В резултат на използването на редица агропродукти, сред които минералните торове и пестицидите, повърхностният отток от земеделските площи все повече се насища с остатъчни вещества. При движението си водата замърсява и полетата, и водните басейни, които не са били обект на химизация, става и вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от нея наноси.

Негативна роля на ерозията, която причинява замърсяването, произтича и от това, че по-голямата част от наносите в повърхностно отточните води са върху площи, заети с културни растения.

На територията на България, където, според специалисти,

над 70% от обработваемите земи

са подложени на ерозия,

делът на оттока от селскостопанския фонд е също значителен, при това той е най-богато наситен с вещества, които са във вид на разтвори и на суспензии.

За размера на замърсяванията на околната среда чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа.

Значението на ерозията като фактор за замърсяването на почвите и баланса на хранителните вещества в тях се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физическите особености на течния и на твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като на хумуса, на финната част от ситнозема, на азот и в много случаи на фосфор и на калий,

е значително по-голямо в оттока, отколкото в

почвата, от която тези компоненти са изнесени

Установено е, че колкото съдържанието на даден компонент или елемент в почвата е по-ниско, толкова степента на неговата ерозионна измиваемост е по-голяма. При по-високо съдържание на съответните компоненти коефициентът на ерозионната им измиваемост намалява или се изравнява с тоталното ерозионно изнасяне на почвата. Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти (хумус, глинести частици и хранителни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия.

От много голямо значение за замърсяващата роля на повърностния отток от водната ерозия е и степента на наситеност на оттока с разтворени във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на съдържанието на разтворения във вода азот (и по-специално на нитратния N) и фосфор.

От проведени изследвания както в чужбина, така и у нас е установено, че тези разтворени във водата от ерозионния отток два елемента са все още далече от установените вредни концентрации за хората и животните. Но обогатяването на ерозионния отток с тези елементи създава обективни условия за протичане на токсични микробиологични процеси във водоемите.

Много по-близки до вредните са концентрациите на нитратите и фосфора в оттока от дворовете на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това, насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждане и разреждане до допустимите от здравнохигиенната и агрохимическата наука норми.

Основните мерки за намаляване

на ролята на водната ерозия в замърсяванията

се свеждат до ограничаване на формирането на повърхностен отток или регулиране и локализиране на неговото движение. Тук влизат всички мероприятия на противоерозионната агротехника.

Към тях се причисляват преди всичко контурната почвообработка и сеитба на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообращения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др.

Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за формиране на по-голям и по-плътен растителен покров върху почвената повърхност и

по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток

При повечето селскостопански култури торенето намалява 2-3 пъти ерозионния отток в сравнение с неторените площи. В същата насока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.

С много голям непосредствен ефект върху намаляването и локализирането на повърхностния отток са и инженерно техническите противоерозионни мероприятия. На първо място в това отношение са оттокозадържащите обработваеми каналотераси, оттокозадържащите канавки, наорни и изкопнонасипни тераси, малките оттокозадържащи водоеми, както и всички оттокорегулиращи мероприятия, като оттокоотвеждащи колектори, отклоняващи колектори и канавки, подземното отвеждане на оттока и др. (БФ)