19° C, ясно небе
Монокултурното отглеждане, дори при спазване на добри агротехнически практики, води до по-ниски производствени резултати
Ваня ВЕЛИНСКА
Добрите практики са в основата на успешното съвременно земеделие. Напоследък обаче, много удобно, виним екстремните климатични условия почти за всичко. Ако се вгледаме по-внимателно обаче и, разбира се, сме напълно честни, причините за провалените реколти са от различно естество, включително и неспазване, дори пренебрегване на различни агропрактики. Безспорно сред тях се нарежда и сеитбообращението на културите. Почти всеки земеделски производител ще каже, че, да, спазва го. Простата математика показва, че това не е възможно, защото масово в стопанствата в страната се отглеждат 3-4 култури, а някъде и по-малко. А къде са бобовите култури по полетата? Сигурно са в единици, и то основно в тези стопанства, в които имат и животни. А, всеизвестно е, че във всяко правилно изградено сеитбообращение трябва да е включена бобова култура, а когато е люцерна например, то тя се отглежда поне 4 години.
Ротацията на културите не е измислена случайно, просто ей така на някого му е хрумнало.
До тази добра практика се е стигнало
след години опити, изследвания,
на принципа „проба - грешка" и т.н.
Целите на сеитбообращение са насочени в много направления. То може да повиши плодородието на почвите, както и да се „справи" с определени болести и вредители, които се развиват в нея.
Чрез правилното редуване на културите полетата се използват по-пълноценно и се увеличава производството на селскостопанска продукция.
Честа практика през последните години у нас е пшеницата да се отглежда монокултурно. Разбира се, като всеки казус има и за, и против.
Изследвания показват, че възможностите за отглеждане на зърнено-житни след себе си, както и други култури, естествено,
са в пряка зависимост
от тяхната самопоносимост
Някои агроучени обръщат основно внимание върху фактори като заплевеляването, извличането на хранителни вещества - азот, фосфор и калий, което е специфично за отделните култури, имобилизацията на азота, а също и вредителите, като основни причини за несамопоносимостта на културите. Според тях чрез агротехнически дейности и третиране с хербициди тя може да бъде преодоляна.
Други са на мнение, че несамопоносимостта на зимните житни зависи не само от фитосанитарното състояние на растенията и обедняването на почвената среда на хранителни вещества, но и от здравното състояние на почвата, което при безсменното отглеждане на културите се влошава.
Безспорно има доказателства, че при продължително монокултурно отглеждане на пшеница, но и на останалите зимни житни култури,
настъпват отрицателни изменения
в химичните и биологичните свойства на почвата
Установено е увеличение на киселинността ѝ, както и намаление на сорбционния и катионообменния капацитет в сравнение в условия на сеитбообращение.
При тези посеви в почвата е установено по-високо съдържание на хумус, което, според специалистите, се дължи на повишената ѝ киселинност, която затруднява микробиологичните процеси на разлагане. Изследванията обаче показват, че хумусното съдържание се увеличава от натрупаните нискомолекулярни продукти.
При монокултурното отглеждане на зимните житни култури се установяват изменения и в микрофлората. Така например се отчита увеличение в почвата на някои представители, но намаление на други.
Установено е и значително количество фенолни съединения, което се запазва и дори увеличава, тъй като всеки сезон има следжътвени остатъци, които са богати на тези киселини. От друга страна обаче те потискат растежа на растенията.
В полетата без редуване
се натрупват различни зарази,
които много трудно се контролират
Изключително сериозен проблем например е кореновото гниене. Същото важи и за неприятелите. А със забраната за палене на стърнищата и строгите регулации в Европа липсват разрешени за употреба продукти за растителна защита.
Като сериозен проблем при монокултурните посеви в сравнение с тези в сеитбообращение се отчита увеличение на определени плевели, и то основно от най-опасните групи - зимуващите и многогодишните. Обяснението е просто, тъй като при традиционната технология на отглеждане, която се повтаря няколко години, и въпреки че се прилага химична борба, то потенциалната наличност от плевелни семена, кореницща, издънки и други са много по-големи в сравнение с тези при сеитбообращението, чиято агротехническа роля за очистване на почвата от плевели е незаменима.
Дългогодишни изследвания за отношението между културите показва, че те зависят от редица фактори, които са тясно свързани помежду си: химични, биологични, агрохимични, водно-физични, фитосанитарни. Установено е също, че за разлика от зимните житни,
пролетните култури - царевица, соя, сорго,
могат да се отглеждат като монокултури
за продължителен период от време, но на равни площи. Затова тези култури са най-подходящи за безсменно отглеждане в продължение на 4-5 години, без да намаляват добива си в сравнение с културите в сеитбообращение, при условие, че им се осигурява правилна агротехника на отглеждане, подчертават агроспециалистите.
През последните повече от 25 г. по българските полета се отглеждат предимно зърнено-житни и маслодайни култури, както казахме по-горе, около 3-4. А това, съвсем закономерно, води до повторно отглеждане на пшеница и ечемик. От направените изследвания за влиянието на обработката на почвата върху отглеждане на пшеницата като монокултура и в сеитбообращение се установява, че прилагането на различни методики не може да елиминира неблагоприятните последици и добивът от нея е по-нисък в сравнение от този в ротация.
Правени са опити в продължение на години за намаляване на неблагоприятните последици при двукратно и трикратно отглеждане на зимни житни след себе си
посредством прилагане на комплекс
от агротехнически мерки
- изгаряне на стърнището (когато беше разрешена практика), подходяща система на обработка на почвата, торене, редуване на устойчиви на кореново гниене сортове и използване на хербициди. Резултатът показва, че добивът от краткотрайната монокултра се е увеличил значително, а при благоприятни агрометеорологични условия през годината се изравнява с добива от двуполката. С удължаване периода на монокултурата обаче ефектът от прилаганите дейности отслабва.
Когато все пак се налага от време на време на полето да има повторение, то препоръката е зимните житни
през 2 или 3 години да се редуват
с житно-окопна или бобова култура
Практиката показва, че по-добър ефект има при включване на бобова култура със слята повърхност.
В унисон с това да се засяват и междинни култури, това е много подходяща практика при монокултурното отглеждане. Опити показват, че уплътняващите и прекъсващите култури не само повишават добива от зимните житни, но подобряват качествените показатели на зърното, но също така ограничават плевелите и намаляват нападението от гъбни болести.
Прилагането на агротехнически практики при монокултурното отглеждане на зимни житни може в известна степен да ограничат вредните последствия, но не напълно да ги игнорират.
Чрез правилно редуване на културите може да се получи постоянно количествено и качествено повишение на добива, като се влияе и в положителна насока на плодородието на почвата. Съставянето на т. нар. правилно редуване се определя от биологични особености на културите, които
да бъдат съобразени с всички
агротехнически практики,
особено технология на хранене, обработка на почвата, възможност за напояване, ефективен контрол на вредителите и т.н.
Изследванията показват, че в условията на интензивно земеделие възможностите за насищане на сеитбообращенията с основните зърнени култури, при които се осигурява и максимален добив на зърно, зависят от биологичните особености на тези култури, нивото на прилаганата агротехника при отглеждането им, почвено-климатичните условия и особено от равнището от плодородието на почвата и главно осигуреността на растенията с влага и хранителни вещества.
По-често присъствие на зимни житни култури в сеитбообращението може да се допусне, но при условие, че те се засяват навреме и се прилагат практики за ограничаване до минимум на отрицателното действие на повторното засяване, като задължително се включват междинни култури, торене, контрол на плевели, болести и неприятели.
Видовете култури, които трябва да се включват в сеитбообращението и процента им на участие в него, трябва да са в зависимост от направлението на стопанството и особеностите на съответния регион.
При наклонени терени
Включването на правилните култури в сеитбообращенията на наклонени терени има много важно значение, защото тези земи заемат голяма част от обработваемата площ на страната. Те имат решаваща роля от една страна за повишаване на плодородието на почвата, а от друга - за предпазването ѝ от ерозия.
Практиката показва, че тези цели се постигат по-ефективно, когато в сеитбообращението се включват многогодишните или едногодишните култури със слята повърхност, поне на 70-80% от площта.
Противоерозионна ефективност имат междинните култури както при монокултурното отглеждане на царевицата за зърно, така и при уплътнена двуполка.
Коментари