Ако храстите се заразят с инфекциозна жълтеница – няма спасение
Цариградското грозде е овощен вид, който се напада от много малко вредители. Въпреки това, градинарите, които имат един или няколко храста в двора, трябва редовно да ги проверяват за наличие на зараза или нападение от неприятели.
Гъбично заболяване
Сред заболяванията, за които трябва много да се внимава, е брашнестата мана. Болестта напада всички растителни части – листа, издънки, плодове.
Заразата се причинява от гъба, която заразява чрез мицела, разположен по израстъците и пъпките. Благоприятни условия за развитието на брашнестата мана са прекомерната влага и слаб въздушен поток, който разнася спорите.
Симптомите са:
- По листата и от двете страни се появява бял налеп, характерен за брашнестите мани. Вследствие на заразата те остават малко, деформирани и впоследствие падат.
- Стъблата не са добре развити и стават податливи на неблагоприятни условия на средата.
- Младите плодове почерняват и се свиват, а по тези, които вече са се развили - се появяват бели петна, които по-късно придобиват сиво-кафяв цвят. Близо до тези петна тъканта некрозира, плодът се покрива с влажна или суха плесен, в зависимост от влажността на въздуха.
- Пъпките също се засягат, като не са добре диференцирани, т.е. може да не се образуват плодни.
- Като цяло растението има потиснато развитие.
Мерки:
- По възможност да се отглеждат сортове, които са толерантни на болестта.
- Засаждане на храстите на оптимално разстояние, за да се осигури добро проветряване.
- Резитба, която предотвратява сгъстяването на вътрешността на храста.
- Полагане на добри грижи за растенията.
- Ако в предишната година е имало брашнеста мана, то задължително се правят превантивни фунгицидни третирания, на всеки 7-10 дни.
- Заразените израстъци се изрязват и изгарят, извън градината, на безопасно място.
Вирусно заболяване
Инфекциозната жълтеница е болест, която също напада цариградското грозде. Като всяка вирусна болест тя не се лекува. Изключително опасна е, тъй като е заплаха за около 200 различни растителни вида. Разпространява се чрез заразени семена, градински инвентар, но най-чести преносители са неприятели – трипси, листни въшки, акари, оранжерийна белокрилка и др.
Плевелите, които са гостоприемник на вируса и не се разболяват, благоприятстват за разпространението му. Такива са глухарче, живовляк и полски бодил.
Симптоми:
- Първият признак е бледозелен цвят на листата, които впоследствие пожълтяват. Симптомите може да се наблюдават и по летораслите.
- Растенията се разклоняват повече.
- Появяват се голям брой цветни пъпки, от които се развиват деформирани цветове. Венчелистчетата стават зелени и променят формата си.
- Болестта забавя развитието на основните издънки, защото с напредването на заразата в тъканите на стъблата се развиват некротични петна, причинявайки смъртта на засегнатите области.
Мерки:
- Срещу болестта трябва да се вземат превантивните мерки, които са насочени срещу преносителите на инфекцията, както и срещу плевелите, по които се срещат.
- Препоръчително е да се отглеждат устойчиви сортове, ако разсадниците предлагат такива.
- Задължително е да се дезинфекцират инструментите и инвентара след отстраняване на болните растения. Те не се използват за компост, а се изгарят на подходящо място извън градината.



Коментари