-1° C, ясно небе
Младият фермер Иван Стефанов от село Болярци: За да започна отглеждането на ядките изтеглих няколко кредита
Реална подкрепа от държавата, а не просто раздаване на субсидии – това очакват производителите на фъстъци в община Садово. Малките фермери дават своето здраве, залагат бъдещето си срещу кредити, само за да могат да произвеждат продукция с добавена стойност, но разочарованието им е смазващо, когато институциите не работят ефективно, а изискват тежки такси.
„Отглеждам фъстъци от 15 години. Започнахме го като хоби, но съчетахме полезното с приятното и нещата са получиха.
Имахме късмета да намерим стар български,
хубав сорт – „Калина"
Взехме го от една жена, която го съхранява отдавна. Успяхме да развием стопанството и сега е над 70 дка. И...общо взето, до тук свършват хубавите неща", казва Иван Стефанов от „Фъстъчена ферма Стефанови". Заедно със съпругата си Цветелина Филева той се грижи за продукцията от фъстъци, които отглеждат на 70 дка в село Болярци, община Садово, област Пловдив.
Докато климатът винаги е отправял предизвикателства към фермите, които работят на открито, по-отчайваща за стопаните е липсата на подкрепа от страна на държавата за техните усилия.
„Природата си е природа. Аз имах възможността да прочета няколко книги от 1982 - 1984 г. на Института по растителни генетични ресурси в Садово. Там има данни за валежите и температурите, измерени преди 70-80 години. Няма нищо необичайно. Имало е такива цикли на климата и преди. Просто това е една голяма пропаганда. Няма нищо необичайно, че времето било сухо и т.н. Имало е години без една капка през 1962 и 1967 г. Там е описано - 0 литра за цялата година. Сушата, за която се говори, е с цел всяване на паника и подтикване на големи групи от хора да пазаруват определени продукти", казва Иван Стефанов и допълва:
„Ядем судански фъстъци, а производството на български фъстък едва покрива потреблението на Пловдив. Огромен проблем в България е това, че държавата се отнася с фермерите като мащеха. Тя не ни е майка. Не ни подкрепя, даже мрази работните хора – и това е във всеки отрасъл. Например, искаш да построиш нещо - те ти искат „един свят пари" за навеси, за БАБХ и какво ли не още. За да можеш да поддържаш производството на един краен продукт, ти си длъжен да продаваш 5-10 години незаконно, за да спестиш някакви пари и да не станеш роб на някоя банка. Това е една порочна система - готовани, които ако не им дадеш, няма да се получи. За всички институции е така. Навсякъде е така - отиваш на доктор, той ти иска 200 лева, иначе умираш навън на пейката. Държавата е същото нещо.
Просто има все още млади хора,
които отказваме да се предадем
Ние го правим с любов, не е толкова за парите. Държавата, ако иска да промени нещата в положителна посока, би трябвало да събере хората във всяка община със специфични условия и култури, които отглеждат - не да им дава пари, а да им построи помещения, да им даде машини. Така се селектират работници, от тези, които искат само да крадат. Всяка култура си има специфични условия и техники на отглеждане и трябват специфични машини. А новите машини са ужасно скъпи. Отиваш в офиса на Държавен фонд „Земеделие", обясняваш и пишеш, но защо не дойде някой да види какво е на полето?!
Огромна грешка е сега действащият принцип на разпределение на субсидиите на площ, вместо на произведена продукция, доказана с фактура, категоричен е Иван Стефанов и отбелязва: „Селата се обезлюдяват. Младите хора прекъсват корените си, бягат в големите градове. Възприемат земеделието като мръсна работа, предпочитат цял ден да са в социалните мрежи, отколкото да създадат нещо с двете си ръце.
Производството на фъстъци би било рентабилно,
ако фермерите имаха гарантирано изкупуване на своята продукция. Ако държавата гарантирано изкупуваше продукцията и я продаваше на търговските вериги - това би било мотивация за производителите, а не раздаването на субсидии.
При отглеждането на фъстъци е много важно да има семепроизводство. Трябва да си запазиш генофонда - всяка година да си заделяш най-доброто и да го засееш на определена площ. Ние имахме невероятен късмет да вземем от тази жена традиционния български сорт Калина, и да го съхраним. Иначе вкусовите качества на българския фъстък масово започват да се губят. Вносните турски фъстъци в момента имат много добри вкусови качества, много са вкусни, но държавата стои зад гърба на фермерите, инженерите работят."
Фъстъкът сорт Калина е много крехък,
ароматен, яркочервен и с напукана ядка
„Това е едновремешния фъстък, чийто вкус вече почти е забравен. В зависимост от годината, реколтата е от 5 до 9 тона. При фъстъка трябва да имаш пълен контрол над водата, иначе нищо не става. Има колеги, по две години не им издават разрешение за сондаж, но за документи им искат 8000 лева", възмутен е стопанинът и посочва:
„Само в моето село Болярци едно време са се отглеждали 4 000 дка фъстъци, да не говорим за съседните села. Тогава нещата са се случвали на високо професионално ниво. Сега ядем фъстъци от Аржентина, а търговците ги предлагат като български. Така е и при доматите, и при всичко друго.
Малките земеделци ставаме все по-малко ентусиасти,
правим го за удоволствие. За да започна производството на фъстъци, изтеглих няколко кредита. Докарахме комбайн от САЩ – обезкостиха ме от такси, всякакви институции. Просто... нещата са отчайващи.
Фъстъците се сеят около Гергьовден, до 10-и май сеитбата трябва да е приключила. Сорт Калина е с по-късна вегетация и реколтата се прибира през юни. За период от 120-135 дни културата си набира температурния сбор, узрява и се реколтира. Старите сортови са толкова добре селектирани, че просто нямат нужда от никакво пръскане. Един приятел беше докарал от САЩ сорт, който се прихвана, но впоследствие умря, защото не е направен за тук. Нашите сортове институтите са ги направили, за да издържат на нашите условия и аз не ги пръскам с нищо, поне за 15 години не съм ги пръскал.
Последната година беше много суха. При такива условия
фъстъците трудно са вадят и на места
регистрирахме до 30% загуби,
които оставихме в земята. Не можехме да ги поливаме накрая, защото щяха да изгният.
От 3 години правим фъстъчено масло в три варианта - натурално, с черен и с бял шоколад - истинско фъстъчено масло само от изпечени фъстъци, без нищо добавено. По-голямата част от продукцията продаваме директно на крайни клиенти. Приемаме поръчки онлайн и по телефона. Моята съпруга се занимава с поръчките."
Цената на килограм суров Садовски фъстък
от фермата е 7 лв.,
печеният е 9 лв./кг. Натуралното фъстъчено масло е с цена 6,50 лв., а до 9 лв. достига маслото с бял или с кафяв шоколад. Тези продукти са богат източник на растителни протеини и са предпочитана храна за хора, които тренират фитнес.
Като малък производител Иван Стефанов
не членува в кооператив,
но е от поколението българи, които помнят как са работили земеделските кооперации през 80-те години: „От тях съм запомнил, че трябва да се работи. И човек не трябва да търси бърза възвращаемост на парите, които е вложил. Това съм се научил от тези хора. Нещата са променят, техниката се променя, няма нищо общо с това, което беше преди 40 години. Там много от нещата хората компенсираха с нископлатен ръчен труд. Имаше много подготвени хора.
Сега няма интерес към сдружаване в нашия район. Тези хора си искат спасение поединично. Всеки си мисли, че той като е добре, всичко е добре. И на другия не вярва. Няма как да му обясниш на този човек, че трябва да се пазят колективни каузи, до края да се водят тези неща."
Коментари