25° C, ясно небе
Използват се калеми от едногодишни леторасли
След започване на сокодвижението през пролетта може да се направи т. нар. присаждане на будна пъпка. При този начин на присаждане, ако присадената пъпка се прихване, до края на вегетацията от нея се образува клонче с дължина около 50-70 см.
Присаждането на будна пъпка най-често се извършва по време на цъфтежа, като се използват калеми, събрани през зимните месеци и съхранявани на хладно място. Окулирането е възможно да се направи и по-късно в края на май и началото на юни, но в този случай се използват калеми от едногодишни леторасли.
Облагородяването на будна пъпка се извършва по всички познати методи на присаждане - на калем, на седло, на разцеп, на кози крак, на копулация - обикновена и подобрена и др.
Присаждане на калем
В практиката присаждането на калем се използва за облагородяване на по-стари дървета. Прави се през пролетта. Калемите трябва да са събрани в периода след листопада до към януари-февруари, като до момента на присаждането се съхраняват във влажен пясък, при ниска температура и на тъмно. Така те се запазват свежи и не прорастват.
Под кора може да се прави сега
Присаждането под кора се извършва през пролетта. Важно е да има активното сокодвижение, за да може кората лесно да се отдели от дървесината.
Как се процедира:
- Клонът, на който ще се присажда, т.е. подложката, се реже напряко на надлъжната й ос.
- Отрезът се заглажда с остър нож.
- В зависимост от дебелината на клона се правят 2 до 4 вертикални нареза на кората, които са с дължина около 3-4 см.
- Горният край на кората се повдига внимателно с обратната страна на ножа, за да се постави по-лесно калемът.
- Подготовка на калема. Долната част на клончето се отрязва косо, дължината е 3-4 см, като трябва да е срещу добре развита пъпка. Оставят се още 1-2 пъпки и над последната, от срещуположната страна се реже под наклон 45°.
- Калемът се поставя под кората, така че почти цялата изрязана долна част да се вмъкне под нея.
- Прави се превръзка и се замазва с овощарска замазка.
Прореждането на завръзите води
до образуване на по-едри плодове
В естественото развитие на овощните дървета е заложено, че при добър цъфтеж, успешно опрашване, съответно и оплождане, те образуват много завръзи. Съвсем логично, не е възможно всички те да нараснат и да достигнат фаза прибиране на плодовете. В практиката е прието, че дървото не може да изхрани толкова плодове. Затова се наблюдава и естественият процес в хода на вегетацията - окапване на завръзите, при което дървото се освобождава от излишните плодчета.
Градинарите с опит знаят, че не трябва да разчитат природата да си свърши работата, а да я подпомогнат. Благодарение на човешката намеса, при която се контролира премахването, се цели да се оставят плодове, които са равномерно разположени в короната на дръвчето.
Обикновено на някои клони има прекалено много плодове. При нарастването си те започват да си пречат, потискат развитието си и остават по-дребни. Затова на такива места има нужда от прореждане.
Най-често се прореждат завръзите на ябълката, крушата, прасковата и кайсията. Правилото, с което се съобразява всеки овощар е, че завръзите трябва да се прореждат до такава степен, че след пълното си развитие плодовете да не се допират.
При кои видове колко:
- При ябълката и крушата от една цветна пъпка обикновено се развиват 5-6 цвята. След завързването се оставят най-развитите завръзи, а останалите се премахват, като се прерязват дръжките им с ножица.
- При кайсията и прасковата излишните завръзи се премахват чрез леко извиване.
.
Коментари