведенчески признаци (първите сигнали)

• Унилост и сънливост: Гъсето стои със затворени очи, не реагира на шум или движение и не се втурва към храната с останалите.

• Отпуснати крила: Крилата не са прибрани плътно към тялото, а стоят „увиснали".

• Изолиране: Болното гъсе често се отделя от групата и стои самотно в ъгъла.

• Липса на глас: Здравото гъсе постоянно „бъбри". Ако е тихо и не издава звуци дори при допир, нещо не е наред.

2. Храносмилателни проблеми

• Диария: Изпражненията са воднисти, жълти, зелени или с примеси на кръв.

• „Зацапано дупе": Екскрементите засъхват около клоаката и я запушват механично. Това е смъртоносно, ако не се почисти веднага с памук и топла вода, защото птицата не може да се изхожда.

• Подут или прекалено твърд корем: Може да е признак на несмилане на храната или възпаление на жълтъчната торбичка.

3. Дихателни и физически признаци

• Трудно дишане: Гъсето стои с отворена човка, разтяга врата си нагоре или се чува хъркане/пиукане при дишане.

• Сълзящи очи или секрет от носа: Очите изглеждат мътни, слепени или около тях пухът е мокър.

• Куцане или „разкрач": Ако краката се разминават встрани или птицата не може да се изправи, това често е дефицит на витамини (особено от група B) или прекалено гладък под, на който краката се плъзгат.

„Златните" съвети за реакция:

1. Изолация: Веднага отделете болното гъсе в отделна кутия („лазарет"). Болестите при птиците се разпространяват със скоростта на светлината.

2. Топлина: Болната птица губи телесна топлина много бързо. Осигурете ѝ малко по-висока температура от тази на останалите.

3. Проверка на водата: Понякога „болестта" е просто празна поилка или твърде студена вода, която е предизвикала шок.

Един малък трик: Ако гъсето е много слабо и не иска да пие, използвайте капкомер, за да дадете 1-2 капки разтвор на захар и щипка сода за хляб – това действа като електролит, може да му даде сили да се изправи.

Внимание: Всеки стопанин трябва да знае

важните препарати и витамини

Да имаш подготвена „аптечка" е половин победа. Когато се появи проблем при гъсетата, обикновено нямаш време да пътуваш до ветеринарната аптека – трябва да реагираш веднага.

Ето списък с най-важните неща, които всеки стопанин, който отглежда гъски трябва да държи в шкафа:

1. Енергия и витамини (За силен старт и стрес)

• Витаминен комплекс (течен): Търсете препарати като AD3E или комбинирани витамини (напр. Геравит, Чиктоник или подобни). Те се добавят във водата за пиене през първите 3–5 дни.

• Витамин С (на прах или ампули): Най-доброто средство срещу стрес (при транспорт, преместване или рязка промяна на времето).

• Глюкоза (или обикновена захар/мед): За бързо вдигане на крака на изтощени или току-що излюпени гъсета.

2. Дезинфектанти и външна помощ

• Калиев перманганат: Няколко кристалчета, колкото водата да стане бледо розова, действат като лек антисептик за стомаха.

• Гранулин (синьо багрило) или йод: За обработка на рани, ако птиците започнат да се кълват помежду си (канибализъм) или за дезинфекция на пъпчето при новоизлюпените.

• Син камък (меден сулфат): За дезинфекция на водата за плуване и коритата (както споменахме в началото).

3. Спешни лекарствени средства

(консултирайте се с ветеринар за дозата!)

• Широкоспектърен антибиотик: Препарати на основата на енрофлоксацин (напр. Байтрил) или Окситетрациклин. Помагат при респираторни инфекции и тежки разстройства.

• Кокцидиостатици: При кървава диария (кокцидиоза). Важно е да имате нещо под ръка, защото тази болест може да покоси цялото стадо за дни.

• Пробиотик: След лечение с антибиотици е задължително да възстановите чревната флора на гъсетата.

4. Инструменти

• Спринцовки (2 мл и 5 мл): За точно дозиране на лекарствата във водата.

• Капкомер: За принудително хранене или поене на индивидуално болна птица.

• Електронна везна: За да знаете точното тегло на птиците и да изчислите правилната доза медикамент.

Рецепта за „Електролит за спешни случаи"

Ако гъсето е дехидратирано и отпуснато, можете да направите това в домашни условия:

• 200 мл топла вода

• 1 чаена лъжичка захар (или глюкоза)

• щипка готварска сол

• щипка сода бикарбонат

Запомнете: Давайте по 2–3 капки с капкомер директно в човката на всеки час.

Важна забележка: Винаги съхранявайте лекарствата на хладно и тъмно място, далеч от достъпа на деца и самите птици.

Проверявайте срока на годност веднъж на 6 месеца.