„Майер" е естествен хибрид с неизвестен произход, за който се смята, че е резултат от случайно кръстосване на лимон и мандарина или портокал.

Узбекската „Fruit Voyage" е първата компания от Узбекистан, която е направила търговска доставка на пресни узбекски лимони за японския пазар, съобщава EastFruit . Първата експортна партида узбекски лимони „Майер" е доставена от Узбекистан за Япония през февруари 2025 г. „Фрут Воядж" е част от по-голямата група „Ексим Агро", базирана в района Кува на Ферганска област в Узбекистан.

Тази експортна пратка е възможна до голяма степен благодарение на преобладаващото в Узбекистан отглеждане на лимони „Майер", които се различават значително от другите сортове лимони по външен вид и вкус. Япония е известна с това, че цени уникални нишови плодове и други хранителни продукти.
Навлизането на японския пазар изискваше значителни усилия, тъй като той е един от най-взискателните в световен мащаб по отношение на качеството и безопасността на продуктите. Освен това японските вносители са предпазливи при сключването на сделки с нови партньори, което прави това събитие доста необичайно.

Ще са необходими още усилия, тъй като това е било само пробна партида, доставена по въздух. За да продължи сътрудничеството с японските вносители, компанията планира да инвестира допълнителни ресурси в подобряване на опаковките и намиране на нови логистични решения.

Според ръководството на „Fruit Voyage" първата пратка е била успешна, което е позволило на компанията да започне активни преговори за по-нататъшни доставки на узбекски лимони, както и на пъпеши, грозде без семки, нарове и гръмотрън на японския пазар.

Лимонът „Майер" е естествен хибрид с неизвестен произход, за който се смята, че е резултат от случайно кръстосване на лимон (Citrus limon) и мандарина или портокал (Citrus reticulata или Citrus sinensis). Произходът му води началото си от Китай, където от векове се е отглеждал като декоративно растение заради аромата и яркооранжевите си плодове.
За разлика от острата киселинност на обикновените лимони (като сортовете Eureka или Lisbon), мекият и сладък вкус на лимона „Майер" отразява наследството му от мандарината. Лимонът „Майер" има и значително по-тънка кора, което намалява срока на годност и ограничава възможността за транспортиране, поради което е по-рядко срещан в търговското градинарство.

Този сорт е представен в западния свят от Франк Никълъс Майер, холандско-американски ботаник и земеделски изследовател, работещ за Министерството на земеделието на Съединените щати. През 1908 г. Майер открива растението по време на една от експедициите си в Китай, в района на Пекин. Той го открива в саксии, в които китайските семейства го отглеждат като декоративно стайно растение. Майер вижда потенциала на растението както за декоративни, така и за кулинарни цели и изпраща резници в САЩ, където впоследствие плодът е наречен на негово име.

Една от причините за отглеждането на лимона „Майер" в Узбекистан е значително по-високата му устойчивост на студ в сравнение с други сортове лимони. Въпреки това в Узбекистан лимонът „Майер" се отглежда в полузатворени оранжерии от така наречения „китайски тип". Освен това този лимон се оказва доста продуктивен, макар и с по-малък размер на плодовете, което води до умерената му популярност в Калифорния към началото на 20 век, предимно сред любителите градинари.

Лимонът „Майер" не става популярен в търговското градинарство главно поради лошата му транспортируемост и откритието през 40-те години на ХХ век, че той е безсимптомно носител на вируса на цитрусовата тристеза (CTV) - опустошително заболяване, засягащо цитрусовите дървета. Въпреки че самият лимон „Майер" не страда от вируса, той може да го пренесе върху други цитрусови култури, което представлява сериозна заплаха за търговската цитрусова индустрия в Калифорния. В резултат на това оригиналният щам на лимона „Майер" е бил забранен и много дървета са били унищожени, за да се опазят овощните градини с портокали, лимони и други сортове.

През 50-те години на миналия век изследователи от Калифорнийския университет започват работа по възстановяването на лимона на Майер. Чрез внимателна селекция и размножаване те изолират щам, свободен от вируси, и през 1970 г. пускат на пазара „Подобрения лимон Майер". Този сорт запазва всички желани качества - сладко-тръпчив вкус, тънка кожа и студоустойчивост - като същевременно елиминира риска от разпространение на CTV. Подобрената версия съживи интереса към лимона „Майер", като позволи отглеждането му в разсадници и домашни градини в САЩ, особено в Калифорния и южните щати.

Възраждането на лимона „Майер" съвпада с развитието на кулинарното изкуство в края на 20-ти век. Готвачите и домашните готвачи оценяват деликатния му вкус за приготвяне на десерти (като лимонови тарти и мармалади), солени ястия и напитки. Дългият сезон на зреене, продължаващ от късна есен до ранна пролет, с пик от декември до март, го превръща в любимо зимно растение сред кулинарите. Много известни готвачи допринесоха за популярността му, затвърждавайки статута му на кулинарно съкровище.

Днес лимоните „Майер" се отглеждат в малки търговски количества в САЩ и Европа и се продават заедно с обикновените лимони. Тези плодове се продават предимно на фермерски пазари и в специализирани магазини - там те не достигат до рафтовете на супермаркетите, както е в Узбекистан.
Пазарът на лимони в Япония: Потенциал и перспективи

Според представители на „Fruit Voyage" Япония внася годишно над 75 000 тона пресни лимони, главно от САЩ и Нова Зеландия. Търсенето на алтернативни източници на доставки обаче нараства, което открива нови възможности пред узбекските производители. По данни на Японската асоциация на вносителите на плодове през последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на дела на уникалните и ароматни сортове лимони, включително лимоните „Майер".

Компанията е убедена, че Узбекистан, със своите уникални агроклиматични условия, може да се превърне в надежден доставчик на лимони за японския пазар. По техни изчисления през 2023 г. в страната ще бъдат събрани повече от 120 000 тона лимони.

Въпреки мащабното производство на лимони обаче Узбекистан не изнася почти нищо от тях. Само около 4 % от лимоните, отглеждани в Узбекистан, достигат до чуждестранните пазари, по-конкретно до пазарите на три държави: Русия, Киргизстан и Казахстан. На руския пазар лимоните „Майер" се търсят предимно от емигрантите от страните от Централна Азия и са слабо познати на широкия местен потребител. В същото време през последните години Узбекистан увеличава вноса на обикновени жълти лимони, главно от Турция.

Въпреки това лимонът „Майер", поради своята уникалност, може да се превърне в една от визитните картички на Узбекистан на външните пазари. Узбекистан е почти единствената страна с мащабно производство на този сорт лимони и една от малкото страни, в които този вид лимони абсолютно доминира в местната консумация.