Фонд „Земеделие" отпусна 2 млн. лв. за „де минимис" за компенсиране на загубите ог шарката по дребните преживни животни

С над 109 хил. е намалял броят на млечните овце - майки у нас за 2 г. През миналата година те са били 649 185, докато през 2022 г. - 758 821. Това показва анализ на земеделското министерство за ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти в България. Според агроспециалистите освен отпадането на част от дребните и нерентабилни стопанства при овцете причината за големия спад е, че се наблюдава пренасочване на фермерите от млечно към месодайно направление. Затова и броят на овцете за месо през 2024 г. е увеличен с 16,9%. Разбира се, картината днес вероятно е различна, защото не е отчетено влиянието на загубите от шарката по дребните преживни животни и евтаназираните овце и кози.

Междувременно Управителния съвет на фонд „Земеделие" гласува бюджет от 2 млн. лв. по de minimis за компенсации на фермерите заради шарката. Държавната помощ се отпуска за 2025 г., за животновъди, чиито регистрирани обекти попадат в рамките на населените места, в които са наложени ограничителни мерки от БАБХ. Това са областите Пловдив, Бургас, Хасково и Стара Загора, където през юли и август бяха констатирани множество първични огнища на заболяването. Подпомагането се предоставя съгласно Регламент (ЕС) №1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) №2024/3118.

Чрез помощта по de minimis ще се покрият част от разходите на стопаните за отглеждане на животните в четирите области, в които е регистрирано заболяването шарка при дребните преживни животни. Финансовата подкрепа, която се предоставя, е в размер до 16 лв. за 1 животно.

Право на подпомагане имат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба №3 от 1999 г., които отглеждат дребни преживни животни и фигурират в справка, предоставена от компетентния орган в лицето на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Ограничителните мерки включват забрани за придвижване и транспортиране на животните в 5-километрова защитна зона и в 15-километрова надзорна зона около констатираните огнища.

Налагането на превантивните мерки създаде допълнителна финансова тежест за земеделските стопани в заразените зони, което от своя страна доведе до намаляване на рентабилността и ликвидността на стопанствата. Помощта по de minimis има за цел да смекчи негативните последствия и да подпомогне животновъдите при преодоляване на възникналите трудности.

Максималният праг на подпомагане по de minimis, който един земеделски стопанин може да получи в рамките на 3 години, е в размер до 50 000 евро.

Анализът на ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти у нас показва и тревожна тенденция за намаляване с 2,6% на преработеното мляко в България за сметка на увеличаване на вноса отвън с 2,5 на сто на годишна база. Двойно (със 109,9%) е нараснал импортът на мляко и млечни продукти от Украйна през 2024 г., докато българският износ е намалял със 7,5% към ЕС и трети страни.

Още за животновъдството и пчеларството четете в новия брой на в. "Български фермер" от 22-28 септември