Превенцията е най-добрата защита срещу много от болестите, които нападат зелевите и лукови видове

Зеле и карфиол

Черно гниене по зелето е болест, която е с икономическо значение за вида. Причинител е бактерия, която се запазва в семената, растителните остатъци и в почвата.

Признаците на болестта се различават в зависимост от начина на заразяване.

  • При сеитба на заразени семена болестта напада развиващия се кълн. В резултат на това голяма част от растенията не поникват. Тези, които поникнат, имат потиснато развитие, част от тях загиват преждевременно.
  • Когато заразяването стане по-късно, то е чрез листата. Първите симптоми са почерняване на жилките, което се разпространява до основата на листа. Тъканите между жилките избледняват и загиват. Образуват се петна с V-образна форма.

Черното гниене напада и цветното зеле, като по главата

се образуват черни петна от загниваща тъкан

Благоприятни условия за развитие на патогена са висока относителна влажност, чести превалявания и температура 22-25 градуса.

Контрол:

  • За сеитба се използват здрави и обеззаразени семена.
  • Разсадопроизводството се извършва на площи, на които не е установявана зараза.
  • Спазва се 3-годишно сеитбообращение.
  • Третират се насекоми, които са преносители на зараза – бълхи, нощенки и др.

0 Гуша по зелето е друга опасна болест, която може сериозно да редуцира реколтата.

Симптомите на болестта могат да се проявят в различни фази от развитието на растенията.

  • Когато заразата се прояви в разсадната фаза, то той е хлоротичен. През топлите часове на деня растенията увяхват, а през нощта възстановяват тургора си. Впоследствие загиват.
  • Ако болестта нападне растенията по-късно, то те са с потиснат растеж. Старите листа завяхват и пожълтяват.

Зелките остават дребни

По корените на заразените растения се развиват тумори с неправилна форма. На мястото над повредата се образуват вторични корени, но те не могат да компенсират преноса на вода и хранителни вещества от почвата, за да изхранят пълноценно растенията.

Патогенът се запазва в почвата и в растителните остатъци като спори. Още рано през пролетта при наличие на подходящи условия болестта заразява отново. Благоприятни условия са висока почвена влажност – 75-90%, а температурата е в широки граници – 9-30 градуса. Заразата се разпространява с поливната вода, болен разсад, оборски тор. Болестта се развива силно в кисела почва, потиска се в алкална.

Ако срещу гушата не се води борба,

загубите може да достигнат до 70-80%

Контрол:

  • Обеззаразяване на почвата в разсадните лехи.
  • Задължително въвеждане на 5-6 годишно сеитбообращение.
  • Варуване на почвата, където ще се отглежда зеле.

Лук и чесън

0 Сипкавото меко гниене по лука е болест, която се проявява обикновено в края на вегетацията на културата. Наблюдава се жълтеене и изсъхване на някои от перата. Освен това лъжливото стъбло е меко, което е следствие от загниването на вътрешните люспи на луковицата.

След изваждането на лука болните луковици много бързо загниват. Ако се засадят заразени луковици, на цветоносите се появяват продълговати петна, а впоследствие те се пречупват.

Причинител на болестта е бактерия, която се запазва в растителните остатъци и в почвата. Оптималната температура за развитието й е 25-30 градуса.

Контрол:

Като превенция за болестта се използват агротехнически мерки. Те включват:

  • навременно изваждане на луковиците;
  • унищожаване на заразените луковици;
  • обеззаразяване на ножовете, с които се изрязват луковиците;
  • съхранение на лука при оптимална температура – между 0-2 градуса.

0 Бялото гниене по чесъна е болест, която може да се прояви още рано през пролетта. Първите признаци се наблюдават по върховете на най-старите листа, които започват да жълтеят. Постепенно жълтеенето обхваща изцяло всички пера.

Болните растения изостават в развитието си и се отличават видимо от здравите. Заразеният лук лесно се отскубва, но дънцето и корените остават в почвата. Болестта се развива на хармани.

Заразата се запазва

в болните скилидки и в почвата

Оптималната температура за развитие на патогена е между 10-20 градуса, а също и суха почва – около 40%.

Контрол:

  • Въвеждане на 7-годишно сеитбообращение.
  • За сеитба се използва здрав посадъчен материал.
  • Премахване на болните растения.
  • Поддържане на оптимална почвена влажност.