Е, стига романтика, свети Валентин мина. Но розите са си рози и имат нужда от грижа, особено когато не са в букет. Същинската работа в градината тепърва започва и понеже месеца преминава под острието на ножиците, нека да обърнем повече внимание на кралиците на цветята в личните градини и техните пролетни прически.

Оформянето на храстите и подходящото време за резитба е сега и ще трае само още няколко седмици. Резитбата има много предимства пред това растенията да бъдат оставени да се развиват както си искат. Имайте предвид, че с ножицата няма как да навредите на растенията, дори да се колебаете къде и как да режете. Казано е, че и най-лошата резитба е по-добра от никаква.
Тя ще стимулира нов растеж, по-добро разклоняване и още по-красиви храсти. Освен това ще поддържа растенията в изряден вид и ще допринесе за тяхното здравно състояние.

Най-добрата форма, която да се стараете

да придадете е V-образната

Тя позволява оптимално разположение на клоните в пространството, оптимална циркулация на въздуха и, не на последно място, предотвратяване на заболяванията.

Резитбата на розите е подчинена основно на това на какви клонки се разполагат цветовете, кога започва цъфтежът, колко пъти цъфти сортът през годината и какво е желанието на градинаря за форма, размер и разположение.

Като специфични растения с нестабилен покой, резитбата трябва да бъде подчинена и на метеорологичната обстановка за района, в който се отглеждат.

Обикновено основната резитба се прави рано напролет преди или малко след започване на набъбването на листните пъпки, което вече е факт в по-топлите райони и на по-слънчеви места. Наедряването на млади пъпки е сигнал, че е време да се действа и моментът не бива да се изпуска, защото разтварянето и нарастването означават загуба на енергия и хранителни вещества за храста.

От друга страна, резитбата не бива да се провежда и много рано, защото ще стимулира събуждане на пъпките и един по-сериозен мраз може да е фатален за новите тъкани.

Независимо от това какви растения ще се режат,

резитбата започва от болните, счупените

или сгъстяващите храста клонки

Отрезите трябва да са коси, под ъгъл около 45 градуса и наклон обратен на прилежащата пъпка, за да не се задържа вода в тази зона, която пък да доведе до заболяване или физиологични повреди. Реже се до здрава тъкан, ако има наличие на неприятел или симптоми на заболяване.

Най-лесно ще се ориентирате за нея като обърнете внимание на цвета на сърцевината на стъблата. Ако се забелязва покафеняване, необходимо е да съкратите клонката още мъничко - докато тъканта стане бяла. Ако раната стане прекалено голяма, замажете с овощарска замазка или облейте с парафин/восък, за да запечатите.

Препоръката на специалистите е на розовите храсти да се придава по-отворена форма, каквато е „V" образната като се разпределят правилно наличните клонки, а резитбата винаги е над пъпка, която сочи навън. Заедно с това се премахват не повече от 1/3 до ½ от дължината клонките в зависимост от това къде се разполагат цветовете – на млади или на стари стъбла. В първия случай се реже по-силно, а във втория е възможно резитбата да се проведе и след цъфтежната вълна.

За да бъдат здрави розите ви, освен резитбата, добре е да извършвате и превантивни пръскания с фунгициди. Красавиците са много податливи на гъбни заболявания, а най-добрата мярка срещу тях е превенцията.

Напомняме, че

отрязаните клонки могат да се превърнат в нови растения

доста лесно. Нужно е само да подберете здрави и силни резници, да ги поставите в добре обработена, рохка и влажна почва и да ги похлупите с прозрачен похлупак – буркан, пластмасова туба или друго.

Добре е, ако резниците са много на брой да ги вкорените на едно място и през есента, след листопада, да ги засадите на постоянни места. Така ще можете да се грижите по-лесно за младите растения.