19° C, ясно небе
Държавите вече готвят националните си позиции за визията на ОСП след 2027 г., и за нас е шанс да отстояваме своите. Българският стратегически план е изключително сложен за земеделските стопани, промените трябва да гарантират опростяване
- Г-жо Вели, каква оценка давате за изминалата 2023 г. в дейността на Европарламента и неговата земеделска комисия?
-Интензивна година, доста от законодателните предложения бяха приети като част от Зеления пакт и в същото време за първи път видяхме, че имаме законодателно предложение, което не мина в Европарламента - Регламентът за устойчива употреба на пестицидите.
В момента е важно каква позиция ще вземе Съветът на ЕС. Ако той постигне своя общ подход за всички държави членки, преговорите ще започнат. Вследствие на преговорите би трябвало да се постигне така нар. компромис, който да влезе повторно за гласуване в Европейския парламент.
- Кои са основните теми, които ще обсъждате в началото на 2024 г.?
- Една от първите теми на годината, която ще се разглежда в Комисията по околна среда - ENVI, но касае земеделците и предизвиква доста противоположни позиции в България, е Регламентът за новите геномни техники. Комисията по земеделие вече гласува и прие регламента.
В началото на декември, в отговор на гражданската инициатива, наречена „Европа без кожи", Еврокомисията предложи първите изменения от Пакета за хуманно отношение към животните с регламента, който засяга транспорта на животни. Инициативата „Европа без кожи" тече от няколко години и ЕК реши да излезе със съобщение за мерки в тази посока, за да се намали и спре отглеждането на животни за производство на кожи. Така че предстои скорошна работа най-вече по регламента по транспорта на животни. Знаете, че за България е тежка и чувствителна тема. Назад във времето сме имали доста проверки от страна на ЕК по отношение на хуманно отношение на животните. Ще видим как върви дебатът в Комисията по земеделие и Комисията по околна среда. Защото на този етап, освен амбициите на ЕК да предложи възможно повече законодателни изменения и нови предложения към Зеления пакт,
малко нелогично звучи преразглеждането
само на един регламент,
засягащ хуманното отношение към животните
Още повече предвид това, че Комисията беше заложила цял пакет, който засяга не само транспорта, но и отглеждането на животни, включително изисквания към кланици. Не знам дали е най-подходящият момент. Има анализи, които показват, че въвеждането на нови изисквания биха увеличили цените на крайните потребители с около 20%.
- Предложенията на ЕК засягат ли целия животновъден отрасъл?
- Засягат цялото животновъдство, включително индустриалното птицевъдство и свиневъдство. И докато няма цялостна оценка и анализ на законодателството, все още остава под въпрос каква ще бъде ефективността от него. Давам пример за птицевъдството и свиневъдството. Преди близо 2 години влязоха в сила нови стандарти, които вече се прилагат, почти две години след това ЕК предложи изменения в директивата за индустриалните емисии, които отново засягат птицевъдството и свиневъдството. И в момента идва трета промяна, която отново ще ги засегне.
Да, тя върви като част от пакет, но не може на всеки две години да се въвеждат нови изисквания. Най-малкото защото няма време да се оценят старите. За да има цялостна оценка на ефективността на мерките, се изисква поне един тригодишен период, в най-добрия случай. Освен липсата на т. нар. законодателна стабилност, която да се даде на тези сектори и да знаят какво предстои, идва спорният момент на ефективността с всички тези мерки, които се въвеждат непрекъснато или непрекъснато се изменят.
Другият проблем, който възниква с пълна сила, е финансовото обезпечение на всички тези изисквания. Във всяко едно законодателно предложение Комисията отбелязва, че „по линия на ОСП има мерки, които биха могли да покрият частично разходите за въвеждане на новите изисквания". Но с толкова много мерки
бюджетът на ОСП става крайно недостатъчен,
за да направят животновъдитеи всички
засегнати страни съответните инвестиции
- Тоест, не се мисли за вариант на мерки, които да са насочени само към фермерите, които отглеждат животни за кожи?
- В работната си програма до 2023 г. Европейската комисия беше заложила преразглеждане на Пакета за хуманно отношение към животните, така, че намеренията ѝ са да преразгледа това законодателство в неговата цялост, въпреки че в момента не го прави. Жалко е, защото не считам, че предварителната оценка на въздействието в този случай, разглеждайки само един от шестте законодателни акта, е достатъчна, за да предлага ново изменение. Не е подходящ моментът, дори и в контекста на гарантиране на продоволствената сигурност.
- Как ще се отразят изборите за нов Парламент в приемането на всички нови законодателства?
- Изборите са в началото на юни, така че ние сме в края на законодателния мандат, остават 4 месеца преди предизборната кампания и изглежда все по-трудно постижимо предвид новопредложените регламенти и директиви, защото те трябва да минат през комисиите, да се гласуват в пленарна зала и да започнат преговорите със Съвета и ЕК, които отнемат време, за да се постигне съгласие.
- Нека се върнем на темата за Новите геномни техники - какви са настроенията в Брюксел, върви ли се към единно решение?
- Както у нас, така и в Брюксел мненията са различни и понякога са крайни. Едни колеги са категорично против допускането на продукти, получени чрез НГТ в масова употреба. Други колеги считат, че това е възможност, включително и за земеделците да се възползват от качествата, които имат тези продукти. Много от тези растения са студо- и сухоустойчиви; бактериите, които са получени чрез НГТ, допринасят за по-доброто усвояване на азот, което би намалило употребата на азотни торове.
Много е труден спорът по темата, на този етап няма доказателства, че те са опасни, но
няма достатъчно доказателства, че за безопасни
Така, че има необходимост от становища и от двете посоки, и то добре аргументирани.
Една от технологиите на НГТ - CRISPR/Cas, разработена от френски учен, получи Нобелова награда преди три години. Аз считам, че Нобелова награда се получава за значителен принос и за продукт, който не води до опасност за потребителите.
Важно за България е да водим информирана дискусия, за да вземем решението. И у нас липсва широката дискусия с аргументи. Запазвайки здравето на гражданите, не можем да отречем научния прогрес. Това се случва в целия свят, в страни, които ЕС допуска продуктите им, не можем да си затворим очите за напредъка на науката.
- Много ли държави направиха корекции на своите Стратегически планове година след прилагането им? Къде сме ние на фона на ЕС?
- Доста от държавите също като нас направиха промени, срокът за първоначалното изпращане на Плана, поради по-късното приемане на целия пакет, беше кратък. И наистина и България, и останалите държави предпочетоха да изпратят първи вариант на плановете, те да бъдат одобрени, за да може земеделците да имат плащания (с идеята, че ще направят промени). Доста от държавите сега ги направиха и са сходни помежду им, засягащи Стандартите за добро екологично състояние.
България поиска изключение
и тази година по ДЗЕС 8
От името на ЕП с колеги сме изпратили писмо до комисаря с настояване и тази година да има дерогация, защото е важно да имаме изключения за площите под угар и те да се използват. Войната продължава.
От самото начало доста организации не бяха доволни от разпределението на средствата, но и нещо важно трябва да се случи с измененията – опростявяне.
Българският стратегически план е изключително сложен. Там, където има възможност администрацията да проверява дистанционно или информацията да се дигитализира, надявам се да се случи, за да може и
земеделците да не се превръщат в
администратори на дневници
и посадъчен материал,
и на всичко, което е записано в Плана.
Има държави, които също правят промени в екосхемите, тъй като след първата кампания част от тях не са били привлекателни за фермерите.
- Въпреки промените, които да усъвършенстват Плана, защо има недоволство от страна на браншови асоциации, неразбиране на европейската политика ли е?
- Като че ли все още е трудно у нас да се вземе решение за приоритетите и те да се следват. Приоритизират се малките стопанства, но в последствие в Плана виждаме едни сложни мерки за тях. Което говори, че те не са дотам приоритет. Тежко е това решение, не знам дали сме узрели за него и като сектор, и като общество. От една страна големите производители гарантират продоволствената сигурност. Имат обеми и количества. От друга, преобладаваща част от производителите ни са малки. И България трябва да вземе трудното решение за нейните приоритети. Не говорим само за деленето на малки, дребни и големи, но и на сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство и т.н. Те са приоритетни трети програмен период. Но това, че все още се справят толкова трудно, очевидно имаме пропуски и уроци, които не сме научили.
Трябва да намерим най-добрия начин, в който има баланс между малките и големите, с който да помогнем на малките да се развиват. От една страна, голяма част от проблемите на малките, свързани с реализацията на продукцията, ще се решат със сдружаване. Ние това го знаем, много години наред се говори за поощряване на сдружаването, но освен, че народопсихологията ни не е такава, мерките в тази насока продължават да са административно сложни за изпълнение. Надявам се да има повече добри примери. След като е ефективно в редица държави и малките по този начин са конкурентоспособни, би следвало и ние да можем да го правим. Въпросът е как, за да работи и в България.
- Какъв би бил потенциалният ефект върху сектор земеделие и храни, ако ни приемат в Шенген?
- Потенциалният ефект е такъв, какъвто е върху всички икономически сектори. В момента разходите за България са повече и заради чакане на границите и преки и косвени разходи, би следвало те да намалеят - да имаме много по-бърз достъп до пазарите.
Необяснимо бе поведението на две от държавите-членки, предвид това, че България е изпълнила изискванията и редица проверки на ЕК го доказаха. Европейският парламент в този законодателен мандат гласува резолюция с категоричен призив, че мястото ни е в Шенген.
- Като че ли в България много малко се говори за екологичния план на ЕС „Подготвени за цел 55" - от земеделските подотрасли кой ще е най-засегнат от него?
- Това е един голям общ пакет, който засяга всички дялове на икономиката. Ако приемем това, че животновъдството се категоризира като един от най-големите замърсители, бих казала, че той ще бъде сериозно засегнат от него. От друга страна вече има изцяло нов регламент към пакета, който касае земеползването. Което означава, че всички сектори в растениевъдството биха били засегнати. Но не мога да дам категоричен отговор, защото зависи от приложението на законодателния акт. В едни актове животновъдството е засегнато, в други – земеделската земя, трети касаят въглеродните емисии, четвърти – (който е блокиран) намаления акциз на газьола, който ползват земеделците.
В допълнение на пакета започна работа по т. нар. Закон за възстановяване на природата, който също засяга земеделците в голяма степен - за площите, които трябва да заделят за запазване на биоразнообразието.
С всеки последващ нов регламент, който Комисията предлага, разширява пакета „Подготвени за цел 55". В първоначалното предложение той включваше 14 законодателни акта - регламенти и директиви. В последствие приехме допълнителни актове, като Директивата за индустриалните емисии, Закона за възстановяване на природата и регламента за устойчива употреба на пестицидите, който не мина, и други. Голяма част от тези регламенти и директиви бяха гласувани на второ четене в ЕП, което значи, че те са вече приети и в сила. Една част от тях влизат в сила от следващата година - от 2025 г. и ще имат междинна оценка.
За съжаление, работата по този пакет съвпадна с политическата криза в България. Надявам се само това да обяснява факта, че
българските евродепутати за времето,
в което работехме по пакета,
не получихме нито една национална позиция
Но дори и тази причина не може да компенсира липсата на позиция. В българската делегация в ЕП сме следвали ясна линия - във всеки един законодателен акт, колкото и различен да е той, да се дава гъвкавост на държавите-членки на ЕС, както и да се отчита различната стартова позиция на всяка страна. Второто важно за нас беше да има междинна оценка в тези законодателни актове, за да може ако част от държавите изостават, а други са много напред, да има коригиращи мерки. Или ако те не са ефективни, да има промяна. Следвали сме една линия, която се вижда във всеки законодателен акт и тези важни елементи за България бяха приети. Няма да е никак лесно, оттук нататък остава въвеждането на актовете на национално ниво, така че да бъдат поносими за бизнеса и ефективни.
- Зелените изисквания на ЕС към земеделието и индустриите са необратими, как тогава българският фермер да се преориентира, за да бъде печеливш в този контекст?
- С новите елементи извън ОСП екологичните мерки ще стават все по-привлекателни. В ОСП логиката на зелените мерки е: ако един земеделец опазва околната среда, да получава допълнително заплащане. На този етап заради инфлацията тези компенсации не са достатъчни. Но това, което имам предвид, е улавянето на въглерод.
Доброволният пазар с въглеродни кредити работи във Франция и Германия. В момента се предлага европейската рамка за сертифициране на въглерод. Гласувайки я в ЕП, държахме земеделците да имат възможност да търгуват със сертификати, за да имат допълнителен приход, независимо дали ще се нарече борса по подобие на сертификатите от енергийния сектор, или ще бъде с друго име. Надявам се в преговорите в триалога да остане.
В последните години се наблюдава многократно увеличение на цената на тези сертификати, които в момента са 100 евро на метричен тон CO2. Важно е да дадем тази възможност на фермерите.
За съжаление, у нас не са толкова популярни и не се набляга на въвеждането на иновации. Тук не говорим за нещо космическо, а за масови неща, но за едно стопанство са иновации, такива, които да доведат до намаление на разходите им, като ВЕИ, като машини, като начин на хранене на животните. Виждаме, че все по-популярна става но-тил обработката. Все повече се изобретяват нови иновации, които се надявам да се внедряват в стопанствата и да се осъществи трансферът на знания от наука към практика.
Успяхме да защитим този начин. Защото незнаем колко от онези организации, критици на земеделието като голям замърсител, знаят какво означава земеделския труд и работата в земеделието.
- Как ще се промени ОСП, когато Украйна стане пълноправен член на ЕС?
- Разговорът се води в Германия, Франция, Испания, най-големите страни, които биха били най-засегнати от влизането на Украйна в ЕС. Така или иначе, в бъдеще, тя ще стане член. Но, дали ще се запази тази структура на ОСП с директни плащания на площ и инвестиционна програма, предстои да видим. Заради това, че голяма част от средствата - една трета биха отишли в голямата земеделска страна, все по-популярна става идеята за премахване на помощта на площ. И тук идва мястото на националния дебат. Много важно е да го започнем, дори да не знаем каква ще е ОСП. По-скоро идеята на този дебат е каква ОСП за нас би била добра след 2027 г., за да може да се отстоява в Европа. Да имаме наистина дефиниран национален интерес.
През 2025 г. предстои Комисията да предложи първа рамка на ОСП след 2027 г. и ако ние в следващата година не изградим националната си стратегия или визия за земеделието, която по-късно да защитаваме и през Съвета, и в ЕП, би било трудно да я защитим по-нататък.
Неотдавна участвах в един земеделски форум в Стара Загора, където отбелязах колко е важно, когато Комисията прави своите проучвания и анкети, нашите земеделци да участват. Защото всяко едно нейно законодателно предложение е базирано на тези проучвания. Те отнемат между една и две години, когато политиката е голяма, за това е важно да си казваме мнението там.
Европа се променя,
очевидно и ОСП също ще се промени
Така че остава въпросът искаме ли да участваме в тази промяна, или ще заемем пасивна позиция, която в повечето случаи заемаме, и в последствие ще видим недоволство срещу политиките, които ни налага Брюксел. Аз считам, че първият вариант е печеливш за България, предвид факта, че толкова програмни периоди, в които оставаме ощетени с липса на пълна конвергенция. Дори и това, че следва реформа в ОСП, трябва за нас да е възможността, в която да защитим конвергенцията (изравняване на субсидиите за земеделие в новите и старите страни-членки) или друга форма на плащания, и тази несправедливост да приключи.
Защитавайки своята докторска дисертация на тема "Ролята на ОСП за насърчаване на иновационния процес в земеделието" в Аграрния университет – Пловдив, Атидже Алиева – Вели е провела проучване сред земеделски стопани в страната. По думите ѝ, за съжаление, малките стопани не са готови да ги въвеждат, не могат да рискуват, трудно им е да заделят средства, предпочитат познатия начин на работа, пред това да започнат нещо ново. Малките стопанства отделят малко внимание на обучението на персонала. Но според Вели е важно да се отворим в тази посока.
Коментари