17° C, облачно
Комбинацията е „убийствена", когато съвпадне с най-критичните фази от растежа и развитието, а именно образуването на свила и опрашването
Ваня ВЕЛИНСКА
За съжаление, падналите валежи в някои райони на страната в последните дни не промениха сериозно картината в царевичните полета. Дъждът закъсня, дори и за по-късните хибриди, чиито фази цъфтеж и оплождане на много места протекоха при екстремно високи стойности - температури близки до почти 40 градуса.
Като се изключат полетата, където царевицата се отглежда при поливни условия, положението при пролетната култура ще е доста тежко. Тази година комбинацията от много тежка суша с много високи температури започна още през юни. Със сигурност ще има райони, където земеделците ще жънат много ниски добиви, а не е изключено на някои места комбайните въобще да не влязат в полетата.
Ситуацията започва много да наподобява тази от миналата, а и от някои предходни години, когато
от пролетниците се получиха
изключително ниски добиви
В същото време земеделските производители не могат да се лишат от една ценна за сеитбооборота култура. А и все пак царевицата си остава най-печелившата култура в световен мащаб, категорични са анализаторите. Въпросът е производителите да могат да достигнат добри добиви, за да имат какво да реализират успешно.
Колкото до хибридите не е проблем да се достигнат високи добиви, тъй като от години селекцията при царевицата е на много високо ниво. Всички производствени направления от новата генетика са с висок потенциал за добив, който обаче трябва да се развие посредством добри практики. И стига, разбира се, климатичните условия да са сравнително благоприятни.
В България царевицата основно, за съжаление, все още
масово продължава да се
отглежда при неполивни условия
Ето защо и добивите през последните няколко сезона съвсем резонно са под възможностите на зърнената култура. Климатичните условия си казват думата - валежите са недостатъчно, и то основно в периодите, през които царевичното растение се нуждае от повече влага - и почвена, и въздушна. Затова поливането става фактор №1 за царевицата. А другите, които оказват влияние на крайните производствени резултати, са внедряването на високопроизводителна и качествена техника, както и усъвършенстването на цялостната технология на отглеждане на културата.
Влагата безспорно е факторът на средата,
който определя добивите от царевица
Като цяло царевицата се определя като относително сухоустойчива култура. Тя развива по-мощна коренова система, в сравнение с другите житни култури и използва по-добре влагата от подорните почвени хоризонти. Но за да формира голямата обща биомаса и добив на зърно, растението се нуждае от много влага във всички стадии на растежа и развитието си. А най-критичните периоди за културата са: изметляване, залагане на кочаните, образуване на свила и опрашване.
Според науката обикновено царевичните растения развиват общо до 20-21 листа, достигат изметляване (образуване на мъжкото съцветие) за около 65 дни и зрелост за около 120 дни след поникването.
Специфичните интервали от време между растежните фази варират в зависимост от вегетационния период на хибридите, датата на сеитба местоположението и конкретните условия. Ранозрелите хибриди образуват по-малко листа и преминават през отделните стадии по-бързо от къснозрелите.
Развитието на царевичните растения се разделя на два основни стадии:
0 вегетативният започва от поникването до образуването на кочани и свилата;
0 репродуктивният - от опрашване до наливане и узряване на зърното.
Вегетативният стадий от своя страна се разделя на вегетативни фази по броя на оформените листа на растение.
Почти всички агротехнически дейности
по отглеждане на културата
- сеитба, торене, третиране с хербициди и други се извършват през началните вегетативни фази. Когато растенията достигнат 5-и лист започва формиране на метлица, кочана и свила. По това време е определен и броят на редовете в кочана.
Краят на вегетативния стадий завършва с пълното развитие на метлицата. По това време царевичното растение е достигнало почти пълната си височина. Двуседмичният период преди и след образуването на свилата е критичен за крайния добив. Стресовите условия по това време влияят отрицателно на крайния ръст на растението, големината на кочана, броя на зърната и формиране на добива. Отлични добиви могат да се очакват когато:
0 растенията са образували добре оформен кочан със свила;
0 в почвата има добри водни запаси;
0 оптималната температура е около 25 до 30 оС;
0 няма повреди от болести и неприятели.
Царевицата е много чувствителна на суша, особено в съчетание с високи температури, подчертават специалистите. А точно такива условия редовно наблюдаваме през последните няколко лета. Вследствие на това винаги има опасност от загуби на добив, независимо от времето на засушаване и високи температури. Достъпността на хранителните вещества, усвояването им и транспортът се затрудняват, тъй като няма достатъчно вода.
Най-високи добиви могат да се получат само
когато условията на средата са
благоприятни във всички стадии на растеж
Какви ще са загубите зависи от растежната фаза и продължителността на температурата и сушата. Отслабените от воден стрес растения са повече уязвими на болести и неприятели. Царевицата реагира на водния стрес чрез завиване на листата в горещите часове на деня, с което се намалява водната транспирация от посева. Силно стресираните растения започват да завиват листата си още рано сутрин, а при много тежък стрес остават в това състояние и през нощта.
Ефектът на водния дефицит зависи от растежната фаза и промените на околната среда по време на сушата. Дори минимално засушаване в специфични фази може да редуцират съществено добива. Така например четири дни воден дефицит преди образуване на свила, може да редуцират добива на зърно с 10 до 25%, дори без видимо увяхване. Четиридневно увяхване между образуване на свила може да свали добива с 50% или повече. Царевичният посев е най-чувствителен по време на цъфтежа и опрашването. През по-късните репродуктивни фази загубите на добив намаляват с приближаването към физиологична зрелост.
Мерки, които ограничават щетите от стреса:
Познаването на критичните периоди за воден и температурен стрес може да подобри шансовете за минимализиране и облекчаване на вредното им влияние. Затова е важно земеделските производители да обърнат внимание на следните мерки:
0 Използване на толерантни на суша царевични хибриди, особено в засушливи райони. В месторастения, които са с редовна проява на засушаване, трябва да се предпочитат хибриди с по-къс вегетационен период.
0 Оптимизиране на торенето с макро- и микроелементи.
0 Използване на водните ресурси за напояване.
0 Минимални почвени обработка за предотвратяване загубата на влага чрез изпарение. Приложение на консервационните системи за обработка на почвата.
0 Оптимален период за сеитба, съобразен със сезонната прогноза за температурата и идентифициране на критичните периоди.
0 Разумно приложение на хербициди (вместо обработка).
0 Осигуряване на по-дълбокото проникване на корените чрез подпочвена обработка в редове на почви с глинеста или плътен почвен хоризонт.
И пак подчертаваме, че, за съжаление, и
тази година добивите ще са доста лимитирани
от сушата и високите температури
Като се изключат поливните полета на много малко места ще има добри и много добри добиви от царевица. А най-вероятно няма да са малко и местата, където реколтата ще е компрометирана.
Да припомним, че на земеделски стопани, отглеждащи царевица, които бяха засегнати от сушата през 2024 г. през пролетта Държавен фонд „Земеделие" изплати 21 314 082 лв. по спешната финансова помощ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. В последствие бяха отпуснати още средства - 41,68 лв./ха, като общият размер на допълнителното национално финансиране е 21 314 082 лв. Фермерите заявиха за подпомагане 511 374 ха. Със сигурност ще се наложи да има компенсации и за реколта 2025.
Това са средства, които няма как да компенсират загубите, които ще понесат производителите, а в същото време това са си сериозни суми. Не са малко мненията, които се чуват напоследък, че
трябва да се наблегне на плащания, които
имат насоченост към напояване и превенция
срещу неблагоприятните климатичните условия - суша, завръзи, слани, градушки и т. н.,за да не се стигне до това те да се дават постфактум за компенсиране на реколтата. То всъщност няма и такава, а също няма и гаранция, че следващият сезон ще е по-добър. Отделянето на суми за дългосрочни инвестиционни решения обаче биха донесли много по-големи ползи като цяло за бъдещето. Време е да се заделят повече и основно пари за превенция и за намаляване на щетите от климата. Нека да започне да се плаща за това да има реколта, а не както напоследък се получава - да се плаща затова, че няма.
Последствия от високата температура,
ниската относителна влажност
и недостатъчната почвена влага
Разграничаването на топлинния и воден стрес е трудно, а и в повечето случаи невъзможно. Високата температура вреди на опрашването почти винаги съвместно с воден стрес, рядко сама по себе си. Когато температурата надвиши 35 градуса, особено ако е съпроводена с ниска относителна влажност, свилата изсъхва и не може да приеме полен. Външната обвивка на поленовите зърна е много тънка и високата температура от порядъка на 30-35 градуса ги изсушава и убива след отделяне от метлицата. Освобождаването на полена обикновено става в началото до средата на сутрешните часове, когато температурата е все още относително ниска. Освен това, всяка сутрин се формират и освобождават нови порции полен, с което
се повишава вероятността за успешно опрашване
и при по-висока температура, при условие, че запасите на почвена влага са достатъчни да задоволят нуждите на растенията.
Оплождането започва от основата на кочана и при условие на продължаващ стрес, върхът или дори по-голяма част от кочана може да остане неозърнена.
Въздействието на сушата върху добива се определя и от намалението на листната повърхност, достъпна за фотосинтеза. Слабото намаление на същата има малко влияние, но продължителното сухо време, съпроводено с високи температури
може да причини пълно изгаряне на листата
Формирането на някакъв добив от такъв посев говори, че стъблото може да бъде съществен източник за реутализациа на сухо вещество и хранителни елементи за формиране на добива зърно.
Растежът на растенията във фазите, когато се определя размерът на кочана и броят на възможните зърната, е изключително важен. Потенциалните загуби от суша през този период могат да бъдат от 10 до 30%.
През фазите на изметляване и формиране на свилата, както и образуване на зърната, сушата и високите температури в този период могат да редуцира добива с 20 до 50%.
Загубата на листна повърхност вследствие на воден и топлинен стрес също редуцира добива.
Стресът нарушава синхрона
между образуване и освобождаване на полен от една страна и поява на свила - от друга. Когато формирането на свила закъснява, образуването и освобождаването на полена може да е приключило частично или почти напълно завършило. Температурният и воден стрес около цъфтежа и образуването на свила я изсушава, като по този начин инхибира оплождането или спира развитието. През периоди на висока температура, ниска относителна влажност и недостатъчна почвена влага свилата може да изсъхне и не осигурява покълването на полен.
След оплождането влиянието на температурния и воден стрес върху формираните зърна е относително по-слабо и намалява в последователните репродуктивни фази.
Добивът може да бъде намален с 20-30%
Намалението на добива е за сметка на по-малкото обемно тегло (маса) на зърното. Ключови фактори са времето за проява и продължителността на стреса. При силен начален стрес зърната в горната част на кочана могат да останат съвсем неразвити, като изсъхнали люспи. По-късният стрес е по-малко вреден и кочаните са по-добре озърнени.
Коментари