2025 г. е поредната с изключително слаба реколта от орехи, лешници и бадеми

 

Продукцията от орехи, лешници и бадеми в страната тази година ще бъде недостатъчна, за да покрие търсенето на българския пазар. Сланите и силните ветрове през пролетта съсипаха реколтата не само в района на Казанлък, а и в по-голямата част от страната. Пропадналите реколти принудиха фермерите да се обърнат с надежда към обещаното от държавата обезщетение, за което, до последната седмица на август, все още не е ясно в какъв размер ще бъде и кога ще бъде изплатено. Същевременно разходите с грижа към насажденията вече са направени.

Стопаните са притеснени не само поради слабите реколти през последните години, а и от липсва устойчивост и възможности за развитие в сектора на черупковите плодове. Георги Василев е член на УС на Асоциацията на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България. Той обработва над 1000 дка градини орехи и лешници. Заложил е както на българските сортове Шейново, Дряновски орех, Силистренски орех и Извор 10, така и на няколко чуждестранни сортове.

„В добри години съм добивал 150 тона орехи

от моите градини, но тогава нямах

достатъчно преработвателни мощности.

Работил съм съвместно с моя колега в съседно село, който пък тогава се занимаваше основно с преработка и износ в чужбина", посочи Георги Василев за „Български фермер" и допълни: „Обикновено преработвам 2/3 от своята продукция. Една трета продавам за директна консумация - това означава един свеж приход, който идва в момента на кампанията, защото за да произведете една продукция ви трябват доста финансови средства, да платите на работници, да подсигурите горива за тракторите, да подсигурите различните видове части, защото постоянно нещо се чупи и трябва да се подмени. Всичко това е финансов ресурс, който трябва да разполагате, а понякога нямате.

За съжаление тази година, за да мога задържа

работниците поне в цехчето, което имам,

най-вероятно ще трябва да внасям продукция

Имам договорни отношения с колеги от България – ако те имат някакви реколти, ще бъдат крайно незначителни, за да покрият дори най-малката част от българския пазар. Не знам дали ще успея да събера дори няколко тона орехи с черупка.

Тази година добивите от орехи, лешници и бадеми не са

добри не само в моето стопанство, а и в цяла България

Така стоят нещата и в Турция, която е най-големият производител на лешници в света. Там държавата изкупува продукцията, а изкупните цени са високи, което означава, че и преработената продукцията ще е по-скъпа в сравнение с миналогодишната.

За съжаление тези неблагоприятни години в България зачестяват. Миналата година също имаше големи щети от пролетните слани и студове, и реколтата от орехи беше компрометирана на около 50%. Колеги казват, че не виждат смисъл да се занимават със земеделие, ако и следващата година е такава.
При мен между 90 и 100% от реколтата е компрометирана.

Причините са първо - ранните студове и впоследствие плодовете, които останаха по върховете, паднаха от пролетните бури. Липсата на вода за напояване и абсурдните срокове за издаване на разрешителни за сондажи продължават да тормозят всички колеги.

В малките и средните населени места има микроязовири, навремето са били създадени с цел напояване. Добре е тези язовири, да могат да се използват от земеделските производители, които са по места. Необходимо е първо да поправим старите канали за пренос на водата, защото докато построим нови водоизточници, не знам какво ще остане за поливане.

Източването на язовирите Копринка и Жребчево

влияе пагубно върху земеделието в районите около тях. Не мога да кажа, каква е причината да се прави източване, но има хора, които знаят.

Почвите в нашия регион са 7-8-а категория. Те са с много едър механичен състав, високоотцедливи и пропускливи са. Изпарението на влагата от тях е много голямо. Тези почви са каменисти и се водят в необлагодетелствани райони, което означава по-ниска продуктивност, необходимост от по-често торене. Всичко това рефлектира върху много неща."

По отношение пазарната реализация на продукцията Георги Василев посочи: „Миналата година цените на едро за орех с черупка варираха между 2 и 3 лв., достигаха 5 лв. Новият сорт Чандлър получи по-висока цена. За сравнение, изкупната цена в Косово беше 5 евро и продукцията се реализира изцяло на местния пазар. У нас се търсят българските сортове.

Най-добрият начин за развитие

според мен е чрез асоциирането

От години у нас се говори за Закон за браншовите организации. Приканвам всички колеги да членуват в браншови асоциации - било то в нашата, или в други организации, които обединяват различни производители. Нека да членуват хората и да плащат своя членски внос, защото това е начинът да получават и да изискват.

Асоциацията на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България работи с научните институти на Селскостопанска академия. Новият председател на ССА проф. Гандев обясни, че ще покани всички асоциации на обща среща. Той заяви желание, науката да бъде в помощ на всички производители. Това е една много добра инициатива от негова страна. Важно е за земеделските производители, особено с промените в климата, да знаят кой сорт е по-устойчив на измръзване, кой цъфти по-късно.

Сдруженията между земеделските производители се осъществяват много трудно, но така или иначе тях ги има под една или друга форма - дали юридически или съвсем формално. Аз мога да дам примери с моите колеги в района. С тях сътрудничим, помагаме си кой с каквото може. Помагаме при гасене на пожари.
Голям проблем е липсата на работна ръка, на която земеделският производител да може да разчита, вместо да се пита, дали работникът утре ще дойде на работа.

В отношенията между работодател и работник

последният има всякакви права,

а работодателят винаги се е отнесъл неправилно към работника. Това може да отговаря на някакви европейски закономерности, но реално работникът се превръща в началник на работодателя си. В дадени моменти това изобщо не е добре. Работникът си позволява лукса да идва когато реши на работа, да си тръгне когато реши от работа, може да реши изобщо да не дойде, и то без да те предупреди, а ти да разчиташ на него. Ако не дойде няколко дни в седмицата и вие разчитате на него, какво ще правите? Не е добре, само че не можете да го освободите дисциплинарно. Необходими са законодателни промени, които да защитават работодателя, защото не е редно само работникът да бъде защитен, а в същото време от бизнеса да се изискват по-високи осигуровки, по-високи заплати, по-високи разходи, а крайният потребител да търси ниски цени.

Според мен трябва да има разграничения на трудовите договори, защото естеството на работата е различно в селското стопанство, в промишлеността. Има специфики във всяко едно производство. Промени са необходими, защото вече има 30% ръст на вноса на работна ръка от чужбина и това най-вероятно ще продължи в този порядък, защото бизнесът се нуждае от работници, за да има дейност."

Георги Василев е бенефициент с подкрепа

за млади фермери и за преработка и маркетинг

на продукцията. „Преди години, когато прибирахме реколтата ръчно, съм наемал около 100 работника. Сега разполагам с машини за събаряне на реколтата от дърветата и от земята. Миналата година закупих трактор с такава машина и се надявах да я използвам тази година, но за съжаление няма какво да събираме с нея. Ето един пример за това, как инвестиция за 100 000 лева остава неизползвана заради липсата на реколта", казва стопанинът и допълва:

„Няма нищо лошо в проверките

при изразходването на субсидиите,

но нека има повече толерантност към хората, които се вижда, че са на пазара от 5-10 години и произвеждат нещо, дори някои от тях и преработват. Дори да са сгрешили нещо, според мен нямаш право да проверяваш и да кажеш, че тук стърчат 5 или 10 храста, или че не си обработил тук един парцел, и за това да ти отрежат субсидията. Регламентът го е писал човек и съответно хората могат да го променят. Не бива земеделските производители да бъдат ощетявани за нещо, за което нямат вина. Ако един човек е сгрешил, нека му се обясни какво е сгрешил и ако отново допусне същата грешка, тогава да бъде наказан.

Нека да им се направи предупреждение и да се провери дали този човек произвежда нещо или не. В същото време има производители, които не си вършат съвестно работата. Трябва да имате продукция, без значение дали е много или малко. Защото в лоша година със слани и студове, няма как да имате реколта, но това не може да е така всяка година. Все някои години трябва да показвате, че сте си продали продукцията по някакъв начин, и то не на физически лица, а на някой преработвател.

Защото изкупвачите минават с бусовете

и никой не знае на кого как се продава. Тази година най-вероятно изкупвачите ще прибегнат към крайпътните орехи и ще ги продават като фермерска продукция.

Фермерите също сме хора и можем да сбъркаме. Ако го правим нарочно, разбирам да се поеме отговорност и да се наказваме. Но когато нямате вина за наложеното наказание, на всеки човек в даден момент му писва. Защото тази административна тежест не се намалява, а се увеличава и натежава все повече.

Имаме остра нужда от подкрепа,

тъй като насажденията се нуждаят от грижи независимо дали са дали реколта или не. Единствената финансова подкрепа, която производителите на черупкови плодове получаваме, е по СЕПП. Оттам нататък, за отглеждане на конвенционална продукция, нямаме помощ за пръскания, нито за обвързано подпомагане. Ако орехите са отглеждани по биологичен начин, се предоставя съответната субсидия.

Производителите с овошки вече получиха добри обезщетения за измръзванията. Ние не знаем кога и какви обезщетения ще получим за черупковите плодове. Вече сме направили разходите за поддръжката на тези градини, предстои да се прибират реколти, където ги има по места. Предстои да се направят разходи за есенно торене. В моето стопанство тези пари са необходими, за да мога да закупя суровина, която да преработвам."

Черупките на орехите в стопанството на Георги Василев се изгарят и произведената топлина се използва за сушене на ядките. На пазара килограм черупки за отопление се предлагат за около 15-20 стотинки.

„Колеги произвеждат различни видове олио – бадемово, орехово, лешниково, както и брашно. Тези продукти са доста скъпи, но са качествени и носят множество ползи за човешкото здраве", допълва стопанинът.