21° C, ясно небе
И това е важно да стане естествено, казва Жечко Андрейнски, който надгражда отглеждането на полски култури с лозя и овцеферма
Ваня ВЕЛИНСКА
Земеделието не е просто работа, то е призвание. И това не звучи като клише, когато става дума за някои хора. Сред тях безспорно се нарежда и Жечко Андрейнски, земеделец от Северозападна България, управител на фирма „Агрофаворит". В момента председателят на Видинския съюз на зърнопроизводителите е точната визия на един съвременен успешен агробизнесмен. Именно така трябва да изглежда един крупен зърнопроизводител, който диверсифицира стопанството си с допълнителни интензивни производства, в случая лозарство и животновъдство. Разбира се, нищо не е случайно и не идва веднага.
Днешното успешно земеделско производство се дължи на дългогодишния опит на Жечко Андрейнски в агросектора. През годините той е работил като агроном в бившето АПК - Белоградчик, от 1984 г. е бил научен работник към Селскостопанска академия, а от 1991 до 2000 г. - директор на Комплексна опитна станция - Видин. През 2002 г. решава, че е време да поеме в друга посока и основава фирма. Естествено попрището е земеделието.
Започнах с малко земя, постепенно увеличавах площите, както повечето колеги, споделя Жечко Андрейнски. Първоначално нямахме нищо. С годините надградихме стопанството с база, купихме машини, които да направят работата по-високо ефективна. Сега обработваме малко над 20 хил. декара, като около 15 хил. са собствени, в общините Димово, Грамада, Макреш, Белоградчик, както и в някои необлагодетелствани райони, като землището на село Раяновци. През годините кандидатствахме по програмата за развитие на селските райони, за да се модернизираме. Конюнктурата на земеделието през годините беше такава, че
превърна зърнопроизводството
във водещ сектор в земеделието ни
Затова ние, както и повечето производители се насочихме към него.
Да, дотук историята на Жечко Андрейнски може да се припознае и с други успешни агробизнесмени. Много често обаче хората забравят, че земеделието ни в момента е такова, каквото го направи Общата селскостопанска политика, в частност и нашата държавна политика. Още в началото експерти, анализатори и учени алармираха, че разпределението на средствата е несправедливо. Не се прави разлика между отделните сектори, а е пределно ясно, че интензивните производства се нуждаят от много по-различно подпомагане. Разбира се, нищо не се предприе, за да се промени картината. А резултатът е ясен – в момента в България се отглеждат основно зърнено-житни и маслодайни култури. За съжаление, не може да върнем времето назад и да направим управлението на земеделието ни по-разумно. За съжаление, в момента не само у нас, но и в цяла Европа земеделието е разтърсвано от недоволство и протести. Съвсем закономерно. Европейските политики изпревариха времето си. Още в началото беше ясно, че земеделците не са готови за този преход. И трябва да подчертаем нещо много важно. Именно българските производители бяха сред първите, които казаха, че тази политика на този етап не е възможна. Въпреки това
започнаха стриктно да изпълняват всичко,
което се изисква от тях
Как ще се развият земеделските политики, може би ще стане по-ясно след европейските избори, които съвсем скоро предстоят.
Но да се върнем на главния ни герой Жечко Андрейнски. Това малко отклонение към политиката обаче беше, за да покаже, че земеделците не трябва да чакат някой да им „покаже" пътя, а сами да търсят най-добрите решения за развитието на стопанствата им. И именно такъв пример дава председателят на ВСЗ. Като „врял и кипял" в агросектора от години той е съвсем наясно, че силно земеделие не се прави само с полско производство. Необходимо е да се развиват и интензивните сектори, които добавят стойност на продукцията.
Земеделието не е никак лесна работа, въпреки че масово битува обратното мнение, казва Жечко Андрейнски. Постоянно излизат новости – технологии, добри практики, а и изискванията, които трябва да се спазват, и т.н., и т.н. Отделно са пазарите, които през последните години са не само много трудни, но и твърде динамични и непредвидими, поради икономически и политически проблеми. Работата на съвременния земеделец не е просто да отглежда дадени култури, а и да разбира от всичко останало, дори повече. Ето защо е нормално всеки да търпи развитие. Затова и
в нашето стопанство през годините
се стараем да надграждаме
При мен идеята за диверсификация дойде по съвсем естествен начин. И мисля, че така трябва да бъде. Не става с изисквания отгоре. За да е успешна, тя трябва да е последваш процес в развитието на едно стопанство. Така в един момент нашето семейството решехме да се „впуснем" в нови предизвикателства. И придобихме лозя.
Интересът към лозарството идва от това, че страната ни е с много големи традиции в този сектор, както и с богатото разнообразие от местни сортове, с които всеки район може да се похвали. За съжаление, ежегодно площите с лозя намаляват. А създаването на нови насаждания е сериозна инвестиция, а също нещо много важно – напояването трябва да е обезпечено. Не бива да се забравя и липсата на работната ръка, която трудно се намира. Въобще проблемите са доста сериозни, но пък е предизвикателство за амбициозните земеделци.
Стопанството обгрижва 330 декара лозови масиви с винени сортове, като 100 декара от тях са нови млади лозя, на които е изградена система с капково напояване. За тях отговоря синът Михаил Андрейнски, който е възпитаник на Аграрния университет – Пловдив, със специалност „Растителна защита".
Надграждането на дейността не приключва с лозята, а се разпростира и в един много тежък сектор, а именно Животновъдство, и по-точно
овцевъдство в месодайно направление
Изградихме овцеферма в с. Рабиша, която е с капацитет 500 овце майки от породата Ил дьо Франс - предназначена за месо, казва Жечко Андрейнски. В момента имаме проект за изграждане на пункт за клане на собствени животни за продажба. Това ще улесни работата ни, както и по-добрата реализация на продукцията. Във връзка с отглеждането на животни, разширихме и набора от култури, които отглеждаме. Имаме поле с 600 декара люцерна, което е с напояване. Сеем и други фуражни видове, за да произвеждаме сами храната за животните ни.
Месодайните овце от породата Ил дьо Франс са скорозрели, с висок дневен прираст. На два месеца и половина агнетата вече достигат около 40 килограма. След като малките се отбиват, овцете се оставят два месеца сухостоен период за възстановяване, след което пак се заплождат. Методът е изключително интензивен. Макар че отглеждането е оборно, навън пред фермата има двор за разходка на овцете, когато времето е топло.
Пазарът при овцете е много труден, споделя фермерът. Ние искаме да продаваме на нашия пазар,
за да може българинът да се
храни с качествена храна
Особено по Великден и Гергьовден, когато се консумира повече агнешко месо. Но има проблеми с нерегламентирания внос, който в този период залива пазара. Така е и при много други продукти, разбира се. Животновъдството винаги е бил тежък отрасъл, а през последните години се натрупаха много проблеми, които чакат решения. Например виртуалните животни, които съществуват, те са много голяма пречка за реалните фермери да получат помощта, която им се полага. И още, в областта на овцевъдството голям проблем е нереализирането на вълната. Аз произвеждам качествена вълна, която просто хвърлям, защото за нея няма пазар, което е абсурдно. Естествено и проблема с работната ръка, който е много сериозен при интензивните сектори – и в растениевъдството, и в животновъдството. Затова и се спряхме на тази породата, която е по-непретенциозна - не се дои, отглежда се за месо и е по-лесна за механизация – при хранене и поене, и т.н.
За съжаление не разчитаме на държавата,
тъй като се убедихме, че през годините се вземат някакви решения само за да се каже, че нещо се прави. Но всъщност няма ясна политика, особено в животновъдството. Не трябва да се „разхвърлят" някакви средства, а трябва обоснована стратегия за подпомагане на секторите. И ако до миналата година благодарение на зърнопроизводството издържахме и животновъдството, сега ще бъде много трудно – след като и растениевъдството е на загуба.
Коментари