15° C, облачно
Бутиковата изба „Зеланос" се радва на добър прием у нас и в чужбина. Прочут винен консултант й дава висока оценка
ДИМЧО РАЙКОВ
В средата на 70-те години на миналия век Япония опозна и се влюби в българското кисело мляко, а през последните години и в българското вино. Сред износителите у нас за Страната на изгряващото слънце е една жена от Славянци, която е превърнала хобито си в успешен бизнес. Казва се Рени Славова и държи бутиковата изба „Зеланос" в сунгурларското село Славянци.
Винарната е нейната голяма мечта, която тя осъществява през 2014 г. Иначе кариерата й на земеделски производител датира от 1993 г., когато започва отглеждането на лозя и овошки.
„Зеланос" е малка бутикова изба, която е
кръстила на гръцкия бог на виното
„Роден е през септември, и аз съм тогава. Означава желан". Така Славова обяснява произхода на наименованието на избата си, което показва, че това не е било нейно случайно хрумване, а цел и поприще, на което се е отдала изцяло. От 2014 г. досега „Зеланос" е завоювала много медали на престижни изложения у нас, в Германия и Великобритания. Избата произвежда висок клас вина, оборудвана е с изключително модерна техника, закупена от Франция и Италия, както и специални бъчви, в които отлежава виното. Реализирана е по европейски проект, но Славова влага и собствени средства, за които тегли кредит от банка. Сортовете, от които произвеждат вината, са шардоне, каберне фран, сира, мискет, пино ноар, пино ноар розе, пино гри и совиньон блан.
Гроздето се бере и сортира изцяло на ръка,
както се прави в реномираните френски шата. Вината „Зеланос" са изключително нежни, елегантни и прецизно отразяват характера на мястото, откъде е брано гроздето. Местата на лозовите насаждения са прецизно избрани, за да дадат най-доброто от себе си. Самият район на Славянци, закодиран на етикета, като съвкупност от почва и климатични условия, придава елегантност и минерален финес на вината. Вещината, с която ги правят, обаче им вкарва допълнителна нотка на изтънченост.
„Философията на хубавото вино е да бъде естествено и да те докосне до културата на мястото, където се прави, да вкусиш земята по един неповторим начин. Тайната да се постигне това е в лозето, а не толкова във винарната. И за да звучат нашите вина истински, ние минимално се намесваме в естествения ход на природата", казва собственичката на „Зеланос".
„Компромиси с качество на гроздето и
технологиите на правене на виното не правя",
категорична е бизнесдамата.
Избата продава на българския пазар, изнася много и в Япония и Белгия, и по-малко в други държави. Казва, че японците много харесват виното „Теранос", което обяснява и големият износ в далечната страна. С изтънчените си рецептори на държава, граничеща с Франция и в сърцето на Европа, продукцията от избата в Славянци се радва и на добър прием в Белгия. А най-голямо признание идва не от кой да е, а от прочутата винена консултантка Каролайн Гилби. Световноизвестната сомелиерка от Великобритания е познавач на българските вина и думата й тежи сред любителите на божествената напитка. Избата е посещавана и от много английски блогъри, които също дават много висока оценка на „Зеланос". Затова Рени Славова има самочувствието, че произвежда хубаво вино и подкрепя с две ръце идеята от туристическия бранш да се правят винени турове до различни изби в страната.
Рени Славова е потомствен агроном по майчина линия. В семейния бизнес са привлечени и двамата й сина. По-малкият Златко е плътно до майка си във винарната и лозята, а големият, който е завършил Хранително-вкусовият университет в Пловдив, движи полевъдството.
Идеята да открие изба всъщност е продължение на хобито й. Превръща го в професия след като три последователни години след 2003 г. Рени Славова
печели местния конкурс на община
Сунгурларе за най-хубаво домашно вино
Признанието е за нейна продукция шардоне.
„Все пак преди да започна бизнеса бях запозната с винопроизводството, но може би това бе стимулът, който ме накара да отворя избата. Работя с желание и стремеж за съвършенство", казва 59-годишната собственичка на „Зеланос".
„Магията за успешния бизнес е да работиш с качествено грозде и да не правиш компромиси с преработката. Колкото и шаблонно да звучи, трябва да вложиш и много любов", казва Славова.
Избата е създадена за една година. На 14 август 2013 г. е първата копка, а следващата година вече бутилира от първия си гроздобер. Капацитетът й е за преработка на 240 тона грозде, което се равнява на 120 тона вино. В избата се произвеждат три серии вино - Зеланос, Z и Z1
В производството на вината използва само местна суровина от Славянци, който е един от най-лозарските райони в България с дългогодишни традиции в тази индустрия.
Грижи се за 700 дка лозя
Освен познатите сортове за виното й, отглежда и други, но не ги използва. Казва, че има собствено виждане какво точно вино трябва да произвежда. Никога не се е изкушавала обаче да прави ракия, въпреки добрите традиции на този край.
Разчита на собствените си рецептори за виното, които вече 10 години не й изневеряват, а и носят успехи. Не може да определи обаче кое е най-хубавото й вино, Казва, че всичко е въпрос на предпочитание. Като топпродукция обаче отличава марката „Шардоне Барела", което се радваше на голям интерес сред посетителите на бургаския винен фестивал наскоро.
„Пия само и единствено вино", казва Рени Славова, която с безпогрешния си усет разбира кое вино е хубаво. Боли я обаче, че българите нямат винена култура и залитат по чужди вина.
„А имаме много добри родни производители, които по нищо не отстъпват на чуждите, някои даже и ги превъзхождат. Пренасищането на пазара с внос не е правилно. За съжаление обаче държавата не се грижи за винопроизводството и лозарството. За разлика от колегите в Европа, ние субсидии не получаваме, разчитаме само на себе си. А ни е нужна сериозна реклама, промотиране", отбелязва Рени Славова. И не може да си обясни как вносните вина, които са залели българския пазар, въпреки големите транспортни разходи заради отдалечените места, откъдето идват, се появяват на рафтовете на по-ниски цени от нашите.
„Друг е въпросът и какво има в бутилката", вметва синът й Златко по адрес на евтините чужди вина. Казва, че е готов да се отдаде на винопроизводството и го чувства в кръвта си, както е при майка му.
„Работя с желание и смятам да се посветя изцяло на този бизнес. Времето и пазара ще покаже дали и какво трябва да се надгражда", казва 33-годишният мъж.
Коментари