Когато селата са живи, фермерът може лесно да организира къса верига на доставки. Доказал го е Ванко Иванов с градините си и пчелините

Ванко Иванов от тетевенското село Галата носи земеделието в сърцето си. Започва да развива агродейност от 2012 г., когато кандидатства по мярка 112 от ПРСР – за млади фермери. Тогава е имал овощни градини, но бързо разнообразява дейността с други подотрасли – нещо, за което сега съветват аграрните икономисти и експерти. Започва да отглежда и протеинови култури, предимно люцерна, коси ливади. Не само в родния край, но също стопанисва земи и в Добричко. Там развива животновъдна дейност в партньорство, тъй като има наета земя и произвеждат храна за животните.

Преди четири години пък започва да отглежда месодайната порода овце Мутон Шароле, за което го е подтикнала проф. Стайка Лалева от Земеделския институт в Стара Загора. Към момента има около 100 чистокръвни животни и още няколко кръстоски.

Не само че разнообразява, но и увеличава

„Трайните насаждения се увеличават. Отглеждам предимно сливи от сортовете Стенлей, Чачанска лепотица, Президент, Йо-йо, има и Ренглота зелена и червена. Около 300 дка са градините, за съжаление са наети земи, голяма част от тях са от държавен и общински поземлен фонд", разказа за себе си фермера.

Направи ни впечатление, че по време на дискусионната част след презентациите на участниците от годишния семинар на АЗПБ, младият стопанин беше един от най-взимащи думата, изразяващи мнение и задаващи важни въпроси.

Така например пред Лилия Стоянова, директор на „Поземлена собственост, поземлени отношения и комасация" в МЗХ, която разказа за новите законодателни промени, той изрази притеснения ще може ли да опази градините си от това да не ги вземе някой друг, тъй като през годините е инвестирал в тях, засаждал е нови дървета... Това е огромен разход и време за тяхното подобряване и няма да е хич приятно, напротив, ще е доста нелепо, някой да ги вземе, смята той.

„Изцяло приветствам промяната в закона, да можем да участваме в такива търгове, в които отново да си ги вземем, особено за по-дълъг период, в който да можем да развием самите градините. Това са стари градини, садени по време на ТКЗС и се нуждаят от спешни грижи, най-вече изкореняване и презасаждане с нови, модерни сортове", допълва Ванко Иванов. По думите му, ако му се отдаде възможност, би ги закупил с най-голямо желание. Няма как човек, дори и да не е млад, ако има желание да инвестира в градина, развивал и поддържал я е, естествено, че ще иска да я придобие.

Частният случай на Ванко може би не е единствен, така че запознаването на експертите в агроминистерството с подобни казуси е от полза не само за самия фермер, а за условията, които създават законотворците и в които всеки работи.

Освен с овощарство и животновъдство, Ванко успешно развива и два пчелина. Трудно е с толкова много подсектори, но няма как, отговори на въпросите ни Иванов. Аз съм от такъв район, научен съм на трудното, лесното не ме задоволява.

Занапред планира да си увеличи стадото с овце от Мутон Шароле, но този план има една голяма спънка:

кое е първо – земята или стадото?

За да вкара нови животни в стадото си, първо трябва да им осигури фураж. На този етап обаче, по днешната нормативна уредба първо трябва да имаш животните, и след това да наемеш пасища, които да ти осигури общината или държавата чрез Държавния поземлен фонд.

„В Галата съм единствен животновъд и 90% от земята е общинска, това са земи по чл. 19, които общината временно стопанисва и за които ние плащаме наем. Лошото е, че тези земи на нас, като животновъди, ни се предоставят с едногодишни договори и това е трудно за нас, тъй като не можем да си планираме дейността напред. Затова се надявам да се промени и пустеещата земя, която е в големи мащаби, да се намери справедлив начин да ни се отдава. Защо не в споразумение. Неслучайно през 2015 г. бях сочен като пример за добра практика от областна дирекция „Земеделие", тъй като бях първият, който направи споразумение със себе си", обясни още фермерът.

Перипетиите със земята са много

Земите, които стопанисва, са разпокъсани на малки парчета – по 500 кв. м, един, два, три декара - това създава огромна пречка, когато отида да ги почиства или да коси ливадите за сено. „Парцелите, които стопанисвам, са между 400 и 850 метра н. в., пътувам 10 км до тях, включително и такива, които са частни земи, а собствениците не се интересуват от тях, тъй като не са дори 40 собственици на един имот, а са над 100. Сами се сещате, че аз няма как да открия тези 50% от собствениците, за да направя многогодишни договори. Тази земя се явява рискова за моите пасища и ливади, защото дори и да ги поддържам, останалите до моите са потенциално рискови. Който ги запали, ще изгорят и моите, дори и да са почистени", разказва Ванко Иванов.

Предишното лято си изпатил от такъв случай. Недобросъвестни наематели запалили площите си, които им изтекли по договор. В района сушата продължила между 120 и 150 дни. Въпреки, че Ванко почистил земите си, и те изгорели. „Наложи ми се да вадя документи от пожарна, горските служби, пуснах възражение за форсмажор, снимки в ДФЗ, но към момента не съм си получил плащанията по ОПДУ и това ощетява моите животни. Така не мога да им осигуря качествена и добра храна, от която се нуждаят. Особено в период на лактация и раждане", описва цялата картина той.

Дали ще получи и другите чакани субсидии - планинското, преразпределителното плащане, обвързаната подкрепа, също не знае.

„Общо четири землища изгоряха от този пожар. Но излиза, че аз съм престъпник и виновен, че имотът ми е изгорял, въпреки че може да бъде проследено от сателитното заснемане откъде тръгва огънят. Положили сме грижата на добрия стопанин", увери той.

Ванко Иванов е от примерите, при които от земеделие се печели, дори и в условията на „Зелена сделка". След като тори площите си с оборски тор, добивът му на сено е двоен спрямо миналата година.

От така популярната „къса верига на доставки" също печели. „Произвеждам качествен бутиков пчелен мед, не е промишлен, и не ми достига продукция за нуждите на пазара. Научил съм си клиентите да идват на място, за да може цената да им е по-ниска, да не минава през прекупвач", казва стопанинът. Не 20 или 50% надценка, а цели 100% надценка слагали търговците, което Ванко не можел да приеме.

Сливите, които са в три землища – Галата, Български извор и Малка Желязна, също ги пласира предимно на местния пазар. „Нашите села са известни с това, че са големи, живи, помашки села. Галата е с около три хиляди души, празна къща няма. Правим големи сватби и тържества, около 100 литра ракия се изпива на едно такова мероприятие. Хората си купуват на достъпна цена от нас, още от градините, дори

идват да си берат сами

Правят си сладко или произвеждат ракия. Малко предлагаме за пресния пазар, тъй като почти не пръскаме, избягваме химията и се случва дръвчетата да бъдат нападнати от вредител – сливовия червей, а това за прясна консумация не е приятно. Но за ракия е идеално, тъй като позволява на плода да узрява малко по-рано и по-рано му се повишава захарното съдържание.

Месо почти не пласирам, тъй като почти всички животни отиват за разплод в други ферми. А пък женските си остават при нас", отговаря Ванко на още наши въпроси.

По собствена инициатива Иванов посещава западни животновъдни изложения, за да натрупа опит и впечатления, да свери нивото на родното и чуждестранното скотовъдство.

В края на 2023 г. е посетил изложението Клермон Феран във Франция, а малко по-късно и Международен салон по животновъдство в Париж. „Невероятни изложения, мечта ми беше. Генетика на световно ниво!", посочи той. Оттам има намерение да закупи животни, но преди това се надява правната уредба да бъде уредена, за да може да увеличи пасищата. Така с новите животни не само ще увеличи стопанството, но и ще развия месодайно говедовъдство.

Освен овце Мутон Шароле, взети от Земеделския институт в Стара Загора, Ванко Иванов иска да започне да отглежда и френските говеда Шароле, които също са за месо. Във Франция те са много по-различни от тези, които се предлагат в Ирландия или във Великобритания. Френските са с много по-едри тела и конфирмацията на бутовете е по-различна.

Ванко и сега отглежда крави - млечни Холщайн, но иска да развива и месодайното направление. „Затова бях във Франция, за да се запозная с фермери на място, не чрез прекупвачи. Да видя животните, да ги посетя, да видя как ги отглеждат. Имам намерение и овце да вкарам, не само да увелича бройката, но и да повиша генетиката, тъй като моите са добри, но там са много по-добри", заключава той.

В страната ни има развъдна асоциация на породата Мутон Шароле, в която Ванко Иванов е член, а председател е проф. Стайка Лалева.