6° C, облачно
Кирил Пейчев и екипът му отглеждат в сливенско село половината от пазара им у нас
Над половината от консумацията на аспержи в България се произвежда само от един земеделски производител в сливенското село Близнец. Районът от край време е известен като Долината на прасковите, а благодарение на усилията на Кирил Пейчев и неговия екип тук успешно се отглеждат и големи количества аспержи.
Продукцията е сертифицирана по стандарта GLOBALG.A.P., а полетата са оборудвани със електронни сензори, които дават пълна картина на условията за развитие на културите. Напояването и торенето се осъществяват през телефона, но истинската причина за отличния вкус на прасковите и аспержите от това стопанство са вниманието и грижите, които се полагат с много любов.
Въпреки благоприятните условия
за отглеждане на овошки
в Долината на прасковите,
тази година не е лека за овощарите и зеленчукопроизводителите.
„Ниските температури от минус 2,5 градуса унищожиха голяма част от прасковите, които бяха вече прецъфтели и се намираха във фаза завръз. Забавиха също развитието на аспержите, които се нуждаят от температури между 10 и 20 градуса, за да навлязат в пълно плододаване. Обнадеждаващи са очакванията за по-топло време и за нормални за сезона температури. Към края на април се очаква да започне прибирането на аспержите", разказа Кирил Пейчев за „Български фермер". Той се занимава със земеделие вече 15 години. През март 2019 г. създава прасковената си градина, а насажденията от аспержи купува от италианска фирма, която прекратява дейността си в България.
„Сезонът на аспержите започва в началото на април и приключва към средата на юни. Първите аспержи предлагаме за Великден. Имаме партньор в дистрибуцията и благодарение на него продаваме в почти всички големи търговски вериги в страната. Продукцията ни е сертифицирана по стандарта GLOBALG.A.P.
Обработваме близо 150 дка насаждение
от зелени аспержи
Дневното потребление през търговските вериги в България е около 900 кг. През 2024 г. ние произведохме над половината от това потребление - над 400 кг. Ако тази година всичко е наред, ще произведем повече, тъй като насаждението е младо и всяка следваща година очакваме по-голяма продукция. Така, че ще можем да покрием над 60% от потреблението в България.
При прасковите пръсканията са повече в сравнение с аспержите. За сметка на това обработките са почти изцяло механизирани, с изключение на сеитбата и окопаването, които се правят на ръка. Предизвикателството при аспержите е, че в България не се поддържат торове с високо съдържание на фосфор, които са важни за аспержите. При тях има един неприятел – бръмбар, за който трудно намираме инсектициди. Справяме се благодарение на контактите си с италиански фирми, които ни доставят торове и препарати.
Насажденията от праскови в момента се състоят основно от сортове подходящи за преработка. Работим с една малка бутикова фабрика в Карнобат, която
произвежда компоти и сладка, които единствени
в България са подходящи за диабетици
От 3 години работим изключително с тях.
Регионът, в който се намираме, е изключително подходящ за производството на праскови. Сега планираме да засадим 4 нови сорта праскови, подходящи за директна консумация - единият от тях е традиционният български сорт Хале, който вече е позабравен и смятаме да го възродим. Планираме също да увеличим площите с аспержи и да започнем да произвеждаме паста от аспержи - един продукт, който е много добре наложен в кулинарията в Европа", посочи Кирил Пейчев.
Първо поколение земеделски производител
Кирил Пейчев е финансист по образование.
„В моето семейство никой не се е занимавал със земеделие, но вярвам, че в живота няма случайни неща", каза той и допълни: „Когато за първи път отидох на мястото, където сега е градината с праскови, почувствах, че там искам да направя насажденията. 15 години по-късно се занимавам с градината със същата любов, с която съм започнал. През тези години разбрах едно - това е най-справедливата работа на света. Когато си честен със земята, когато ѝ даваш това, от което има нужда, тя ще ти върне точно толкова, колкото си ѝ дал. Ако шмекеруваш, няма да се получат нещата. За мен
земеделието е най-благодарната професия,
затова се радвам, когато млади хора
се заемат с ентусиазъм
Никога не съм отказвал помощ на такива млади хора. Надявам се да стават все повече, защото ние имаме най-прекрасните условия за земеделие и най-плодородната земя.
Никога няма да забравя удовлетворението, което изпитах в момента, когато прасковите започнаха да плододават. Едни случайни хора ги опитаха и казаха: Много обичаме праскови, но тези са най-вкусните, които сме опитвали. Вярвам, че вкусът на един плод се дължи единствено на любовта, с която го правиш. С добра грижа се постига добър търговски вид, но вкусът идва от любовта, с която ги отглеждаш."
Напояване през телефона
„Местоположението на масива е много добро, климатът е много подходящ за отглеждане на праскови. Единственият ни проблем при създаването на градините беше достъпът до вода", разказва стопанинът и допълва: „Ние напояваме по канали на „Напоителни системи" - трасето им беше компрометирано, старо и неизползвано дълго време. Възстановихме абсолютно всичко, но понеже насаждението е голямо и предстои да се разраства, голям проблем ни беше водата, тъй като прасковите искат големи обеми. Начинът на водоподаване при нас е следният - водата се взима от реката, ползва се изравнител, изпомпва се при 110 м нивелация и по гравитачен път слиза до нас. Този изравнител е с капацитет около 4 хил. кубика и с едно напълване ние трябва да полеем всички 200 дка. Това изисква много прецизно използване на вода. Тогава започнах да търся фирми със сериозен опит в напояването. Слава Богу, още от първия път намерих точните хора - българския стартъп ONDO, които са наши партньори и до днес. Те напълно автоматизираха процеса и в момента поливаме и торим през телефона.
В средата на юни те организират демонстрация на уловки за Източен плодов червей, като ние сме домакин на събитието. Нашите градини се намират в Близнец и Червенаково, община Твърдица. Всеки, който се интересува, е добре дошъл. Напояването и наторяването са много важни процеси предвид културите, които отглеждаме, и те трябва да бъдат много прецизни. Радвам се, че работим с колегите, защото иначе нямаше да се справим. Тези автоматизации успешно заместват работата на хора, които трудно намираме през поливния сезон и при торене. Сега в седмицата, когато торим, имаме присъствие само на един човек, който да приема тора и да го сложи във ваните – това е въпрос на 1-2 часа работа.
Имаме увеличение на добива
с 30% благодарение на прецизното
подхранване и напояване
Преди две години имахме стресови ситуации като рязко засушаване и застудяване. Системата се състои от датчици, които са поставени на различна дълбочина в почвата и проследяват нивото на влага. Това ни дава прецизна картина върху градината, за да знаем какво трябва да направим.
При увеличение на добива с 30% благодарение на системата, очакванията ни са да възвърнем инвестицията си в нея за период от около 4 години, но тези изчисления не включват оптимизираните ни разходи за торове, вода, работна ръка и други фактори. Просто във всяка посока имаме предимства. Същата система внедрихме и при аспержите. Нашият агроном е в постоянна връзка с техниците и процесът е много добре проследим."
Държавата е в дълг към земеделието по отношение на много неща, категоричен е фермерът и отбелязва: „Фокусът трябва да бъдат малките и средните фермери, но подкрепата за тях трябва да бъде осезаема. Виждам при колеги с малки стопанства, чиито семейства изцяло са ангажирани със земеделие, но
в края на годината за целия този труд
не им остава и една заплата
Тези стопанства са гръбнакът на земеделието в селските райони на страната, които са обезлюдени поради това, че хората с малки стопанства просто не намериха смисъл да обработват земята. Колко много стопанства съществуват само на хартия, а получават толкова субсидии колкото и онези, които произвеждат продукция!
Административната тежест е много сериозна. Ужасно трудно е за малките и средни фермери да се справят с всичко. Също така, кооперирането е процес, който в Европа само в България не успя да се случи. Хората трябва да узреят за идеята, че могат да постигнат повече заедно, отколкото разделени.
Методологията при застраховането на продукцията от тази година е променена и фермерите трябва да направят застраховка изцяло със свои средства, преди Държавен фонд „Земеделие" да изплати 70% от стойността до 15 август. В момент, когато хората все още не са получили субсидии и събират пари за торове и препарати, рядко са фермерите, които имат възможност да заделят средства и за застраховане. ДФЗ би могъл да превежда средствата директно на застрахователите. Отделно, всички компании застраховат след 20 април, а тогава няма такива опасни климатични събития.
Смятам, че
българският фермер е герой, защото успява да
работи и произвежда въпреки всички спънки,
които поставя държавата, времето и средата като цяло. Нерегламентираният внос на продукция убива хората, които работят и произвеждат. Миналата година в Сливен останаха неизкупени много български праскови."
Коментари