Ниските ренти във Франция са базирани на дълбоки исторически събития, които са несравними с европейския контекст. Земеделците там обаче плащат между 25 и 60% данък наследство

На 26 януари Българската асоциация на собствениците на земеделска земя – БАСЗЗ изпрати писмо до министъра на земеделието Кирил Вътев с призив за среща, на която да обсъдят евентуални законодателни промени в областта на поземлените отношения. За нуждата и от такива, редом до компенсаторните мерки, настояваха други направителствени организации пред изпълнителната власт, които се обявиха в протестна готовност.

Според БАСЗЗ обаче въвеждане на механизъм за държавно регулиране на цените на поземлената рента е неприемлив. По темата говорим с Евгений Орашъков, председател на Българска асоциация на собствениците на земеделските земи и един от учредителите на асоциацията през 2007 г.

- Г-н Орашъков, имате ли насрочена среща в МЗХ по актуалните теми за асоциацията, за която настоявахте?

- Среща все още не се е състояла и не е насрочена, въпреки няколкото наши настоятелни писма в този смисъл. Това е решение на ръководството на министерството, причините за които са ни неизвестни, и не бихме могли да коментираме. Те говорят сами за себе си. Предстои заседание на консултативен съвет по поземлени отношения на 07.02.2024 г. към министъра на земеделието.

- Всъщност не е новост, че земеделски организации и земеделци говорят за необходимостта от нови правила в поземлените отношения - преди време за тях беше важна стабилността за вземането на инвестиционни решения. Сега обаче контекстът е друг - себестойността на продукцията им, за което темата става обект на дебат за законодателни промени. Според вас в каква посока и докъде трябва да се простират тези промени? И до какво биха довели промени, като задължителни многогодишни договори, таван на стойността на рентите и други?

- Ако има каквито и да е било законодателни промени, те трябва да бъдат в унисон с Конституцията, която гласи, че частната собственост е неприкосновена и че като такава се защитава от закона. Т.е. ако има някакви законодателни инициативи, те би следвало да вървят в тази посока, ако сме правова държава.

Всякакви промени на базата на някакви

временни конюнктурни явления са опасни

и опитът е доказал многократно през последните десетилетия, че те създават правен и административен хаос, който изостря съществуващите проблеми или създава нови такива в поземлените отношения.

Пак според Конституцията икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива в рамките на пазарната икономика, а оттам и на свободата на договаряне. Държавно регулиране на договорни отношения между частни субекти е неприемливо в светлината на тези конституционни постулати. Все пак преди повече от 30 години българите решиха да променят строя, в който живеят, и от планова икономика от административно-команден тип да се развиват в условията на свободния пазар. В този смисъл е категорично неприемливо за нас, както би трябвало да бъде и за всеки български гражданин, свободното договаряне да бъде предмет на ограничения, свързани със срокове или цени. Всички опити в тази посока досега са били неуспешни и са изкривявали пазара.

- „По примера от Европа" също се вкарва в темата за рентните отношения. Какъв е той в действителност?

- В свободния и развития икономически свят (не само в Европа), примери за някакви особени ограничения в рентните отношения, особено по отношение на рентните плащания, няма. Заплашващите с протести, водени от временната неблагоприятна за тях пазарна конюнктура в момента, предявяват претенции за трайно въвеждане на режим на рентите, сходен с този във Франция. Само че те не отговарят на няколко въпроса:

Първо, защо във Франция фермерите протестират, при условие, че те си имат техния френски режим. Очевидно проблемът, както в Европа като цяло, така и в България в частност, не е заровен в арендните отношения, а на съвсем друго място - свръхпроизводството на земеделска продукция, ниската консумация и завишените и затрудняващи неимоверно европейските фермери нови екологични изисквания.

Второ, никой не обяснява какъв е генезисът на френския режим на рентите, който е възникнал в следствие на десетилетни опити на следреволюционното френско общество да ограничи влиянието на аристокрацията, най-общо казано, в поземлените отношения.

На регулаторно ниво във Франция това се постигнало чрез два основни механизма – механизма на регулиране на арендните отношения и драстично облагане на наследството. Между 25 и 60% от пазарната стойност на наследствената маса е данъкът върху наследството във Франция, за да изтръгнат чрез закон, а не чрез гилотината влиянието по наследствено-династичен път на аристокрацията върху основния ресурс за производство – земята. И това се е случило само във Франция, и то поради специфични техни исторически и философски натрупвания там. Готови ли са тези, които искат въвеждане на френските правила в България, да се въведат тук и френските наследствени данъци и

техните деца и внуци един ден да трябва

да плащат между 25 и 60% данък наследство,

за да ги наследят?

- Земеделието е един от отраслите, където според мен има много силен сблъсък между политики и пазар, особено в ЕС, особено сега с войната в Украйна. Как в случая поземлените отношения могат да балансират, вместо да внасят допълнително напрежение?

- Поземлените отношения нямат и не могат да имат роля на балансьор в условията на временни конюнктурни явления на политическия или пазарния терен.

- Напрежението в агросектора влияе ли се от корелацията между цени на земя и цени на ренти? Какво е положението там и има ли формула какви да бъдат цените?

- В условията на пазарна икономика цената на всяко нещо се определя от търсенето и предлагането. Когато търсенето надхвърля предлагането, цените вървят нагоре. Когато предлагането надхвърля търсенето, цените вървят надолу. Земята като ресурс е почти константна величина. В България земята със селскостопанско предназначение е малко над 50 млн. декара или близо половината ни територия. От нея над 30 млн. декара е обработваемата – орна земя. Тоест в случая предлагането е константна величина, като цената се определя от нивото на търсене. През последните години цената на рентата се увеличи именно заради ползвателите – арендатори, които се конкурираха помежду си. Тук собствениците нямат никакво касателство, освен че, което е напълно естествено, дават под наем или аренда земята си на този, който им предлага най-висока цена.

- Темата за фотоволтаичните паркове сега е на заден план, но все пак - какво е необходимо у нас, за да можем да правим агрофотоволтаици по западния модел, така че да не е стимулиращо плодородните земи да променят статута си например, или да бъде възможно изграждането им за нуждите на истинските земеделци?

- В ясните правила. Пред България и пред света стои въпросът за декарбонизация на икономиката и за справедливия енергиен преход. Без изграждането на алтернативни, екологични енергоизточници, ползващи възобновяема енергия, този преход е немислим. Същевременно енергията за човешкото тяло идва от храната, а тя от земята.

Проблемът възниква, когато два сектора -

енергетика и земеделие, се сблъскат

и без липса на диалог и нужното ниво на чуваемост едните започнат да се месят в терена на другите, без да се допитат до тях.

Казано по друг начин, най-пресният ни опит сочи колко неочаквано неприятни могат да бъдат ефектите от грубото вмешателство на енергетиците в земеползването и грубото противопоставяне на земеделците спрямо нуждите на енергетиката, без да има реален диалог между тях - без емоции, на базата на обективни данни, анализи и най-доброто от експертизата на двете страни. Липсата на такъв диалог, най-вече на институционално равнище, води до това, че напоследък сме свидетели на нормативен хаос и недоразумения, които пречат и на двете страни.

БАСЗЗ е против допускането на изграждане на фотоволтаици върху земеделски земи от пета и шеста категория. Българската земеделска земя е национално богатство. Позицията ни е изразена в становище пред Конституционния съд по повод на образуваното по искане на Президента на Република България конституционно дело №18 от 2023 г. Същото становище е публикувано и на сайта ни.