Един от основните фактори за получаване на високи добиви и качествена продукция от домати е изборът на подходящ сорт за дадено производствено направление. При избора на сорт, съответно за ранно, средноранно и късно полско производство, трябва да се имат предвид неговата ранозрялост, мощност на развитие, размера и качеството на плодовете (характеристиката на повърхността, оцветяването, плътността и вкуса) и устойчивостта на болести. Под мощност на развитие се разбира неговата способност за стабилен растеж и плододаване, както и степента на облистеност на растенията. Като правило обаче силнооблистените растения се обгрижват по-трудно.

За предпочитане са по-пластичните сортове, отзивчиви към регулиране на силата на растеж и развитие на растенията, и осигуряващи стабилна вегетация. Ранното производство на домати у нас е застъпено в условията на полиетиленови оранжерии и на открити площи. За това производство са подходящи за отглеждане само хибридни сортове, които са с висока ранозрялост, продуктивност и пластичност при недостатъчно благоприятни условия. Сортът трябва да притежава способността лесно да адаптира фотосинтетичния си апарат за нормална фотосинтеза при оскъдно слънчево греене в началото на вегетацията на растенията и резки промени в температурата и влажността на въздуха, създаващи условия за развитие на гъбни болести. Ето защо за тези условия са подходящи сортовете с по-рехава структура на хабитуса. Целта на ранното производство в полиетиленови оранжерии е задоволяване нуждите на пазара с продукция до започване на беритбите на ранните полски домати. Тази продукция обикновено се реализира на по-високи цени. От по-новите български сортове, подходящи за ранно производство са хибридите Паулина БГ F1, ИЗК Ники - F1 и Парис F1.

Изборът на сорт за средноранно полско производство се съобразява с технологията на отглеждане на доматите и с предназначението на продукцията. За консумация в прясно състояние се отглеждат индетерминантни, полудетерминантни и детерминантни хибридни и по-рядко директни сортове. За предпочитане са сортове с по-мощно развита листна маса, с повишена толерантност към високи стресови температури, едроплодни, с по-плътна консистенция и добри вкусови качества. За консервиране на цели белени плодове и преработка в доматени продукти се отглеждат основно дребноплодни и рядко едроплодни хибриди и директни сортове. Дребноплодните сортове се изисква да бъдат дружно узряващи,с дребни до средно едри равномерно червени плодове, със здрава кожица, плътна консистенция, гладки, с малка дръжчена ямичка, непукливи и с високо съдържание на сухо вещество, а едроплодните - с равномерно червени, плътни и месести плодове. През последните години се наблюдава подчертана тенденция към разширяване и разнообразяване на производството на специализирани доматени продукти - сокове, концентрати, детски и диетични сокове и храни, цели белени и небелени плодове, сушени, замразени и др.

За тези цели подходящи са сортове с високо съдържание в плодовете на сухо вещество, ликопен, бета каротин, витамин С, оптимален баланс между захари и киселини, лесно отделяща се кожица и др.

Подходящи български сортове за средноранно полско производство с предназначение на продукцията за консумация в прясно състояние са: индетерминантните хибриди Опал бг F1, Паулина БГ F1, Наслада F1, Рила F1, Калина F1, Руен F1; директните сортове Розов блян, Пловдивска каротина, Идеал; детерминантните хибриди Николина F1, Елена прима F1 и Копнеж F1, и детерминантните директни сортове Трапезица, Миляна и Бонония. За консервиране са подходящи хибридите ИЗК Дея F1, Водолей F1 и Олимп F1, и директните сортове Бела, Жаклин и Пауталия; тип чери-гроздовиден - индетерминантните директни сортове ИЗК Аля и Мила.

При подбора на сортове за късно полско производство особено внимание трябва да се отделя на качеството на плодовете. Сортовете трябва да бъдат с по-твърди и издържащи на съхранение плодове.

Освен това, при откъсване в зелено състояние, те трябва да притежават способността през периода на съхранение да придобият нормално червен цвят без съществено влошаване на пазарния си вид и хранително-вкусовите качества. На тези изисквания в най-пълна степен отговарят някои от средноранните индетерминантни и детерминантни хибриди домати, тъй като при ранните сортове съчетаването на тези качества на плодовете с раннозрялостта се постига трудно.

Най-подходящи български сортове за това направление са индетерминантните хибриди Опал бг F1, Гео F1 и Гео супер F1, а от детерминантните - хибридите Николина F1 и Елена прима F1, и директния сорт Трапезица. Продукцията е предназначена за прясна консумация както непосредствено след прибиране на узрелите плодове, така и след доузряване на поставените на съхранение.

Друг важен фактор, способстващ за получаването на високи добиви и качествена продукция, е използването за сеитба на автентични и качествени семена.

Често както едрите, така и дребните производители се натъкват на семена ментета, които са с ниска кълняемост, лоша сортова чистота или въобще не отговарят на сорта. Всичко това довежда производителя до голямо разочарование, съпътстващо го от самото поникване на семената до прибирането на продукцията. Обикновено такива семена се предлагат от нерегистрирани търговци на по-ниски цени. За да се избегнат подобни неприятности, трябва да се купуват семена само от регистрирани търговци и предимно в специализирани лицензирани магазини. На пликчето със семената задължително трябва да бъде отбелязано: наименование на сорта (хибрид или директен), вид на размножението, процент на кълняемостта, срок на годността на семената, наименование на производителя, зоготвителя и търговеца. Всяка лицензирана и държаща на авторитета си търговска фирма трябва да предоставя и информация във вид на листовки или диплянки с описание на сорта, технология на отглеждане, включително и фотография.

В много случаи заразяването на доматените растения в посева е резултат от използването за сеитба на необеззаразени семена, от които най-често се пренасят бактерийни болести и в редки случаи вирусни. Ето защо, за сеитба задължително се използват обеззаразени семена. Това се налага, поради факта, че използването за сеитба на семена, получени само от напълно здрави растения е много рядко явление в практиката.

За обеззаразяване на доматените семена има няколко начина, от които най-лесно изпълними са следните:

семената, поставени в торбичка от тензух или марля, за 30 мин. се потапят в 30% перхидрол, разреден с вода в съотношение 1:10, след което се промиват в продължение на 30 мин. с питейна вода и се подсушават. При обеззаразяването на малки количества семена, продължителността на накисването може да бъде намалена с 2-3 мин. За предпазване от вторична инфекция, преди сеитбата се третират със смес от 0,1% фундазол (топсин М и беномил), 0.1% апрон за 30 минути или се напрашават с каптан 50 ВП 2 г/кг семена.

семената се потапят за 30 мин. в 20% на техническа солна киселина, след което се промиват за 15 мин. с чиста течаща вода и се подсушават. Обеззаразените по този метод семена подлежат и на продължително съхранение. Киселината е силно корозивна и при работа с нея трябва да се използва неметален съд - стъклен или пластмасов. Киселината притежава силно разяждащо действие, опасна е и при работа с нея трябва да се внимава.

семената се потапят за 60 мин. в 1% разтвор на калиев перманганат, след което се промиват и подсушават.

След прилагането на един от първите два метода можем да сме сигурни, че семената са обеззаразени срещу различни бактерийни болести (бактерийно увяхване, бактерийно изсъхване, бактерийно петносване и черно бактерийно струпясване) и тютюнева мозайка. Останалите вирусни болести (краставична мозайка, стрик, бронзовост, жилкова некроза) не се запазват в семената и не се предават чрез тях. Поради лесната приложимост и безопасност при работа, често се прилага последният метод, но той не гарантира пълно премахване на заразата.