14° C, предимно облачно
Когато говорим за успешни примери в земеделието, няма как да не споменем нидерландския модел който нареди тази страна сред най-големите износители на селскостопанска продукция в света. Много фактори, като ограничения земен ресурс и неблагоприятните климатични условия, не успяха да попречат на забележителните постижения на холандското земеделие. Ако търсим разковничето на този успех, то първо трябва да посочим изключителната финансова подкрепа на държавата в науката за разработка на иновативни решения и стратегии. Днес тези резултати са налице.
Хубаво е да се поучим от успешните примери, но още по-хубаво е да развием нашия, български модел, който да отговаря на специфичните за България условия – географски, климатични, икономически и т.н.
В България земеделието е традиционен отрасъл и, докато в миналото то е давало поминък на много семейства, сега моделът е променен. Отглеждат се ограничен брой култури на големи площи от по-малък брой фермери. Но като цяло светът е изправен пред значителни геополитически, икономически, и климатични предизвикателства, които налагат търсене на по-устойчиви агро-икономически модели.
За тази цел проектът „Bombyx mori като иновативен фактор в земеделието на България", финансиран по Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 по линия на ЕС, ще търси решения за създаване на устойчив агро-икономически модел за най-бедните райони (Видин, Монтана, Враца) в България, където на някои места процентът на безработни хора достига до 50%.
Първата цел
на проекта е да се създадат предпоставки за възобновяване на бубарството в България. То датира от средните векове и в основата му е отглеждането на копринената буба (Bombyx mori). В миналото този отрасъл е играел значима роля в икономиката на България, като например през периода 1923-1929 между 70-80 хиляди човека са отглеждали копринената буба. Между 1950-1990 г. държавата активно е подпомагала този отрасъл, както с изграждане на материална база за преработка на пашкули така и с осигуряване на помощ за бубопроизводителите. След 1990 година обаче този отрасъл запада, като в момента практически се извършват само дейности за опазване на генофонда.
При липсваща инфраструктура за преработка на пашкули и свилоточене, проектът ще търси решения за
намиране на нова приложимост на продуктите
от копринената буба, което е втората главна цел
Доскоро какавидите на копринената буба бяха отпадъчен материал след събиране на коприната. Какавидите обаче имат отличен хранителен профил (Фигура 1).
Те са богати на есенциални мастни киселини (α-линоленова киселина + линолова киселина), витамини (токофероли, рибофлавин, тиамин, аскорбинова киселина, фолиева киселина) и минерали (калций, фосфор), с отличен аминокиселинен профил, близък до този на рибното брашно. Положителните ефекти от включването на брашно от какавиди във фуража на птици са документирани от множество научни изследвания. Затова и разработването на специфични хранителни стратегии ще е на фокуса на проекта.
През последните години многобройни изследвания демонстрираха биологичния потенциал на копринената буба (Фигура 2).
Ларвите и какавидите имат голям набор от биологично активни вещества с антибиотично, антиоксидантно, имуностимулиращо действие. От друга страна копринения пашкул и по точно неговите структурни протеини - фиброин и серицин демонстрираха антиоксидантни, противоракови, антидиабетни, и др. свойства. Фиброин и серицин са в основата на множество биоматериали, използвани в биоинженерството, включително и система за контролирано усвояване на лекарства.
Копринената буба е природен дар, който освен с коприна ни е дарила с голям набор от биологично активни вещества които ще играят все по-голяма роля за разрешаване на глобални здравни проблеми, като например антибиотичната резистентност, за която се прогнозира към 2050 г. да бъде най-съществения фактор за висока смъртност при хората.
Може ли да разработим този модел, който ще е нашият, български модел? Можем. Но първите стъпки са най-трудните, защото всяко ново нещо трябва да преодолее доза скептицизъм, доза песимизъм и, разбира се, набиране на достатъчна финансова подкрепа.
В момента тече първа фаза на проекта – сформиране на оперативна група.
Каним за дискусия всички заинтересовани страни и потенциални партньори. За контакт д-р Аделина Петрова, ръководител на проекта - [email protected]
Проект 070225/801644/113746/92993
„Bombyx mori (Бомбикс мори) като иновативен фактор в земеделието на България.: Процедура „Сформиране на оперативни групи (първа стъпка)" по интервенция II.Ж.1. „Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации"
Партньори:
1. Цонка Райко ЕООД – водещ партньор;
2. Научен център по бубарство – Враца,
3. Съвместен Геномен Център – консултант
4. Агробиоинститут;
5. „Яйца и птици" АД;
6. ЗП Милен Стоянов
Коментари