17° C, разкъсана облачност
Варуването е най-често прилаганата практика за подобряване на киселинността на средата
Значението на почвената реакция като фактор, от който зависи оптималното развитие на културните растения, е безспорен. Наблюдения в практиката установяват, че има определената зависимост на развитие на дадени видове растения върху почви с точно дефинирана реакция (pH). Тези растения се наричат биоиндикатори. В голямата си част това са плевели, които се срещат по полетата. Някои от тях са особено характерни за кисели, други за алкални почви.
- Растения-индикатори за кисела почвена реакция (pH < 5) са: киселец, коленка, бяла дъвка, полска детелина, бяла куча лобода, тризъбка, очиболец, росница, хрущялка, трицветна теменуга.
- Растения, които показват, че реакция на почвата е неутрална (pH 6,6-7,1), са: подбел, паламида, равнец.
- Растения, срещащи се на варовити почви (pH 7,1-7,5) са: разклонена лобода, поветица, врабчови чревца, полски синап, живовляк, хмелна люцерна със жълти цветове.
Ако на дадено поле растат някои от изброените плевели,
практически много бързо може да се определи
дали почвата е кисела, неутрална или алкална
Естествено не е необходимо да се търсят на едно място всички посочени плевели.
При по-големи площи, за да се подобри почвената реакция, е необходимо да се разработи програма за мелиоративни дейности, като варуване или промиване под ръководството на специалист-почвовед.
Биологичните индикатори дават възможност да се установи и замърсяването на почвата с тежки метали, да се прогнозира изменението й и своевременно да се предотвратят вредните последствия от една или друга дейност на човека в това отношение.
Препоръки за варуване
Варуването е химична реакция на почвата и се използва в зависимост от силата на почвената киселинност. Прилага се в три случая:
- Когато се използват глинести почви с цел да се подобрят културните им свойства - структура, рохкавост, въздушен режим и биологични свойства.
- Когато се налага да се измени реакцията на почвата за отглеждане или въвеждане на нови ценни култури.
- Когато културите страдат от болести, предизвикани от липсата на калций в почвата.
За варуване се използват смлени на брашно варовици или доломити. Използват се още мергели, сатурачна вар, отпадъци от различни производства, пепелина от варовиците и др. материали, които съдържат над 70% активно вещество (калциев окис). Колкото по-ситни са тези материали, толкова по-лесно се разлагат в почвата и ползата е по-голяма. Мергелът и сатурачната вар (отпадъчни продукти от захарните заводи) са за предпочитане по две причини:
- Употребяват се без смилане, достатъчно е само да се разхвърлят по нивата през есента, за да се доразпаднат от атмосферните влияния.
- Съдържат фосфор и азот почти толкова, колкото има и в оборския тор. Доломитът е по-полезен от варовика при цвеклото, понеже има магнезий.
Варуващите материали се разхвърлят равномерно на полето през есента или през зимата, за да може през студените месеци да се доразпаднат и напролет да се заорат.
При определяне нормите на варуване,
се изхожда от следните принципи:
- При песъчливите почви количеството на варуващия материал не трябва да е повече от 300 кг/дка, тъй като лесно може да се постигне обратен ефект.
- При глинестите и богати на хумус почви нормата може да достигне до 400-500 кг/дка. При тях не съществува опасност от обратен ефект. Във всички случаи нуждата и нормата при варуване трябва да се определя по аналитичен път, който не е скъп и се прави бързо.
- Когато е определена точно нуждата от варуване и е извършена правилно, то носи голяма полза чрез подобряване на редица почвени свойства и увеличаване на добивите.
Варуването дава големи възможности за отглеждане на нови култури, които по-рано не са били разпространени в региона. Така може да се подобри тревния състав на ливадите и да се разширят площите на фуражните култури, необходими за животновъдството.
Коментари