Многообразието от цветове и шарки в котешката козина е едно от най-забележителните творения на природата. Всяка котка носи по себе си уникална комбинация от цветове, които се преплитат по начин, напомнящ произведение на изкуството. Генетичните механизми, които определят тези цветови вариации, създават почти безкрайна палитра – от елегантните тигрови ивици и игривите петна до напълно бялата, кремава, червено-оранжева или наситено черна козина. Съществуват и редки нюанси като сиво-синьото на британската късокосместа котка, което се дължи на специфична генетична мутация, разреждаща основния пигмент или синкавата окраска при редица породи като руската синя котка.

Гените, контролиращи цвета на козината, определят както вида и количеството на пигментите, така и начина, по който те се разпределят по тялото. Основните два пигмента са еумеланинът (който дава черен или кафяв цвят) и феомеланинът (отговорен за червеникаво-жълтите тонове). Комбинацията между тях, както и влиянието на различни „модифициращи" гени, пораждат огромното разнообразие, което виждаме днес. Дори котки от една и съща порода и котило рядко изглеждат напълно еднакво, защото всяко животно наследява различен набор от гени от своите родители.

Освен това, шарките – като таби, костенуркова или калико окраска – са резултат не само от пигментите, но и от сложни процеси на клетъчно делене и разпределение по време на развитието на ембриона. Именно тези микроскопични генетични и биологични процеси правят всяка котка уникална. Може да се каже, че природата е създала своеобразна „генетична живопис", при която всяка четка – или в случая, всеки ген – оставя своя неповторим отпечатък върху козината на животното.

Например, така нареченият ген за разреждане (dilution gene) „разсейва" пигмента, превръщайки черното в меко синьо-сиво, а наситеното оранжево – в блед кремав тон. Други гени определят дали цветовете ще се проявят като плътни, с петна или на ивици, а някои от тях са по-доминиращи и затова влиянието им е по-осезаемо. Благодарение на тази сложна система, всяка котка се превръща в уникален „генетичен отпечатък" на своите родители.

Бяла козина при котките

Белият цвят е специален случай в котешката генетика. Тъй като бялото не е резултат от смесване на пигменти, а от тяхното отсъствие, този цвят се дължи на гени, които блокират производството или разпространението на пигмент в космените фоликули. Най-често срещани са два механизма – генът за бели петна (S), който спира образуването на цвят в определени участъци като лапи, гърди или корем, и доминиращият ген W, който напълно маскира всички други цветове и шарки, създавайки напълно бяла котка.

Интересен факт е, че някои напълно бели котки с гена W могат да бъдат със сини очи и дори глухи – явление, причинено от същата мутация, която пречи на пигментните клетки да се развият и в ушната област.

Как котката получава своите ивици и шарки

Генът таби е един от най-старите в еволюцията на котките и стои в основата на почти всички шарки по козината. Той може да се прояви по различни начини – като вертикални ивици (класически „тигров" модел), петна или мраморни завъртулки. Дори котки, които изглеждат едноцветни, често носят този ген, просто шарките са скрити под други пигментни слоеве.

Произходът на тези шарки се свързва с дивите предци на домашната котка – африканската дива котка (Felis silvestris lybica), чиито естествени ивици са осигурявали отличен камуфлаж в саваните и пустините. Така днешните домашни любимци носят в себе си отпечатък от своята дива природа.

Генетичната уникалност на всяка котка

Крайната комбинация от цветове и шарки, която ще се прояви при едно коте, зависи от генетичния материал, наследен от двамата родители. Всеки ген може да има различни варианти (алели), а тяхното взаимодействие определя крайния вид. Затова дори котенца от едно и също котило могат да изглеждат напълно различно – едно да е черно с бели лапи, друго тигрово, трето кремаво или рижаво.

Тази невероятна генетична вариативност е доказателство за творческата сила на природата – всяка котка е неповторимо съчетание от наследственост, случайност и биологична хармония.