Царевицата се напада от редица болести: обикновена главня, цветна главня, ръжда, листен пригор и др.. Прилагане на правилно сеитбообращение, използване на обеззаразен посевен материал, качествено провеждане на основната и предсеитбените обработки на площите, балансирано торене и сеитба в оптимални агротехнически срокове са важно значение за редуциране на болестите по царевицата.

Обикновената главня

по царевицата се причинява от гъбния патоген Ustilago zeae. Междуфазният период 5-6 лист – фаза цъфтеж е критичен за заразяване на растенията с патогена. Гъбата образува тумори по всички надземни части на растенията – в основата на листата, по метлицата, кочаните, по стъблата около възлите. Новообразуваните туморите са твърди, сивобели с розов отенък. Впоследствие те придобиват виолетовокафяв цвят, омекват и засъхват. Покривната ципа на туморите се напуква, разкъсва и спорите на гъбата се разпиляват. Растенията се заразяват по въздушен път и от попадналите в почвата спори.

Оптималната температура за покълване на спорите на гъбата е 29-30°С, а за заразяване на растенията – 21-27°С. При продължителни сухи и горещи периоди царевицата се напада във висока степен от патогена. Паразитът зимува в почвата и в растителните остатъци, където спорите на гъбата запазват жизнеността си повече от 4-5 години.

Борба -  отглеждане на устойчиви сортове, използване на качествени, обеззаразени семена, четири годишно сеитбообращение, унищожаване на растителните остатъци чрез дълбока оран.

Цветна главня

по царевицата (Sorosporium reilianum ). Патогенът е гъба, която причинява хипертрофия по репродуктивните органи на царевицата. Намиращите се в почвата и по семената спори на гъбата при наличие на влага покълват и заразяват пониците. Патогенът се развива системно към вегетационния връх обхващайки кочана и метлицата. Отделни цветчета от метлицата се деформират, разрастват и превръщат в туморчета, съдържащи черна прашеста маса от хламидоспори. Кочаните на болните растения не формират свила. Гъбата образува тумори по кочаните с различна големина (от 5 до 15сm). Те са покрити с тънка, бяла до бледочервена, ципа. По-късно ципата изсъхва и се напуква, а съдържанието от тумора (черна праховидна маса от хламидоспори) - разпилява. Част от спорите попадат в почвата, където запазват жизнеността си до 9 години.

Борба – с агротехнически мерки

Ръжда по царевицата

Причинител е гъбата Puccinia maydis (синоними - Puccinia zeae, Puccinia sorghi). Патогенът напада само царевицата. Най-голяма чувствителност към болестта проявява захарната царевица, а устойчивост - пукливата царевица. Признаците на болестта се изразяват в единични или многобройни сори по листата с пришковиден вид. При сливането си сорите обхващат голяма част от листната петура, особено в местата, където се задържа вода. По-късно по листата се появяват черни телейтоспори. При висока степен на нападение листната маса изсъхва и се нацепва, което се отразява негативно върху добива. През втората половина на лятото, в условия на влажно време и високи температури (средноденонощни >25°С), болестта се проявява във висока степен. Гъбата зимува под формата на телейтоспори в растителните остатъци.

Борба – с агротехнически мерки. Заораване на растителните остатъци за редуциране на инфекцията. В ранни фази от вегетацията на царевицата се налага третиране с регистрираните за целта фунгициди.

Листен пригор

по царевицата. Причинява се от гъбата Helminthosporium turcicum. Болестта се развива през фенофазите 8-10 лист – пълна зрялост. Междуфазният период цъфтеж – млечна зрялост е критичен за заразяване на царевицата с патогена. Признаците на болестта се проявяват най-напред по листата от долните етажи на растенията. По листните петури се образуват елиптично заострени бледожълти петна, които достигат дължина 10-20см и ширина – 2-4см. Петната са ограничени от червенокафяв контур. При влажни условия средната част им част се покрива от масленозелен спорообразуващ налеп. Част от листната повърхност на болните растения изсъхва. Растенията образуват дребни, недоразвити, кочани с червеникаво-кафяви петна по обвивните им листа. Силно нападнатите растения загиват.

Благоприятни условия за развитие на листен пригор по царевицата се създават през втората половина от вегетацията, при топло и влажно време. При влажни условия оптималната температура за развитието на патогена е 27-30°С. Спорите на гъбата зимуват в растителните остатъци. Те са източник на първичните инфекции.

Борба – с агротехнически мерки. Фунгицидно третиране се провежда през междуфазният период цъфтеж - млечна зрелост.

Сухо стъблено гниене

To се причинява от гъбни патогени от род Fusarium: Fusarium moniliforme, Fusarium graminearum. Чрез корените и долните междувъзлия патогените проникват в стъблото. При разрязване на корените и стъблата на болните растения се наблюдава розово, червено до виолетово обагряне на тъканите. Основата на стъблото на царевицата изгнива при силно нападение от патогените от род Fusarium. Благоприятни условия за развитие на сухостъблено гниене по царевицата се създават, при редуващи се сухи и влажни периоди, след фаза изметляване. Фазите цъфтеж-млечна зрялост са критични за развитие на болестта.

През периода на узряване на царевицата, при продължително влажно време, гъбите Fusarium moniliforme и Fusarium graminearum се развиват и по кочаните. Патогенът Fusarium graminearum причинява т.н. червено гниене (мицелът на гъбата е розово-червено оцветен. Гниенето започва от върха, обхваща плътно кочана, прониква между зърната. В нападнатите зърна се образуват микотоксини, които са опасни за здравето на хората и животните. Спорите на гъбите причиняващи фузариози по царевицата се запазват в растителните остатъци, но могат да се пренасят и със семената.

Борба – агротехнически мерки (предсеитбено третиране на семената).

Литература
1. Справочник по Растителна Защита – Земиздат
2. Специална Фитопатология – Четвърто преработено и допълнено издание - Земиздат
3. Ръководство за интегрирано управление на вредителите при царевицата – МЗГ