За да намали икономическата си зависимост от Русия, ЕС наложи по-високи мита върху торовете и селскостопанските продукти. Целта е да се намалят руските приходи, но това може да се отрази на цените на храните в ЕС, което тревожи земеделските производители.

Русия доставя 25% от азотните торове в ЕС на стойност 1,3 млрд. евро годишно, но от 1 юли те се облагат с мита, които ще варират от 6,5% през тази година до нива, близки до 100% през 2028 г.

Митата ще се прилагат за торовете от Русия и нейния съседен съюзник Беларус, който подпомага военните действия срещу Украйна. Освен това 50% мита се налагат на селскостопанските и хранителните продукти от двете страни, като месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци.

"Съществува силна морална и стратегическа обосновка. Русия налага 23,5% експортна такса върху торовете, което означава, че купувайки тези продукти, ЕС косвено финансира войната в Украйна", заяви репортерът на Euronews Херардо Фортуна, който е отразявал темата.

"Има и екологичен аспект, тъй като производството на торове в ЕС е с приблизително половината от въглеродния интензитет на руското производство на торове. Така че, внасяйки тези торове от Русия, ние също така увеличаваме емисиите", добавя Фортуна.

Производителите на торове от ЕС са доволни

от очакванията за увеличаване на пазарния дял. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. секторът се сблъска с по-високи разходи за енергия и не можа да се конкурира с по-евтиния руски износ, което доведе до затваряне на производствени мощности.

"Нашите производители вече загубиха много заради Русия. Има поне три милиона тона неизползван капацитет, в сравнение с осемте милиона тона, които ЕС изнася за други държави", заяви латвийският евродепутат Инезе Вайдере от дясноцентристката група на ЕНП, която ръководи предложението в ЕП.

Земеделските стопани се опасяват,

че ще бъдат притиснати

Земеделските стопани обаче се опасяват, че в резултат на това ще трябва да изразходват повече средства от бюджета си за закупуване на торове. "Има някои смекчаващи мерки от страна на Европейската комисия, но фермерите не ги смятат за адекватни, за да се справят с очакваното увеличение на цените", казва Херардо Фортуна.

За да се намали рискът от скок на цените, блокът би могъл да премахне митата за други доставчици на торове за ЕС, като САЩ, Канада, Оман, Мароко и Алжир.

"От началото на войната в Украйна досега са изразходвани около 500 млрд. евро за подпомагане на земеделските производители. Европейската комисия следи ежемесечните колебания на цените и ще знае какво да прави", заяви евродепутатът Инес Вайдер.

От друга страна, блокът няма да налага мита върху руския износ за трети страни, тъй като той е от решаващо значение за някои развиващи се държави, като Виетнам и Бангладеш в Азия и Кения и Танзания в Африка.

Русия е най-големият износител на торове в света, като основните ѝ пазари са Бразилия, Индия, Съединените щати, Китай и Индонезия. Газът е основна съставка за производството на торове, така че ЕС косвено се опитва да се насочи и към този руски актив.

ЕС обосновава мерките с икономически причини, но също така и с етични императиви предвид войната в Украйна.

Източник: Евронюз

Цените остават високи

„Цинизъм е, когато заради санкциите цените на торовете отново скачат и вече надхвърлят 800 лева. А в същото време при разход за производство на сегашната пшеница от 140 лв. за декар, без включени ренти, и приблизително среден добив от декар по 550 килограма, „няма да има кой, да затвори вратата", както казваме помежду си при загуби... Вчера доставчик на торове ни пуска фактура от 1000 лева на тон, тоест връщаме се в 2022 г., когато с началото на войната в Украйна торовете рязко поскъпнаха. Само че тогава ние, в България имахме невероятен запас от зърно от предишната 2021 година, която беше последната изключително добра година за българските земеделци. Всеки от нас имаше свободен ресурс и понесохме скъпите торове без сътресения. Сега обаче, след 4 поредни години на сривове в световните зърнени пазари това поредно поскъпване на торовете се превръща в огромна пречка." Така в началото на юли, в интервю за sinor.bg Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите описа очакванията на българските фермери след въвеждането на митата за торове от Русия и Беларус.

Цените на основните торове остават високи, докато изкупните нива на зърното са под натиск сочи обзорът на световния пазар на АгроПортал към 23 юли.

Цените на карбамида са се понижили леко, но остават високи - 470-480 CFR, защото има търсене от Индия, а се очаква и Бразилия да купува през август и септември.

Цените на амониевия сулфат са се понижили навсякъде - с около 5 долара на тон.

На пазара на амоняка цените са се повишили. В Северна Африка FOB цените са скочили с 40 долара за тон, заради неочаквано спиране на производството в Алжир и проблеми с доставките от Русия. Така цените за европейските купувачи са достигнали до 500/т CFR.

Продължава възходящият тренд на цените на фосфатите.