Питали ли сте се как са еволюирали домашните котки и кучета през различните епохи? А каква е била връзката им с хората в близкото минало и как се е случило опитомяването им като вид? Отговорите се крият в следващите редове.

Историята на домашните любимци е тясно свързана с процеса на опитомяване на животните. Макар че точните периоди и начини на опитомяване до голяма степен остават неизвестни, съществуват множество теории, които ни дават „груба" представа.

Вероятно опитомените животни първоначално са били отглеждани по практични причини – като източник на храна, за работа или за защита. Може да изглежда естествено да предположим, че първите опитомени видове са били работни животни като волове или магарета, но всъщност кучетата са първите опитомени животни.

През 2016 г. Оксфордският университет публикува доказателства, че

кучетата са били опитомени два пъти

Според изследването това се е случило в Европа преди около 16 000 години, а след това отново в Азия преди около 14 000 години – от две различни линии вълци.

Трудът им твърди, че освен първото опитомено животно, кучето вероятно е било и първият домашен любимец. Рисунки и гравюри, открити от археолози в древни лагери и гробници, косвено показват, че кучетата може да са били отглеждани като любимци. Открита е и палеолитна гробница в Германия на възраст 14 000 години, в която човек е погребан заедно с кученце – нещо, което подсказва, че обичта между хората и четириногите им приятели съществува отдавна.

А какво да кажем за другите животински приятели на човечеството? Смята се, че магаретата са били опитомени в Източна Африка преди около 7 000 години, а говедата и овцете – преди около 8 000 години в Близкия изток.

Много изследователи си задават въпроса как котките са започнали да живеят сред хората. Докато други животни са били ценни заради млякото, месото, вълната или труда си, котките не допринасят пряко за човешкото оцеляване. Генетични и археологически данни сочат, че те са се приближили до хората, за да се възползват от мишките и хранителните отпадъци в селищата.

Въпреки това се смята, че котките не са били опитомени като домашни любимци до около XVI век пр.н.е. от древните египтяни – значително по-късно от кучетата. Всъщност

египтяните вече били опитомили

много други животни, включително лъвове,

маймуни и хиени, преди да успеят да опитомят котките

След това те станали изключително популярни и в крайна сметка се превърнали в едни от най-почитаните животни.

Но кога едно опитомено животно се превръща в домашен любимец? Обикновено домашният любимец се определя като животно, отглеждано за компания. Специалната връзка между животните и техните стопани може да се открие в различни моменти от историята.

Древногръцкият владетел Александър Велики имал любим кон на име Буцефал. Според една легенда дивият кон, който не можел да бъде укротен от бащата на Александър или от неговите хора, бил бързо опитомен от младия Александър и впоследствие станал един от най-известните коне в древната литература. Александър дори нарекъл град в памет на Буцефал, който загинал по време на битката при река Хидасп.

Друг прочут любимец била кралската котка Та-миу на принц Тутмос – име, означаващо „женска котка". Тутмос бил толкова привързан към Та-миу, че след смъртта ѝ поръчал да бъде изработен величествен варовиков саркофаг, а тялото ѝ – мумифицирано преди погребението. Гравюрите изобразяват котка, седяща до маса с дарове за отвъдния живот.

Но „любимчийската" мания не спира дотук. Археологически разкопки в Испания през 2020 г. показват, че римляните са отглеждали малки декоративни кучета преди около 2 000 години. През последните няколко века европейската аристокрация дори изработвала дрехи със специални джобове – достатъчно големи, за да поберат малко куче!

Въпреки това едва през XVIII и XIX век се оформя понятието за домашен любимец в съвременния му смисъл. Тогава отглеждането на животни за компания става по-приемливо в обществото и любимците стават все по-разпространени.

Изследователката Ингрид Тейг открива елегии от XVIII век във Великобритания, посветени на различни домашни любимци – 53 кучета, 17 котки, 12 канарчета и шест маймуни. Десетилетия по-късно в Нюкасъл се провежда първата официална и състезателна киноложка изложба за породите пойнтер и сетер.

Днес домашните любимци играят разнообразни роли в живота ни. Някои са символ на статус, други помагат на хората, а трети дори имат работа! Изследвания показват, че грижата за домашен любимец може да подобри психическото ни благополучие – като намалява тревожността и повишава самоувереността. И заради това не бихме заменили нашите „перфектни" приятели за нищо на света.

Интересни факти

Всички домашни кучета – от чихуахуа до санбернар – носят едни и същи ДНК модели и следователно принадлежат към един и същи вид. Единственото изключение сред домашните кучета е арктическият елкхаунд, който изглежда се е развил по отделна линия. Видът представлява група индивиди, които могат успешно да се размножават помежду си. Породата е подгрупа от домашни животни, чийто външен вид и поведение са оформени чрез човешка селекция. Всички породи в рамките на един вид могат потенциално да се кръстосват, но характерните особености на отделните породи могат да се изгубят при смесване.

Една от последиците от продължителното кръстосване с цел създаване на „чисти" породи с уникален тип и индивидуални качества е, че с времето в тях са били натрупани и концентрирани гени, свързани с поведенчески особености и заболявания. Това е довело до множество здравословни проблеми при кучетата, които съществуват и днес.

Какво е миналото на котките

Котките са се развили като ловци-хищници с изключителна ловкост и силно развити сетива – особено слух, зрение и обоняние. Още от ранна възраст котенцата проявяват инстинктивно поведение на ловци – дебнат, приклякват, скачат светкавично и използват зъби и нокти, за да повалят плячката. Повечето котки са самотници и се събират само по време на размножителния период. Те са силно териториални и маркират границите с урина.

Домашните котки в градска среда също запазват тези инстинкти, което често води до борби между мъжките. Кастрацията намалява агресията и нежеланото размножаване.

През Средновековието в Европа котките били свързвани със суеверия и зли сили и често били преследвани. Намаляването на популацията им допринесло за увеличаване на плъховете и разпространението на болести. През XVII век обаче котките постепенно възвръщат статута си на ценени домашни любимци и ловци на гризачи. През XIX век започват да се организират изложби на котки и се създават клубове на любители.