Напояването е бъдещето на земеделието, без него „сметката няма да излезе"

Ваня ВЕЛИНСКА

Зърнено-житните и маслодайните ще си останат основни култури за страната ни и в бъдеще. Въпреки променящите се климатични условия, както и предложенията да се отглеждат по-нетрадициони растителни видове, понякога и доста екзотични, които по-добре се справят с тях.

Безспорно земеделието през последните години е изключително динамично. И това е продиктувано, не само от неблагоприятните условия, най-често продължителна суша и високи температури, а също и наводнения, които съпътстват растениевъдното производство, но и от цените и пазарите и, за съжаление, най-вече от политиката.

Пшеницата, царевицата, слънчогледът са сред най-важните култури не само у нас,

но и в световен мащаб. Те са гарант за продоволствената сигурност на населението. Така че каквото и да става занапред, те ще си останат водещи производства в земеделието.

Смятам, че зърнено-житните и маслодайните култури ще са основни за България и в бъдеще, казва Жечко Андрейнски, земеделец и председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Отделно всеки един производител може да опитва с отглеждането на нови и перспективни култури. Разбира се, те не са чак толкова нови, защото и грах, и соя, и бакла, и лупина, и сорго са просто забравени стари, които в момента търсят своето място на пазара. Земеделският производител е поставен в условия на конкурентна пазарна среда, тъй че той трябва да залага на такива култури, които може да реализира по всяко време. Да, понякога и не на много добра цена, но все пак е важно да се гарантира финансовата сигурност на стопанството. А другите - ще са допълващи към неговото земеделско производство.

Видно е, че климатичните промени са факт. Те влияят с особена сила на земеделието, което в по-голямата си част, в случая не може да избегнем от клишето, е фабрика на открито. Стана ясно обаче, че и много от идеите на европейските държавници за някакви мерки, които щели да повлияят на климата, са неработещи. Климатът се е променял и когато не е имало човешка дейност, така че трябва да спрем с нереалистичните очаквания, че може да спрем или повлияем в значителна степен на дадени процеси. По-скоро усилията трябва да са насочени към това

да се работи в посока селекция за по-адаптивни сортове и хибриди,

към подобряване на технологиите и въвеждане на добри практики,

които биха ограничили негативните ефекти от различните екстреми. И наистина започват да се виждат разнообразни иновации в тази посока.

От няколко години усилията на селекционерите са насочени не само към създаване на сортове и хибриди, които дават високи добиви, но и са толерантни или устойчиви на различни вредители, а също и на сухи условия, на опрашване при високи температури и т.н. Така че това е правилният път и той е поет от семенарските компании. От друга страна колкото и устойчиво да е едно растение на суша, то всяко нещо си има граница. Разбира се, ако засушаването е няколко месеца, и то в критични за дадената култура фази, а и е придружено с високи температури, всички тези неблагоприятни фактори няма как да не му окажат влияние. Затова тук трябва да се намесят добрите практики, а именно да има възможност да се напоява. И не става въпрос за оптимални поливни норми, както пише в учебниците, а да се осигури някаква вода, която да „стабилизира" положението.

Да се отглеждат повече и разнообразни култури в дадено стопанство не е нито ново, или пък революционно. Това е добра практика, която се отнася към осигуряването на правилен сеитбооборот, а и не само, разбира се. За съжаление, с унищожаването на по-голяма част от животновъдните стопанства, повечето от фуражните култури останаха без реализация. Същото се случи и с много други, като памук, лен, коноп и т.н, свързани с текстилната индустрия. Примерите са много.

През последните години се наблюдава интерес към отделни култури като рапица, сорго, маслодаен лен, както и към протеинови култури, за които се дава премия, а и други. Те обаче се отглеждат на малки площи, в отделни стопанства и не може да говорим за значителни количества.

При фуражните, а също и при протеиновите култури, ако нямаш животни, е безсмислено да ги отглеждаш, смята Жечко Андрейнски. Когато имаш люцерна, грах и ако не ти трябват за фураж, то не можеш да ги реализираш, Към момента е много трудно, а и цените са много ниски. За съжаление, в България няма пазар за тези култури. А да си гарантираш продажбата им, то трябва да имаш количества, които да бъдат достатъчни, за да организираш износ например. Това на практика е изключително трудно.

Още преди години, за да разнообрази сеитбообората на стопанството си, земеделецът започва да отглежда различни култури, много от които фуражни. Сблъсква се обаче именно с тези проблеми – трудна, дори невъзможна реализация. Но вместо да се откаже решава да постъпи по друг начин – впуска се в предизвикателството да отглежда и животни. Което се оказва доста трудно начинание.

Да се върви ли в посока диверсификация?

Тема, която също сериозно се обсъжда през последните години. И това също е много добра стъпка във вярната посока. За съжаление, на този етап има много малко стопанства, в които освен полските култури се отглеждат зеленчуци, овощни видове, лозя, или пък животни. А обяснението на земеделците е, че: „не защото не искат, а защото няма работна ръка". От една страна е точно така, тъй като липсата на работници не само в земеделието е много сериозен проблем от години. От друга обаче - съвременните технологии, особено в едно животновъдно стопанство, позволяват то да се обслужва от минимален брой работници. В зеленчукопроизводството, а и в другите интензивни отрасли, също се внедриха различни машини, които значително намаляват ръчния труд. А и в други европейски страни - как успяват да се справят производителите? Например в съседна Румъния всяко по-голямо стопанство освен полски култури има и животни. Освен това задължително върви и с надграждане, т.е. с преработка на мляко или на месо. Добавената стойност е налице. При нас в голямата си част

растениевъдството производство е просто търговия,

с много малък принос към преработването на суровините

И само да акцентираме на напояването. Защото то е бъдещето. И нали никой не очаква да започнем да отглеждаме масово южни и тропични култури? Със сигурност отделни видове може да се застъпят в някои малки стопанства и то само при сигурна реализация. Но за голямо производство е дори несериозно да се коментира.

Та за напояването. Това трябва да е акцента в държавна политика в земеделието. Тези плахи стъпки, които се правят в момента, няма да решат проблемите, които са натрупани повече от 30 години. Необходима е ясна стратегия, която да започне да се изпълнява незабавно. А бюрократичните спънки да се сведат до минимум, за да може да се работи в тази посока. Земеделците са готови за сътрудничество. Но тук са нужни смели и визионерски държавнически решения. Ако се отделят просто някакви символични суми, като предвидените 400 млн. лева за проекти на „Напоителни системи", няма да стане. Предстои да видим.

Жечко Андрейнски
Жечко Андрейнски