16° C, ясно небе
В своята „Нордиг фарм" доказват, че градинарство без мотика е възможно и успешно
Още от малък 33-годишният ямболия Георги Събев (съвпадение с името, няма роднинска връзка с бившия зам.-министър) има нюх към градинарство. И в родината си, когато се е връщал при своите роднини, и в Дания, където е следвал и живял дванадесет години, се е вихрел в дворовете. Там той завършва две висши специалности, една от които в професионално кулинарно училище.
С мотива да се захванат професионално със земеделие, Ива Стоянова, 30 г. от Сливен, успява да го убеди окончателно да се върнат в България. Тя също е живяла в Дания, но за една година, в която се запознава с него.
Така започва историята на ферма „Nordig farm" в Ханово – селото на прядядото на Георги. Името комбинира в себе си но-диг – отглеждане на зеленчуци без копане, в което вярват, и към нордик – скандинавско.
Здрава почва = здрави растения = здрави хора
Философията на но-диг градинарството се основава на това да отглеждаме култури в среда, която имитира естествената гора. Листата (и друг вид органичен отпадък) падат през есента, декомпостират се в почвата и подхранват микроорганизмите, които живеят в нея. Грижа за земята е да поддържаме богата на гъби и микроогранизми почва, защото голяма част от живота на планетата се съсредоточава именно в нея. Растенията, които са усвоявали тези полезни вещества, имат съвсем друг вид и хранителна стойност.
От зората на индустриалното земеделие човечеството се обръща срещу натуралната среда. Сега се връщаме към нея, смятаме го за много иновативно, а всъщност не е, смята Георги. „Защо го правим? Това е, в което ние вярваме и проповядваме. Не казваме, че трябва да го правят всички. Но сме видели, че работи", допълва той.
Спазили са следните правила – покриват площта на бъдещите лехи с картон, друг вариант е с мулч дървесен чипс, за да ограничат плевелите. Има вариант да се сложи и слама, която задържа влагата и е удобно, за да не се върви в кал. Отгоре са направени лехи с 15 см органичен угнил компост, който съдържа необходими за изхранване на растенията органични вещества, в който посаждат растенията. Първоначално е малко по-трудоемко и изисква повече финансов ресурс, но усилията си струват, поясняват младите фермери и показват колко по-лесно се вади един зеленчук от рохката почва, която мирише на гора.
По думите им избуяването на плевелите е естествен механизъм на почвата да се защити, да не е гола. Ние се чудим как да ги изкореняваме, но всъщност те не ни пречат, ако знаем как да взаимодействаме с тях, смятат младите земеделци. Истината е, че донякъде, но не напълно плевелите задушават културните растения.
„Земята става на пепел", казват старите хора. Това се случва, когато се фрезова и излагаш живота в почвата на кислород, а той е анаеробен и ценните микроорганизми загиват. Имаш 4-5 дни хубава рохкава земя, но като я напече слънцето и създадеш условия за развитието на почвена ерозия, става на камък. После отново трябва да обработваш и това е излишно време и енергия.
При Георги и Ива по-трудоемко е обръщането на компоста, отколкото работата в лехите. Тъй като те слягат, след една производствена година ще добавят още около 2 см слой компост.
Вместо мотика, в двора и оранжерията използват самоделен уред по поръчка, с който правят леки дупки и надигат, не обръщат цялата леха, преди да сложат новия компост и да направят място на новите корени.
Почвата мирише на гора, като понякога по пътеките излизат гъби, а те растат там, където е чисто. Оборският тор се събира от максимално близки места. Предпочитат да е от крави, защото в съотношението между азот и въглерод е почти перфектен за един компост. След като го доставят, го слагат настрани да изгние и да се балансира.
Има два вида компостиране – температурно/топло и студено. И при двата се получава чудесен резултат, обясни Събев. При топлото елиминираме някои от патогените и семена на плевели, понеже температурата ги убива – над 55 градуса за период малко повече от седмица. За да се активира тази температура обаче, е необходим обем. Не може с малки количества в домашни условия. Минималното е поне 80-90 см в квадрат.
Върху тора забелязваме дървесни стърготини, те служат за баланса на въглерод и азот, така торът не мирише. Ако мирише, значи не е нещо наред с компоста, съветва младият фермер.
Следвайки естествения кръговрат на природата, също така нищо органично не се прахосва – листата и други отпадъци от градината се компостират, за да дадат храна на следващите растения. А техните добиви и външен вид се представят много добре.
Другото интересно е, че растенията се засаждат на много по-голяма гъстота, съчетават видове, които си взаимодействат добре, в една леха. Например салата с лук и репички са заедно. Един декар без копане се равнява на 10 дка конвенционално земеделие. Е, все пак и брането има значение. Например на салатите късат само външните листа, така растението може да се бере всяка седмица, а и то самото все повече укрепва. Продават на листа, като правят микс от различни салати. По този начин до три месеца могат да изкарат реколта от растение.
Корените на старите култури не се изкореняват, а се изрязват на нивото на земята, и те остават в почвата като храна за микроорганизмите. Следващата култура се слага между мястото на старата.
Мит е, че корените отиват надолу, допълва Георги Събев, когато е така, това означава, че растението е в търсене на хранителни вещества, които не може да ги намери в горния слой. Тук корените са плитки, растенията правят силна хоризонтална коренова система.
Водата на фермата е от сонда, събират и дъждовна в резервоари. Тук има периоди, когато дълго време не вали. Поливат с хладка (около 17 оС), не със студена, изцяло капково. Така не се получава шок с водата, защото почвата е топла.
Работят изцяло с директни сортове,
като планират все повече да затворят цикъла със семената. По-студенолюбивите култури взимат от биосертифицирани малки семенарски фирми от Германия и Швейцария. А при любимите на българите – домати, пипер и т.н., са направили селекция, пътувайки из страната. Успели да съберат разнообразни, даже и от Румъния, където пазят и стари български сортове.
„Прибрахме се на 7 януари миналата година. Започнахме директно с идеята да правим малка ферма. Искаме да живеем на село, да произвеждаме веднъж за нас, веднъж да бъде поминък. От март започнахме активно със градинарството. Единствено 3-годишните аспержи бяха тук, които Георги беше посадил, защото са му любими. Имахме голямо чудене къде да бъдем и решихме да започнем с тази земя. Оказа се правилно решение, мястото, хората, селото е спокойно, климатът е благоприятен", разказва Ива, която е ландшафтен архитект.
Стопанството е по-скоро от селско-градски тип, не е както оранжериите в полето. Ето, че един двор може да се оползотвори по начин, по който да се осигури поминък и да храниш местното общество с качествена храна.
В урбанизирана среда е лесно да се започне, защото няма нужда тепърва да изграждаш инфраструктура, допълва Георги. Но въпреки това и тук се започва на минус.
За една година на пазара се видяло, че стопанството се нуждае от още площ. Добре е, че вече разполагат със съседния имот, в който правят и нови експерименти със слама от лимец, като лехите тук ще са с наполовина по-малко компост. А отдолу е органиката. Тук ще са културите, които изискват повече време за развитие – пипер, патладжан, картофи, моркови, и няма да не се берат всеки ден. Другите култури, при които има повече динамика, ще са в стария дядов двор до бъдеща станция за почистване и сортиране.
Бъдещ проект
е преобразуването на старата кирпичена къща във „ферментационна и дегустационна зала за страхотни преживявания", казва с радост Георги. Няма търпение да настъпи пролетта и да започне активната дейност.
Но определено в един момент ще им трябва и работна ръка, смятат те. От уста на уста клиентите бързо докарват нови и нови клиенти, така че стопаните се радват на голяма подкрепа от съмишленици. Работят с поръчки и вече имат опит с фермерски пазар. Опитваме се да правим градината и с образователна цел, допълват те.
Георги е регистриран като земеделски производител, за да си плаща данъци и осигуровки, но не може да получава субсидии, заради това, че отглежда разнообразни култури на малки площи. И въпреки това у нас има засилваща се тенденция към такъв тип земеделие, вижда той.
Що е но-диг?
Философията на но-диг земеделието се върти около запазването на здравето на почвата и биоразнообразието. То се застъпва за минимално нарушаване на структурата на почвата, насърчаване на растежа на полезни микроорганизми и запазване на въглерода в почвата.
Градинарството без копаене подчертава значението на мулчирането и компостирането за естествено обогатяване на плодородието на почвата. Основно в тази философия е вярата в работата с природата, а не срещу нея, за култивиране на здрави и продуктивни екосистеми.
Методът насърчава използването на трайни насаждения и редуване на културите за поддържане на структурата на почвата и плодородието във времето. Той е холистичен подход към селското стопанство, като признава взаимосвързаността на здравето на почвата, жизнеността на растенията и устойчивостта на околната среда.
По същество това земеделие има за цел да създаде устойчиви и регенеративни хранителни системи, като същевременно минимизира екологичния отпечатък на земеделските практики.
Коментари