-3° C, ясно небе
Изкупната цена не си струва усилията и разходите за производство
Сусамът е ценна култура, която придава уникален вкус на всяко ястие – солено или сладко. Таханът от сусам също е пълен с витамини и полезни вещества и не случайно в миналото у нас са се произвеждали стотици тонове. Днес състоянието на този бранш е трагично и културата е на изчезване от полетата на България.
Дори от агродоклада на Министерство на земеделието и храните за 2025 г. не можем да придобием представа за мащаба на добивите и реколтираните площи със сусам в страната.
Вече не пада капка дъжд
Митко Вълчев е производител на сусам и дългогодишен кмет на село Доситеево, община Харманли. Когато започнал да отглежда културата преди 15 години, е засявал по 400 дка, но днес вече ги е намалил до 50 дка.
„Едно време са вадили 40 кг от декар, но сега не става. Преди десетилетия сме ходили да берем сусам, в село Доситеево имаше 4-5 хил. дка. Сега, ако добием 20 кг от декар, значи годината е добра", разказа стопанинът за „Български фермер" и допълни:
„Сусамът е трудоемка култура. Засяването става на ръка, прибирането също. Затова хората вече избягват да сеят сусам. Освен това климатът се промени чувствително. Културата се засява от Гергьовден до Петровден. През това време по нашия край вече не пада капка дъжд. Миналата година беше нулева за нас. Не заваля дъжд, само хвърлихме разходи за сеитбата. Нямаше смисъл да наемаме хора за такива ниски добиви."
Изчезваща култура в България
Положението е било подобно и през предходните години, по думите на Митко Вълчев: „Големите площи изискват голяма работна ръка, но преди 15 години цената беше 3 лв./кг, сега е 10-12 лв./кг. Имам колеги от съседни села, които сеят сусам, но и при тях производството не върви.
Сусамът вече е изчезваща култура. Тъй като съм кмет на село Доситеево, ежегодно организираме Празник на сусама. Преди години бях поканил на нашия празник заместник-министърът на земеделието и храните г-жа Светлана Боянова. Обясних ѝ, че е необходимо подпомагане за производителите на сусам, от там нататък никой не ни обърна внимание и така си остана всичко. Имаме подпомагане по СЕПП (Схема за единно плащане на площ - бел. ред.), както за всяка една култура, но няма други стимули за хората да сеят сусам. Сега производството в село Доситеево замира. Аз съм оставил около 50 дка. Сусамът обича бедни, нетревисти почви - тогава придобива златист цвят. Ако се засее по-дълбоко от 3-4 см, няма да поникне.
Пробвал съм да работя с Института по растителни генетични ресурси в Садово - тръгнахме с големи мераци, но накрая нищо. Сега стана така, че големите производители получават всичко, но малките едва оцеляват."
Занаятчийски тахан
Атанас Тръндев е второ поколение производител на сусамов тахан в Харманли. За съжаление, той е сред фермерите, които са се отказали от култивирането и сега приготвя единствено сусамов тахан по стара технология чрез „двойно смилане" между воденични камъни. Семейството произвежда също мед от собствени кошери в местността Янъклъка, Южен Сакар.
„Изкупната цена на сусама сега е такава, че ако го произведеш сам, излиза почти на същата себестойност, както да си го купиш, а вносът от Африка, Индия и Пакистан е още по-евтин. Поради тези причини се отказах да произвеждам сусам", обясни Атанас Тръндев.
Политики и финансиране без резултат
По неговите думи, субсидията по Схемата за единно плащане на площ не води до развитие на бранша, а на практика изкривява сектора, защото се изплаща на площ вместо на произведена продукция. „През 2025 г. производителите на сусам не прибраха реколтата си, оставиха я на полетата, защото щяха да дадат цялата субсидия за работна ръка. Изкупната цена не си заслужава усилията и разходите за производство. Затова хората предпочитат да си вземат сигурната печалба, а при самото прибиране също има големи тънкости. Тази година търсих да закупя сусам, а фермерите с по 200-300 дка засяти ми казват: Ако искаш, отиди си набери на полето без пари.
Фермерите не могат да се издържат от производството
В нашия район по времето на ТКЗС-тата са се произвеждали около 100 тона сусам. В Харманли имаше маслодобивна фабрика, която произвеждаше тахан и изкупуваше такива количества. Впоследствие останаха само фермери, които обаче не могат да се издържат от производството.
Произвеждаме сусамов тахан от 1993 година. Трудно е да се занимаваш с частен бизнес. Хората си мислят, че от частен бизнес се забогатява – няма такова нещо. Тук нямаш право да сгрешиш, защото ако се провалиш, няма заплата в края на месеца. Ако си на работа при шеф, той е отговорен за всичко, а работникът е по-спокоен, защото получава заплата си в края на месеца.
Производството на сусамов тахан в България принадлежи на малкия производител, тъй като няма големи печалби от него, а големите производители търсят големите печалби. Това ни спасява нас, малките производители", казва Атанас Тръндев.
Вкусни рецепти с тахан от района на Харманли
„Сутрин за закуска може да се приготви попара от тахан. Препичат се филийки на скара, надробяват се в чиния, добавя се чай и 1 с.л. тахан плюс ½ с.л. мед.
Когато ми се прияде нещо сладко през деня, смесвам 3 части тахан с 1 част мед. Тази смес може да се консумира самостоятелно или намазана на филийка.
Съпругата ми приготвя бонбони от ситно смлени с блендер сушени плодове, например кайсии, сини сливи и смокини, прибавя малко тахан и мед. Оформя бонбони, които са здравословни и приятни за десерт.
При прощапулник в нашия край се приготвя баница с плънка от сусам и сусамов тахан. Баницата се залива със сладък сироп и се поръсва със сусам", сподели Атанас Тръндев за „Български фермер".
Коментари