Бизнесът се развива без помощ от държавата

 

България е водещ европейски износител на диворастящи трюфели, според браншови представители. Добивите от екзотичните гъби захранват голям дял от пазара в Италия, където българският продукт дори се представя за добит на италианска почва. Този потенциал не се подминава и от млади предприемачи, които биха искали сами да преработват суровината и да я предлагат като готов продукт с добавена стойност.

Такава е посоката на развитие за Костантин Коджабашев, който е производител на бял трюфел Борчи близо до Пловдив и изкупува диворастящи гъби от търсачи в цяла България. Също така той е председател на „Национален съюз на търговци, преработватели и събирачи на трюфели, гъби и горски плодове".

Залесил е 10 дка с дъб и бор, в чиято коренова система е подходящо да се отглежда ценният вид гъба. „Разполагаме с площ от 30 дка и към момента само 10 дка са заети с дървета, останалите 20 дка ще залесим наесен", каза той за „Български фермер". Градината все още е нова и не плододава, но се нуждае от редовно окопаване, подхранване и поливане. „Не съм регистриран земеделски производител. Отглеждането на трюфели не се регулира по никакъв начин нормативно в България. Производителите на трюфели правят големи инвестиции, полагаме огромен труд, но подкрепа от държавата няма. Минимум 7 години минават до прибиране на първата реколта и грижите продължават и след това, разбира се."

По отношение на търговията с диворастящи трюфели, младият предприемач разказва: „През последния зимен сезон имахме трюфели от ноември до март. Вкусовите качества на този вид са уникални и пазарната му стойност е малко по-висока в сравнение с лятната гъба, предвид факта, че добивите са доста по-малки. Тази година

първо качество Борчи над 10 г се изкупуваше

за 450 лв., а второ качество - за 140-150 лв.

Лятната гъба никога не достига тези стойности, тъй като се предлага в по-големи количества. Крайната цена на този вид трюфел достига 120 лв./кг."

„Последната година беше трудна за нашия бизнес - не само за нас търговците, а и за търсачите и преработвателите. Имахме 144 дни без дъжд и тази суша не е благоприятна нито за земеделските производители, нито за животновъдите. Все пак положителното беше, че през зимата имаше сняг и дъжд, задържа се студ. Опитните търсачи казват, че е заредено с гъби. Надяваме се на съвестта на търсачите и търговците, както и на умението на държавата да приложи ефективен контрол, за да бъдат находищата опазени, а не както сега разкопавани."

За съжаление

България върви по пътя на Испания,

където са унищожени над 90%

от природните находища на трюфели

Страната вече изнася предимно култивиран трюфел. Браншовите организации на търсачите на трюфели са много активни и изпращат писма с искания до институциите. Когато говорим за нормативна база, сътрудничеството между търсачите и търговците е абсолютно задължително, за да може да се подобрят условията, в които работят търсачите. Цел на всички нас е да опазим находищата от диворастящи гъби. Важно е да популяризираме трюфела като продукт добит в България, защото когато става въпрос за трюфели, всеки се сеща за Италия. Истината е, че Италия купува в пъти повече трюфели от търсачи в България, отколкото от свои, и нарича трюфелите италиански. Задача на страната ни е да популяризира този продукт по време на международни панаири, при срещи с посланици и официални чуждестранни лица – както подаряваме вино или розово масло."

Събраните количества трюфели

младият предприемач съхранява в склад

на температура около -18 оС.

Подходящото складиране дава възможност за преработка и Константин Коджабашев работи и в тази посока. Богатството от вкусовете на горските плодове и трюфелите той е вложил в бурканчета сладка, които вече са патентовани продукти с различни разновидности - с горски малини и горски боровинки, с българска роза, смокини и ягоди.

Според Костантин Коджабашев субсидиите за земеделие от Европейския съюз имат както предимства, така и недостатъци: „Би следвало те да са помощ, а не печалба за бизнеса. Бизнесът трябва да печели от пазар. Хората, които разчитат на субсидии, стават апатични и незаинтересовани от пазара и се чака държавата да помогне с едни пари. Държавата трябва да помага, а не да издържа бизнесите ни."

По данни на асоциацията, България изнася между 300 и 350 т черен летен трюфел на година. В Германия отива първото качество предимно за ресторантите, а не за преработка. Известни количества достигат Испания и Франция, а САЩ и Хонг Конг са пренебрежимо малки пазари за българския трюфел.

Потреблението в ЕС се увеличава

През 2024 г. потреблението на гъби и трюфели в ЕС се е увеличило с 0,5% до 1,1 млн. тона, с което се слага край на тригодишна тенденция на спад. Стойността на продажбите бележи ръст до 4,4 млрд. долара през 2024 г., което представлява увеличение с 2,6% спрямо предходната година.

Воден от нарастващото търсене, пазарът на гъби и трюфели в ЕС се очаква да отбележи лек ръст на производителността, с прогнозирано увеличение от +0,9% в обем и +1,9% в стойност в периода 2024-2035 г. Този растеж се очаква да разшири обема на пазара до 1 милион тона, а пазарната стойност до 5,4 млрд. долара до края на 2035 г. В стойностно изражение пазарът ще отбележи средногодишен ръст от +1,9% за периода от 2024 до 2035 г., което ще увеличи пазарната стойност до 5,4 милиарда долара (по номинални цени на едро) до края на 2035 г.

Страните в ЕС с най-висок обем на потребление през 2024 г. са Нидерландия със 185 000 тона, Испания със 159 000 тона и Германия със 152 000 тона. Заедно тези държави имат дял от 53% от общото потребление. Франция, Италия, Унгария и Белгия изостават донякъде, като заедно съставляват пазарен дял от 32%.

Полша е с най-голям обем на производство през 2024 г. с 256 000 тона, следвана от Нидерландия с 220 000 тона и Испания със 165 000 т.