Не е Украйна, нито Русия, проблемът на българския земеделец се нарича ниска себестойност, казва Илия Проданов, председател на асоциацията

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) работи усилено по промени в законите, които касаят целия земеделски отрасъл. Тази бе темата на презентацията на председателя на НАЗ Илия Проданов по време на най-мащабното агроизложение у нас – „Агра 2024".

Според него все още сред българските земеделци има неосъзнаване колко са важни промените да се случат и то спешно. „Пътувайки из страната, си давам сметка колко стремглаво вървим надолу като ситуация и пазар в сектор зърно. Не направим ли нещо, което да промени основите на законодателството и средата, в която работим, няма да можем да оцелеем в кризата, която преживяваме. Тя е сериозна, и ще се усети от всички в рамките на тази година. Това, което ни очаква лятото, сега не си даваме сметка, но оцеляването ще е първото и най-важно нещо, а не печалба и инвестиции. Който преживее тези години, след това може да се надява на по-подходяща почва за развитие", прогнозира Проданов.

Години наред са правени опити за промени на

Закона за собствеността и

ползването на земеделските земи

Те отново са сложени на масата за дискусии в МЗХ с бранша. Две са потенциалните основни промени, по които се работи. Едната е споразумението за ползване по чл. 37 в. „Текстът е така написан, че позволява практики, които не ни разрешават да работим спокойно, без опасения, че нещо може да се обърка след сеитба. Промените в чл. 37 в са основополагащи", смята шефът на НАЗ.

Другото са търговете за Държавния поземлен фонд (ДПФ). Процесът до момента благоприятства високи ренти, активно участие от хора, които не са местни земеделци и са с други цели и интереси. ДПФ е средство за правене на политика от държавата и то трябва да остане такова, категоричен е Проданов. Самата НАЗ е предложила в търговете за ДПФ да имат приоритет стопаните от всички сектори извън зърнопроизводство. Няма друга асоциация да предложи нещо, което е в ущърб на самата нея, твърди председателят й.

В Закона за арендата

отново два са проблемите. Няма как да има устойчиво земеделие и инвестиции с едногодишни договори. Когато работи година за година, стопанството няма спокойствието да прави инвестиции и затова не ги предприема. Улесняването и стимулирането на дългосрочни договори е приоритет в този закон.

Знам, че е трудно и че трябва да бъдат защитени интересите и на собствениците на земя, но трябва да осъзнаем, че те, производителите и държавата играем в един отбор, не трябва да гледаме на себе си като конкуренти, казва Илия Проданов. В другите държави, с които се конкурираме на европейския пазар, поземлените отношения не са като при нас, в търсене на максимални ползи година за година, там работят като партньори със собствениците. Поземлените им отношения са на ниво традиции, дългосрочност и устойчивост.

Запазването на местните фирми е най-важният приоритет, който една държава трябва да има. Земеделските производители не могат да бъдат заместени лесно. Това са хора, които са израснали в тази дейност, имат знанието и сърцето да работят със земя. Фермерството не е само бизнес. Отношенията трябва да се регламентират, за да станат дългосрочни, смята стопанинът от Бургаско.

Другата важна промяна е доста сложна и противоречива, казва той, а тя е намеса в регулирането на извънпазарните рентни плащания. Не може да оцелеем в такава обстановка – прекалено високи и прекалено ниски ренти. С промените не целим непременно защита на печалбата на земеделските производители, изтъкна той. А изкривяването на пазара на рентите да бъде регулирано и да не се случва занапред. Много са методите, в които държавата може да се намеси. Всички възможни варианти и примери са от Европа, където регулирането на този пазар не е новост и НАЗ ги е представила пред държавните органи.

Проданов прогнозира, че след 3 години повече от половината от агрофирмите няма да съществуват, ако държавата не се намеси. Тя може и трябва да направи нещо да укроти загубите, които понасят инвеститорите, и те да продължат да инвестират в стопанствата, защото конкуренцията в световен мащаб е много жестока.

„В последните 2 години насочихме вниманието си към Украйна. Там договорите са от 7 до 50 години, с 9 долара средно плащане, предвид почвените условия и добивния потенциал сами разбирате, че не можем да бъдем техни конкуренти", заяви Проданов. Основният проблем у нас се казва висока себестойност, не се казва Украйна, нито Русия, допълва той. Ако не я намалим, нищо друго няма да помогне. Защото изнасяме на световните пазари на международни цени.

Румънците изнасят на пристанище, което може да натовари 60 хил. тона зърно за няколко часа. А родните пристанища го правят за няколко дни. Само от това българите губят определени приходи.

В Румъния отношенията минават през държавна структура, Разплащателна агенция. Тя решава проблеми с многото съсобственици, раздробеност на парцелите и рентата, там има строг таван от 30 евро.

Регулацията на рентите е законоустановена отдавна във Франция, където 12,8 евро/дка е средната цена за първа категория земя за 2023/24 стопанска година. Докато у нас е 63 лева на декар. Департамент определя цената в началото на годината, т.е. тя не е на база на реколта, там тежест играе инвестицията за земя. за тях е по-добре да получаваш по 25 лева всяка година, отколкото 10 години по 100 и 30 години 0 лева. Ако ние целим да не обработваме земята, пътят сме го поели вече.

Следва промяна в

Закона за подпомагането

на земеделските производители

Той има нужда от няколко промени, най-общо насочени към намаляване на административната тежест.

Фермерите са в ситуация, в която се съобразяват с дати кога да пръскат, торят и сеят. Лошото е, че и цената на тези продукти не се контролира толкова лесно. Ако пазарът беше изцяло отворен, щеше да не е толкова голямо завишението на торовете, смята той. Зелената политика, която затвори пазарите, тръгна в посока на преосмисляне, видя се, че всички европейските фермери пострадаха. Целият бранш се надява, че ЕС ще намали темпото.

Важни са промените и в

Закона за данъците в доходите 

на физически лица и закона

за корпоративното подоходно облагане

В някои държави е предприето субсидиите да не се облагат с данък. Но дали ще се случи у нас е въпрос на изпълнителна и законодателна власт. Важното е, че браншът го е предложил. С тази крачка още веднъж ще се снижи себестойността на продукцията им.

Закон за кооперациите и кооперативите

Дали да са отделни два, или един общ, е работа на законодателна власт и на изпълнителната. То обаче е решение на нашите проблеми – кооперирането сваля себестойността при обединяване на усилията за намиране на общи суровини, повишава цената, на която могат да продадат продукция с по-големи размери. Помага логистично. Това е урок от Европа, на който трябва да се научим и ние.

Много проблеми у нас се дължат не защото законодателство не е написано, а защото манталитетът ни е да го заобикаляме, смята Илия Проданов. Трябва да узреем за факта, че ако сами не си помогнем, няма кой, перфектен закон няма кой да напише. От нас зависи да тръгнем в правилна посока на развитие.