Цветята са незаменим акцент за всеки празник или тъжен повод и през всеки сезон се дивим на разнообразието в царството им. Ако се замислим, всеки месец цъфти поне едно любимо и неповторимо за останалата част от годината цвете.

Още през януари може да разцъфти кокичето. Също и кукурякът. Какво е февруари без минзухарчетата и напъпил дрян, март – естествено мартенските лалета, през април и май пък се възхищаваме на разнообразието от лалета, както и на неизброимите плодни и украсни дървета и храсти. Замириса ли ви на люляк?. Малко след това разцъфтяват божурите и ружите...

Всеки градинар може да назове поне едно цвете, емблематично за точно определен месец през топлата част от годината. Зимата обаче е отредена на плодчета, пухчета и цветни клонки.

Вече ви разказахме за джела с бодливите листа. Знаете ли, че те може и да не бодат. Всъщност, това е защитна функция, която се проявява в зависимост от височината, на която са разположени листата. В ниското имат бодли, за да се защитават от изяждане, а когато растението порасне достатъчно, нуждата от предпазване отпада и вече няма бодлички.

Е, всяко растение е уникално само по себе си и това е безспорно. За днес сме подготвили историята на изумително красивото новозеландско коледно дърво. Ще ви разкажем също за капризната ардизия и как да ѝ угодите у дома.

Metrosideros excels или за

по-лесно новозеландското коледно дърво

е възхитително вечнозелено растение, което в родината си пък е наречено pohutukawa. Там то достига височина и ширина около 10 м, но в нашите условия е доста по-компактно. Цъфтежът е обилен и много внушителен. Червените пухчета всъщност са тичинките на цветовете, а те самите са събрани в големи клъстерни съцветия. Тичинките са онези, които придават пухкав вид и заради които растението е получило името си.

У нас метросидерос се появява рядко в търговската мрежа и противно на очакванията не е много скъпо растение. Зацъфтява още в млада възраст. Голям екземпляр може да бъде видян в ботаническата градина на БАН.

Новозеландското коледно дърво е красиво през всички сезони. Отглеждането му у нас е само в саксия трябва да се подчинява на няколко правила, предвид произхода на растението.

Растението обича слънцето, но ще понесе и леко засенчване

през топлата част от годината. Почвата трябва да бъде неутрална до слабо алкална, да има отлични дренажни свойства и да се поддържа сравнително суха до умерено влажна.

Понася добре силни въздушни течения и засоляване, което го превръща в перфектен акцент за морски градини. Може да живее над 1000 години. Не страда от болести и неприятели. Не се нуждае от специфични резитби.

Непознатата ардизия

Ардизията също е малко позната у нас. Растението е много ефектно особено в този сезон. Под корона от лъскави, тъмнозелени листа се откроява плътен венец от червени, бели или кремави плодчета. Красавицата е капризна до някаква степен, но ако ѝ се угоди, е невероятно растение. Достига височина до метър.

Плодчетата са много трайни. Всъщност, могат да се запазят над 6 месеца, като в един момент по клонките едновременно да има и цветове, и плодове.

За да е щастлива, са необходими умерена до висока температура (над 15 градуса), много светлина, но не пряка слънчева, умерени поливки и редовно подхранване през топлата част от годината и оскъдни през зимните месеци, висока въздушна влажност, редовни проверки за болести и неприятели и т.н.

През лятото ардизията може да се изнесе навън, но задължително на шарена сянка.