Грижите за щраусите са повече във вниманието към детайла, отколкото стандартното птицевъдство. Тъй като тези птици са „примитивни" (нелетящи), техният организъм функционира по специфичен начин.

Предлагаме на читателите подробен преглед на жизнения цикъл и грижите в една щраусова ферма:

1. Избор на порода и стадо  От третия ден щраусите – пилета трябва да се извеждат навън.

От третия ден щраусите – пилета трябва да се извеждат навън.

В България най-разпространен е Африканският черен щраус (хибрид). Той е предпочитан, защото:

Има по-спокоен темперамент;

  • Достига полова зрялост по-бързо;
  • Дава най-качествена кожа и пера;
  • Продуктивният му период е впечатляващ - до 30-40 години.

2. Инкубация - най-критичният момент

Женската снася по едно яйце на всеки два дни през размножителния сезон (пролет-есен). За бизнесцели се използва изкуствена инкубация:

Продължителност: 42 дни;

Условия: Температурата в инкубатора трябва да бъде около 36,2 до 36,5оС;

Влага: Изключително важно е влажността да е ниска (около 20-25%), за да може яйцето да загуби около 15% от теглото си чрез изпарение. Ако това не се случи, пилето може да се „удави" в черупката.

3. Отглеждане на малките (до 3 месеца)  Възраст около 2 месеца.

Възраст около 2 месеца.

Това е периодът с най-висока смъртност. Основните правила са:

Подова настилка: Никога не използвайте хлъзгав под или малки камъчета/пясък. Малките щрауси ядат всичко и могат да блокират стомаха си (импакция), което е фатално. Най-добре е гумена постелка или бетон с добро сцепление.

Движение: От третия ден пилетата трябва да се извеждат навън (ако времето позволява), за да тичат. Това е жизненоважно за правилното развитие на краката и сърцето.

Храна: Специализиран стартерен фураж с високо съдържание на протеин (около 20–22%).

4. Фаза на растеж и угояване 

След 3-месечна възраст щраусите стават изключително издръжливи.

Пространство: Те имат нужда от дълги заграждения (минимум 40–50 метра дължина), за да могат да развиват скорост. Тичането помага за храносмилането.

Диета: Преминава се към фураж с повече фибри. Люцерната (зелена или на сено) съставлява до 60–70% от диетата им. Добавят се царевица, ечемик и витаминни премикси.

Вода: Един възрастен щраус пие до 10–12 литра вода на ден.

5. Жизнени етапи и продукция (табл. 1)  Фермата трябва да бъде с висока ограда.

Фермата трябва да бъде с висока ограда.

6. Специфични изисквания към терена 

Щраусите са плашливи животни и силният стрес може да ги нарани (те тичат със скорост до 70 км/ч и могат да се ударят в оградата).

Огради: Трябва да са без остри ръбове и без бодлива тел. Най-подходяща е плетена мрежа с малки дупки, за да не си завират главите в тях.

Здравеопазване: Основната опасност са паразитите (вътрешни и външни) и птичият грип. В България е задължително редовното обезпаразитяване и спазването на биосигурност (дезинфекционни вани на входа на фермата).

7. Зимните грижи за щраусите

Въпреки че са африкански животни, те понасят снега отлично. Важно е обаче да имат сухо помещение без течение, където да нощуват. Краката им са най-чувствителни към лед – ако щраус падне и счупи крак, той почти никога не може да бъде излекуван и се стига до умъртвяване.

Любопитен факт: Щраусите нямат жлъчен мехур и стомахът им се състои от три части. Те поглъщат малки камъчета (гастролити), които действат като „воденичен камък" за смилане на грубата храна.

През зимата в България основното предизвикателство при отглеждането на щрауси е компенсирането на липсата на прясна паша и поддържането на телесната температура чрез храната. Щраусът не „трупа" мазнини като прасето, затова енергийната стойност на фуража трябва да е по-висока.

Ето три варианта за зимни диети,

адаптирани за нуждите на птиците в различен етап от развитието им:

1. Диета „Поддръжка" за възрастни птици и разплодни двойки

Целта тук е птиците да останат в добра кондиция, без да затлъстяват, тъй като затлъстяването през зимата води до ниска яйценосност през пролетта.

  • Нарязано сено от люцерна (основа): 60% – люцерната трябва да е с добро качество, зелена и без мухъл. Нарязва се на 2–3 см.
  • Царевица (енергия): 20% – осигурява необходимите калории за смилане и отопление.
  • Ечемик или овесени ядки: 10% – добавят фибри и протеин.
  • Слънчогледов шрот: 7% – за растителни мазнини и протеин.
  • Витаминно-минерален премикс: 3% – задължително с витамини A, D3 и E, които липсват поради липсата на слънце и зелена трева.

2. Диета „Интензивен растеж" за подрастващи 6–12 месеца

През зимата младите птици имат нужда от повече протеин, за да продължат да развиват скелетната си структура. 

  • Люцерна (гранули или сено): 40%
  • Царевица: 25%
  • Соев шрот: 15% (висок източник на протеин за мускулна маса).
  • Пшеница/Пшенични трици: 15%
  • Калциев фосфат и тебешир: 5% – изключително важни за здравината на костите, тъй като теглото им нараства бързо.

3. „Енергийно ускорение" за екстремни студове (под -15°C)

Когато температурите паднат драстично, метаболизмът на щрауса се ускорява, за да го топли. Тогава се прилага по-богата смеска (табл. 2): 

Важни правила за зимното хранене:

1. Формата на храната: Щраусите предпочитат пелетирани фуражи или едро смляно зърно. Избягвайте ситно брашно, тъй като то може да причини респираторни проблеми, ако птицата го вдиша.

2. Температура на водата: Това е най-честата грешка. През зимата щраусите често спират да пият вода, ако тя е леденостудена. Това води до импакция (запек), която е смъртоносна. Водата трябва да е около 10-15°C. Използвайте нагреватели за поилки.

3. Камъчета: Тъй като през зимата птиците не намират камъчета под снега, трябва да им осигурявате съд с речен камък (около 1-2 см диаметър). Те са им нужни, за да смилат грубото сено в стомаха си.

4. Време на хранене: През зимата е добре да се храни два пъти дневно – сутрин след изгрев и следобед (около 15:00-16:00 ч), за да имат енергия за предстоящата студена нощ.

Съвет: Ако използвате сено, винаги го нарязвайте. Дългите жилави стръкове могат да се заплетат в стомаха и да предизвикат фатално запушване.