Необходими са дългосрочни мерки за адаптация и управлението на риска в земеделието с активна роля на фермерите и държавата

Свидетели сме на все по-чести и резки промени в климатичните условия и зими с нов характер, с честа температурна игра на топло и студено. Пример за това е настоящата година – след необичайно топла зима, през март и април температурите в страната паднаха до значителни отрицателни стойности. Резултатът е сериозно измръзване на различни култури, сред които кайсии, праскови, череши, сливи и рапица.

Щетите за земеделието са сериозни и в крайна сметка ще засегнат всички нас. С намалено местно производство и по-високи цени, ефектите от климатичните екстремуми ще бъдат усетени пряко и от потребителите.

Производителите понасят директни загуби на реколта и доход, а потребителите ще се сблъскат с ограничено предлагане на местни плодове и по-високи цени. Вносът ще запълни част от недостига, но на значително по-висока цена, което означава, че за част от домакинствата някои плодове могат да станат недостъпни.

Тези събития ясно показват, че климатичните промени вече не са абстрактен риск, а реалност с пряко отражение върху икономиката и благосъстоянието на хората. Затова са необходими координирани усилия от всички участници в сектора - фермери, държавни институции, застрахователи и други заинтересовани лица и организации.

Какво се случи с времето последните месеци?

След необичайно топлото време през януари, отбелязахме най-студения февруари от 2013 г. насам, като след средата на месеца се установи зимна обстановка над цялата страна. По данни на НИМХ през периода 16-24 февруари максималните температури на въздуха са се понижили под 0 °С, като явлението е известно като ледени дни. В много райони на Североизточна България се отчете студена вълна с поне 5 последователни дни с минимална температура на въздуха под -10 °С. В с. Главиница, обл. Силистра, на 22 и 23 февруари минималната температура падна под -20 °С. В периода 20-24 февруари бяха регистрирани и критични минимални температури за излезлите от принудителен покой овошки със стойности около -19 °С в Кнежа и Драгоман и в Добрич -21,6°С.

При кайсиите в агростанция Силистра още тогава са установени повреди от измръзване. А с последвалите мразове под - 3°С на 20 март и 8 април в много райони щетите се увеличиха.

Все още няма оценки за щетите, известни са само частични данни за частни бизнеси и региони, но със сигурност тези екстремни климатични условия ще имат сериозно въздействие върху земеделската продукция в засегнатите райони.

Надежда Шопова, инж. агроном и асистент в секция "Климат" в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН и автор в Климатека, коментира:

„По принцип най-студеният месец е януари, но тази година тази роля се падна на февруари. Отрицателните температури нанесоха щети, които бяха най-сериозни в Североизточна България, където са съсредоточени кайсиевите насаждения. Впоследствие падна слана и в навечерието на Първа пролет - 20 март, на места минималните температурите бяха под -3°С. Това нанесе нови поражения вече при цъфтеж, на 8 април мразовете отново паднаха до критичните. Освен за избързала в развитие рапица, рискове съществуват и за вече поникналия слънчоглед, който също може да бъде засегнат от резки температурни спадове, коментира още Шопова.

Как се отразява на земеделците?

Роман Рачков, експерт по агрономия и земеделие, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита:

"По всяка вероятност българските земеделски стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат реколта или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко положение ще претърпят и сериозни финансови загуби".

В подобна ситуация е напълно очаквано земеделските производители да поискат компенсации от държавата - както всъщност вече правят.

Но какво означава това на практика? За да бъдат изплатени такива компенсации, средствата ще трябва да дойдат от другаде - от бюджета за образование, култура, отбрана, пенсии, пътища или други обществени нужди. И тук стои основният въпрос: трябва ли обществото да поема загубите на частни субекти? По мое мнение - не. Всеки земеделски стопанин следва да оцени рисковете в сферата, в която работи, и да предприеме адекватни мерки. Сред тях задължително трябва да бъде и застраховането на трайните насаждения срещу реално предвидими природни рискове. Земеделските стопани, които взимат заеми например, се застраховат задължително, но все пак застраховането не е масова практика у нас", коментира още Роман Рачков.

Според Рачков, ако държавата дава компенсации във всякакви подобни ситуации, рискуваме да създадем практика, при която всеки започва да търси компенсации, а определени групи - особено онези с политическо значение за настоящите или бъдещите управляващи - реално ще ги получават. Ако поемем по този път, на практика ще прехвърлим загубите върху обществото, а ще оставим ползите в частни ръце. В крайна сметка, всеки, който ръководи някакъв бизнес, следва да се опита да предвиди и да намали потенциалните рисковете за дейностите си.

Някои застрахователи днес продължават да се придържат все още към стари, календарни методи относно фенологията и времето, от което започват да предлагат застраховки. Като например стартиране на застрахователната кампания по отношение на трайните насаждения след 20 април, което на фона на променящия се климат днес вече не е актуално.

Тук мястото на държавата е да се намеси законодателно в регламентирането на процеса, като се вземат предвид реалните и актуални метеорологични условия, които очевидно се променят под влиянието на климатичните промени.

Алтернативен или допълнителен подход

би бил държавата да насърчи земеделските производители да се самоорганизират и създадат собствен гаранционен фонд, който да покрива евентуални бъдещи загуби от подобни събития. Този фонд би могъл да включва и минимално държавно участие, както и с такова от страна на застрахователите. Но какъвто и модел да се избере, е ясно, че не можем да продължаваме по досегашния начин, коментира Рачков.

Според Надежда Шопова, при вече нанесени щети, възможностите за реакция са ограничени. За бъдещи рискове, фермерите могат да използват и прогностични инструменти за слани и температурни колебания например, които са базирани на дигитални модели и изкуствен интелект. Предварителна 3-дневна прогноза, увеличава времето за реакция и защита на реколтата.

От друга страна, някои агрохимични препарати могат да забавят растежа, но при напредналата фаза на развитие те вече не са ефективни. Възможно е изгаряне на органични отпадъци за затопляне на насажденията, но този метод изисква предварителна подготовка.

Също така, е важно фермерите да съобразяват агроклиматичните особености на региона, тъй като при прекалено напреднал разсад и овошки, мерките могат да са недостатъчни. Преосмисляне на избор на култури и сортове, сроковете на сеитба и засаждане на открито, както и ранното застраховане, са основни стратегии за намаляване на рисковете в бъдеще, коментира Шопова.

*Източник: Климатека