Иглолистни впечатления

Не много отдавна имаше време, в което елхата за Коледа не се купуваше от голяма търговска верига. Нямаше чудене дали да е отгледана в контейнер или отрязана. Нямаше чудене и дали да е изкуствена или естествена. Помните ли? А кръстатите стойки? Тях помните ли? Стъклените играчки или онези, които изработвахме от цветно блокче хартия? Гирляндите от пуканки? Накацалите снежно бели памучета по клонките? Снежанка и дядо Мраз? А помните ли как грижливо всичко това се опаковаше и прибираше след празниците?

Онова време няма да се върне. В магазина вече има всичко. Дори повече. За всеки. Дори за повече. Сега чуденката е какъв вид да бъде коледното дърво, къде да го засадим след Коледа, къде да създадем гора. Времената се менят. Нравите и порядките - също. Придобиваме празници. Създаваме си нови традиции. С хубавото се свиква лесно, нали?

В крайна сметка едно остава важно – независимо дали ще хапваме прасе или пуйка, семейството да е цяло, да е сплотено не само по празници, а и в делници. И да си подаряваме пълноценно време заедно, а не вещи с кратък срок на годност или в крак с „тренда", който утре отново ще се смени.

Пак така, някак неусетно и в цветарските магазини модата се мени. От лъскави опаковки към натурална хартия, от пищни панделки и разноцветни фльонги към семпла рафия или канап. Наред с тривиалните, появяват се и нови и чудновати видове растения. Защото вече все по-често търсим „нещо различно". А търсенето определя предлагането, нали? Точно за едни такива растения ще ви разкажем днес. По-непознати или просто по-редки. По-екзотични или просто по-скъпи.

Бруния 

Източник: www.flickr.com, Jean-Michel Moullec

Брунията се появява през зимния период в търговската мрежа. Тя притежава уникална визия заради своите сребристи сферични цветове. Те придават текстура и контраст на букетите, в които се използват. Освен нестандартния вид, клонките могат да се похвалят с дълготрайност и свежест без много усилия от страна на флористите.

Брунията има няколко разцветки, но най-търсените са сребърните нотки, които придава. Интересното е, че произхожда от Австралия и Африка, а листенцата са иглолистни, за да пестят вода.

За съжаление, растенията от този вид засега се предлагат само като рязан цвят на нашия пазар. Ако искате да я отглеждате в саксия, опитайте да вкорените.

Цветовете подобни на шишарки са атрактивни и

могат да останат свежи до 6 месеца

Отглеждането на брунии у нас е истинско предизвикателство поради факта, че растежът им зависи основно от факторите на средата.

Необходима е добре дренирана почва с кисела реакция. По отношение на температурата, оптималните граници са от 18 до 24 градуса по Целзий. Мястото на брунията през топлата част от годината е на шарена сянка до пълно огряване, а през зимата – на светло и хладно.

За да се сдобиете с такова растение може да опитате размножаване чрез вкореняване на резници или да се сдобиете със семена. И двата метода са голямо предизвикателство.

Корейска ела 

Харесвате ли синьо-лилавите багри? Ако да, то тогава потърсете си корейска ела. Растението е истински представител на иглолистното царство. Непретенциозно, но деликатно, с нежни и къси иглички и доста интересни шишарки.

Предпочита слънчево изложение до частична сянка. Може да се отглежда без проблем у нас, защото издържа до минус 40 градуса. Не са необходими резитби, както при туите и кипарисите. Короната е правилен конус и без намеса на градинаря.

Засаждането се подчинява на стандартните правила – голяма ямка в почва с кисела реакция или с допълнително внесена такава. Растежът е бавен, но пък именно затова грижите са простички. Поливки са необходими до прихващане. Подхранване се прави само при необходимост. Торовете да са съобразени с изискванията на вида.

Протея 

Протеята е още една по-нестандартно изглеждаща красавица, предимно използвана в зимната флористика. По своята същност растението е вечнозелено, но иглолистно. Произхожда също от Африка. Следователно, предпочита сух и топъл климат.

Внимание! Протеята е токсична за хората и домашните любимци. Дръжте букетите и аранжировките с нея далеч от досега на деца и животни.

За да я отглеждате в дома си, първо доста трябва да се постараете да намерите в продажба засадено растение, а не просто рязан цвят. За да се чувства то добре, трябва да осигурите висока температура, добре дренирана почва и в никакъв случай да не допускате застояване на вода в подложката.

Араукария 

Араукарията е по-лесна за откриване в търговската мрежа. Известна е още като стайна ела и най-характерно за нея е, че не може да се отглежда в градината за нашите условия. Затова пък е много красив представител на иглолистните и, ако искате гора в стаята, то тя е много подходяща.

Растението може да достигне до 2 метра височина, но предвид контейнерното отглеждане, това ще стане доста бавно. Игличките в млада възраст са меки, а после загрубяват.

Правилните грижи за дръвчето са от съществено значение. Важно е да се полива умерено и да не се допуска задържане на вода в подложката. Субстратът да е за иглолистни. Торовете също. Мястото да бъде възможно най-светло. През топлата част от годината араукарията може да обитава двора, но застудее ли се прибира.

Лимонов кипарис 

Лимоновият кипарис също се отглежда само в контейнер у нас, защото уж издържа до минус 15 градуса, но доста често му влияят и други фактори и измръзва. В топлите райони може да се пробва засаждане на открито, но с едно наум за зимна защита при нужда.

Той е вечнозелен, иглолистен и има интересен цвят на игличките. Още по-впечатляващ става, когато ги разтъркаме между пръстите си. Разнася се сладък лимонов аромат, откъдето идва и част от името на растението.

Сравнително лесен за отглеждане, лимоновият кипарис обича слънце и добре дренирана почва за иглолистни. Тя трябва да бъде с по-кисела реакция, както изброените досега видове. Поливане се извършва при необходимост, а подхранване по стандартна схема.

Основен акцент при отглеждането е провеждането на резитби за оформяне на короната. Кипарисът дава възможност да го оформите като топка, спирала или друга форма. Стандартно и без намеса короната ще бъде конусовидна.

Лиственица 

Лиственицата не е най-подходящото дърво за коледна украса. Да, иглолистна е, но за разлика от повечето си събратя, тя е една от малкото представители на боровете, които губят игличките си през есента и зимата.

Макар този недостатък, лиственицата е ценно декоративно растение от една страна, а от друга, дървесината се цени високо в промишлеността заради здравината. Шишарките на това растение също са много красиви. Някои видове са стандартно поддържани в компактна или уникална форма, отглеждани чрез техниката на бонсаите.

Лиственицата има стандартни изисквания, както останалите иглолистни – кисела почва и добър дренаж. В градината може да бъде самостоятелна или засадена в група с други видове със сходни изисквания.

Още бодливковци 

Нека към списъка до тук добавим още няколко впечатляващи бодливковци:

• Тис - е, тисовете не могат да се похвалят с остри и бодливи иглички, но пък са разкошни със своя смарагдово зелен цвят и ярките червени плодчета. Отглеждат се лесно и могат да се оформят чрез 1-2 резитби годишно.
• Кедър - ако търсите ефекта на бонсай, но без усилията по създаването на формата, то кедъра е идеалното иглолистно растение за вашата градина. В зависимост от вида и сорта, ще намерите зелени и сребристи представители. Бъдете подготвени за бавен, но стабилен растеж и уникален, неповторим външен вид.
• Секвоя - често я наричат исполин или мастодонт и това не е случайно. Тя е единствена по рода си. Тя е рекордьор по височина сред дърветата, обаче расте бавно. Растението е истинско бижу и е заслужило специално място в парковете и градините у нас.