Естественият подсладител, с доказани полезни качества, може да се влага в различни храни и напитки

Стевията е растение, което е познато като естествен природен подсладител. Като такъв може да замести захарта, както и широко използваните изкуствени подсладители - захарин, аспармат, нутрасуит, цикламат, сплендит и др., които са със спорни качества, дори и определяни като вредни.

Използването на стевия в някои страни се увеличава, у нас все още не е много популярна, въпреки че е доказано полезно ѝ влияние върху здравето на човека.

Описание

Стевията е многогодишно растение от сем. Сложноцветни. Представлява силно разклонен малък храст - висок 60-70 см, има прости листа, бели цветчета и добре развита коренова система.
В естествените находища в Южна Америка е многогодишно растение, но в страните с умерен климат може да се отглежда само като едногодишна култура.

Листата на стевията съдържат кристални гликозиди, наречени стевиозиди. Именно на тях се дължи сладостта. Те са 200-300 пъти по-сладки от захарта, не съдържат калории, не ферметират, стабилни са при високи температури и различно рН и са дълготрайни.
Продуктите от стевия могат да се използват при готвене и печене, да се влагат в преработени храни, както и във фармацевтични продукти.

Листата на стевията освен гликозиди, съдържат също широк спектър от други ценни вещества: пектини, витамини - А, С, В1, В2, антиоксиданти, различни аминокиселини, минерали и др

Разпространение

През 70-те години на миналия век в Япония започва култивирането на стевията като алтернатива на захарта и изкуствените подсладители (за които има съмнение, че са канцерогенни). Към момента страната е най-големият консуматор на продукти от стевията в света.

Културата се отглежда и използва в хранителната индустрия в страните на Източна Азия - Китай, Корея, Тайван, Малайзия, Южна Америка - Бразилия, Парагвай, Колумбия, Уругвай, Израел и др. Най-големият износител на продукти от стевия сега е Китай.

В някои от световноизвестните компании за напитки и храни в част от продуктите им захарта и подсладителите са заменени със стевия.

Растението се отглежда в Испания, Германия Португалия, Гърция и др.

В България стевията е пренесена от Япония. В миналото са правени опити за размножаване, първо в Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък, а след това в Земеделския институт в Шумен, където е разработен метод за размножаване in vitro. За съжаление, впоследствие работата е прекратена.

Приложение

Стевията може да се използва в различна форма: като листа за подслаждане на чай и други напитки, във вид на таблетки, или като концентрирани продукти, които се произвеждат чрез екстракция на листата, пречистване и концентрация.

Съдържанието на стевиозиди в продуктите е около 81 до 90%, докато в листата на растението около 12%.

Стевията има добри вкусови качества при подслаждането на чай, плодове, млечни изделия, и дори печени продукти, тъй като при високи температури не губи свойства си. Като заместител на захарта стевията може да се използва в различни продукти: безалкохолни напитки, конфитюри, вафли, бонбони, бисквити, сладолед, сокове, пюрета и т.н.

При използването ѝ обаче трябва да се има предвид, при много високи дози предизвика свърхсладост и остатъчен вкус.

Препоръката е да се спазват рецептите и дори да се започне с по-малки количества, за да се привикне.

В медицината

На стевията се предписват някои полезни въздействия върху здравето на човека: нормализиране съдържанието на захар в кръвта; намаляване на високото кръвно налягане; укрепване сърдечносъдовата система; а също бактерицидни свойства - спомага за зарастване и лечение на рани, язви, дерматити и екземи; повишаване устойчивостта към простуди и вирусни инфекции и др.

Стевията има антиоксидантно действие и повишава устойчивостта на организма към болести.

Изисквания на културата

0 Растение на топлия и влажен тропически климат е. При положителни температури до 43°C стевията се развива оптимално. При по-ниски - тя измръзва. Затова при условия на умерен климат се отглежда като едногодишна култура и се засажда всяка година.
Младите растения са чувствителни на студ и мраз и трябва да бъдат разсадени навън, когато почвата е затоплена до 10-15оС и няма опасност от студове и слани.

0 Културата има големи изисквания към влагата, но не понася преовлажняване.

0 Предпочита плодородни почви с песъчливо-глинест механичен състав, които не задържат вода. В естествените си находища се развива добре на почви с кисела реакция, но реагира добре на варуване.

0 Възможно е да се отглежда вкъщи в контейнери при условие, че е осигурена достатъчно топлина и светлина.

Размножаване

В естествения си ареал стевията се размножава чрез семена. Те се отличават с голяма твърдост, бавно и нередовно поникнене и голямо генетично и морфологично разнообразие на получените растения, като може да има и частична загуба на сладостта.
За страните с умерен климат получаването на семена е трудно, тъй като е растение на късия ден, цъфтежът обикновено започва през есента и семената рядко успяват да узреят. Също така те са твърди и губят кълняемост с течение на времето.

Тези причини водят до това стевията да се размножава изключително вегетативно чрез разсад. Производството на качествен, добре закален и с развита коренова система разсад е важно условие за успешно отглеждане на културата.

Размножаването на стевията може да стане по няколко начина: чрез вкоренени издънки на стари коренища, вкореняване на зелени резници, вегетативно размножаване по метода на тъканните култури (in vitro), или чрез семена. За да се получи разсад по всеки тези начини методи трябва да има стари коренища.

Отглеждане

0 Засаждането на разсада се прави при разстояния 50-60 см между редовете и 40-45 см вътре в реда. Растенията се изваждат от контейнерите с възможно повече почва около корените, поставят в предварително направени ямки и се допълва с почви като едновременно с това се уплътнява. Около растенията се поставя мулч, за да се запази влагата и предотврати изсушаването на почвата.

0 Една от най-важните грижи е редовно поливане, не трябва обаче да се допуска преовлажняване, което може да причини загниване на растенията и влошаване на качеството на листата.
Умереното азотно подхранване увеличава добива и подобрява качеството.

0 Листата се прибират непосредствено преди цъфтежа, когато съдържанието на стевиозиди е най-високо. При преждевременно образуване на цветове, те трябва да бъдат отстранени преди разцъвтяването, тъй като оставянето им ще намали добива и влоши качеството (придобиват горчив вкус).

Растенията се режат в основата, но се берат само листата и младите връхни части, които са най-богати на стевиозиди. Изрязване на клоните на растенията от стъблата с ножица, преди обирането на листата, улеснява работата. Задно с листата се обират също върховете на растенията, които имат почти същото съдържание на стевиодизи.

Коренищата се изваждат, премахва се пръстта от тях и се съхраняват в помещение с температура не по-ниска от 5оС
След обирането листата се разстилат върху мрежа и оставят на топло и проветриво място. На слънце те се изсушават за около 12 часа. Може да се сушат и в подходящи за целта помещения. Сушенето за повече от 12 часа може да намали сладостта на листата.