Такава е скритата цена на климатичните промени, сочи ново проучване

Климатичните промени тихо изчерпват хранителните вещества от храната ни. Пионерско проучване установява, че повишаването на CO2 и по-високите температури не само променят начина, по който растат културите, но и влошават тяхната хранителна стойност, особено при важни листни зеленчуци като кeйл и спанак. Тази промяна може да създаде проблеми за глобалното здраве, особено в общности, които вече се сблъскват с хранителен стрес. Изследователите предупреждават, че макар реколтите да растат по-бързо и да са по-големи, те могат да станат по-малко питателни, с по-малко минерали, протеини и антиоксиданти, което поражда опасения за затлъстяване, отслабена имунна система и хронични заболявания.

Ново предварително проучване показва, че комбинацията от по-високи нива на CO2 в атмосферата и по-високи температури допринася за намаляване на хранителната стойност на културите, което има сериозни последствия за здравето и благосъстоянието на хората.

Повечето проучвания за въздействието на климатичните промени върху производството на храни са фокусирани върху добива от културите, но размерът на реколтата няма голямо значение, ако хранителната стойност е ниска. „Нашата работа се фокусира не само върху количеството, но и върху качеството на това, което ядем", казва Джиата Угва Екеле, докторант в Ливърпулския университет „Джон Мур", Великобритания.

Продължаващите ефекти от климатичните промени се очаква да имат

опустошителни и необратими

последствия за растенията

по целия свят. Изследванията на г-жа Екеле са насочени предимно към проучване на това как хранителното съдържание на хранителните култури може да бъде засегнато от взаимодействащите ефекти на повишаващите се нива на CO2 и нарастващите температури, свързани с климатичните промени.

„Тези промени в околната среда могат да засегнат всичко - от фотосинтезата и темповете на растеж до синтеза и съхранението на хранителни вещества в културите", казва г-жа Екеле.

„Много е важно да разберем тези въздействия, защото ние сме това, което ядем, а растенията са в основата на нашата хранителна мрежа като основни производители в екосистемата", казва г-жа Екеле. „Чрез изучаване на тези взаимодействия можем по-добре да предвидим как климатичните промени ще оформят хранителния пейзаж на нашата храна и да работим за смекчаване на тези ефекти."

Проучването на г-жа Екеле е фокусирано върху популярни листни зеленчуци, включително кейл, рукола и спанак. За този проект тези култури се отглеждат в камери с контролирана среда в Ливърпулския университет „Джон Мур", а нивата на CO2 и температурата се променят, за да се симулират прогнозираните бъдещи климатични сценарии за Обединеното кралство.

„Фотосинтетичните маркери, като хлорофилна флуоресценция и квантов добив, се оценяват по време на растежа на културите, а добивът и биомасата се записват при прибирането на реколтата", казва г-жа Екеле.

След като растенията са отгледани в условия на климатични промени, тяхното хранително качество е анализирано с помощта на високоефективна течна хроматография (HPLC) и рентгенова флуоресцентна профилировка, за да се измерят концентрациите на захар, протеини, феноли, флавоноиди, витамини и антиоксиданти.

Предварителните резултати

от този проект показват, че повишените нива на CO2 в атмосферата могат да помогнат на културите да растат по-бързо и да станат по-големи, но със сигурност не и по-здрави. „След известно време културите показаха намаление на ключови минерали като калций и определени антиоксидантни съединения", казва г-жа Екеле.

Тези промени бяха обострени от повишаването на температурата. „Взаимодействието между CO2 и топлинния стрес имаше сложни ефекти – културите вече не растат толкова големи или бързо и намаляването на хранителната им стойност се засилва", казва г-жа Екеле.

Ключово ранно заключение е, че различните култури реагират по различен начин на тези стресови фактори, свързани с климатичните промени, като някои видове реагират по-силно от други.

„Това разнообразие в реакциите подчертава, че не можем да генерализираме за всички култури. Тази сложност е едновременно очарователна и предизвикателна и ни напомня защо е важно да изучаваме множество стресови фактори заедно", казва г-жа Екеле.

Този хранителен дисбаланс има

сериозни последици за

здравето на човечеството

Докато по-високите нива на CO2 могат да увеличат концентрацията на захари в културите, те могат да разредят важни протеини, минерали и антиоксиданти. „Това променено равновесие може да допринесе за диети, които са по-висококалорични, но с по-ниска хранителна стойност", казва г-жа Екеле. „Повишеното съдържание на захари в културите, особено в плодовете и зеленчуците, може да доведе до по-голям риск от затлъстяване и диабет тип 2 - особено при населението, което вече се бори с незаразни заболявания."

Културите с ниско хранително съдържание могат също да доведат до дефицит на жизненоважни протеини и витамини, което компрометира имунната система на човека и влошава съществуващите здравословни проблеми - особено в страните с ниски или средни доходи.

„Не става въпрос само за количеството храна, която отглеждаме, но и за това какво съдържа тази храна и как подпомага дългосрочното благосъстояние на човека", казва г-жа Екеле.

Въпреки че това проучване симулира прогнозираните климатични промени в Обединеното кралство, последиците са глобални.

„Хранителните системи в глобалния Север вече са изправени пред предизвикателствата на променящите се климатични модели, непредсказуемите вегетационни периоди и по-честите горещи вълни", казва г-жа Екеле. „В тропическите и субтропическите региони тези области също се борят с наслагващи се стресови фактори като суша, вредители и деградация на почвата – и са дом на милиони хора, които зависят пряко от земеделието за храна и доходи."

Г-жа Екеле и нейният екип са отворени за по-нататъшно сътрудничество по този проект с по-широката изследователска общност, включително с представители на селското стопанство, храненето и климатичната политика.

„Важно е да свържем науката за растенията с по-широките въпроси за благосъстоянието на човека. Тъй като климатът продължава да се променя, трябва да мислим цялостно за вида хранителна система, която изграждаме – такава, която не само произвежда достатъчно храна, но и насърчава здравето, справедливостта и устойчивостта", казва г-жа Екеле. „Храната е повече от просто калории; тя е основа за човешкото развитие и адаптиране към климата."

Източник:

Общество за експериментална биология, sciencedaily.com