16° C, ясно небе
93% от предприятията за храни са микро, но за съжаление не са енергийно ефективни, обяснява д-р Стоилко Апостолов
Кръговата икономика е в основата на всички европейски политики, включително и на аграрната. Микропредприятията за производство на храни са в основата на производство на храни в България и по света, обяснява д-р Стоилко Апостолов, основател на Фондация „Биоселена". Той бе поканен да говори по темата на 20-ата юбилейна научно-практическа конференция на тема "Хранителната индустрия в България - настояще и бъдеще", организирана от Съюза по хранителна промишленост миналата седмица.
От 412 199 предприятия за храни у нас, 382 846 са микро, или цели 93%. Което означава, че политиките и стимулите би трябвало да са насочени към този тип предприятия. Но за съжаление те са доста пренебрегнати, смята д-р Апостолов. Специално в областта на храните много често работят в собствени или наети помещения, преустроени за нуждите на производството.
Малко са тези, които имат
специално изградено помещение,
за да развиват дадената дейност. Машините и оборудването, което използват, обикновено не са адаптирани към пестене на енергия и ресурси.
Той даде пример с пастьоризаторите в минимандрите в страната. Най-често работят с обемни пастьоризатори, които представляват една тенджера с двойни стени, в които тече топла вода. Това е толкова неефективно, за да пастьоризираш 300 л мляко се изисква около час и половина, докато ел. нагревателите подгреят водата, която да премине през двойните стени и след това пускат студена вода от чешмата в продължение на още час и половина. Това е огромен разход и на питейна вода, която най-често отива в канала. Докато пастьоризаторите, които се ползват в индустриалните предприятия, са пластинчати и включени в поток. Там има много по-голяма енергийна ефективност и спестяване на ресурси.
„В тази връзка за мен микропредприятията са един огромен потенциал не само за политики, но и за всички производители – доставчици на оборудване, които могат да се замислят. Защото подобна малка мандра съм виждал в Швеция, която работи с пластинчат пастьоризатор, който е пригоден за целта. Докато ние продължаваме да ги оборудваме с всякакви пригодени машини за малък бизнес. И обикновено това рефлектира върху цената на продукцията", обясни експертът.
Особено след войната в Украйна, заради която цената на енергията скочи рязко, стопаните и производителите на храни все повече търсят начини как да спестят или станат по-енергийно независими.
Какво стана с цената на електричеството: от месец ноември 2021 г. започна процес на бързо покачване на цените, за сравнение за окт. 2021 г. през деня е на цена 0,08 евро на киловатчас, а през септември 2022 г. е 0,40 евро на киловатчас, или почти 5 пъти повече. Това предизвика голям проблем именно при малките производители. В една пекарна, която работи с електрическа фурна, с мощност 50 kw, човекът ако пече три часа хляб, при пет пъти увеличение на цената колко би струвал хлябът, който произвежда, зададе риторичен въпрос той.
След разговори по темата с производители, те стигат до заключението, че им трябва
собствена ел. енергия за собствените нужди
„Стигнахме до формулиране на проблемите, минахме през дискусия със заинтересовани страни и се стигна до заключението, че за тях най-добре е производството на енергия от слънцето", разказва Апостолов. Срещите са били част от проекта „Енергийна ефективност и кръгова икономика за микропредприятия на храни", финансиран от норвежка програма, в който са участвали 60 фирми и стопанства.
Единият по-евтин и лесен начин е да се нагрява вода със слънчеви колектори, които осигуряват достатъчно вода. За повечето хранителни цехове топлата вода е изключително важен ресурс. Същото време самата инсталация е евтина, експлоатационният срок е до 25- 30 години, а ефективността - между 50 и 80%. Всеки квадратен метър произвежда около 500 киловатчаса годишно под формата на топла вода. Виждали сме много такива инсталирани по хотели и домове, за съжаление не и на малките хранителни предприятия.
Другата опция за намаляване на разходите за ел. енергия са фотоволтаиците. При тях експлоатацията също е 30-40 години, на повечето продукти гаранцията е 25 години. Средно произвеждат между 700 и 1000 киловатчаса, един стандартен панел от 1,70 на 1 метър и тежи около 20 кг. На сайта – re.jrc.europa.eu в частта PVGS всеки може да си изчисли какво количество може да произведе на покрива на сградата си и да планира размера на фотоволтаиците. На картата може да сложите точката на своя обект, размера на покрива и наклона му.
Пет от 60-те български фирми, участници в проекта, казват, че започват да подготвят проекти по Плана за възстановяване - НПВУ. Според Апостолов трябва да се внимава, когато се правят праговете на инвестиционните помощи, тъй като при предходния прием Министерството на икономиката бе сложило праг от 250 хиляди лева оборот за предходна година, което означава, че предприятие с 1-2 души не може да го докаже. Много от микро предприятията не можаха да кандидатстват по тази причина. А в тях има огромен потенциал. Той апелира и фирмите доставчици за оборудване, и държавата да мислят за тях.
От 9 септември България живее
на кредит от ресурсите си
От 1970 година организацията Global Footprint Network изчислява деня, в който сме изчерпали ресурсите на планетата както за света, така и за всяка отделна държава, зависи от това колко консумира и произвежда. За България денят настъпи на 9 септември 2023 г., тогава сме си изразходили ресурсите, които ще ни трябват до края на годината, т.е. вече живеем на заем. Това значи, че ни трябват 1,6 Българии, за да продължим да съществуваме и разхищаваме по този начин. За норвежците този ден е настъпил на 12 април, даде пример за сравнение Стоилко Апостолов.
Време е да се замислим по какъв начин произвеждаме и потребяваме, защото тези дни се сближават и се преместваме напред. Решението е в кръговата икономика, да се използват повторно ресурси, вместо да са отпадък. Като например бирената каша от заводите за бира. От една година Норвегия произвежда чипс и вече завладява чуждите пазари. У нас, преди 20 години бирената каша се е ползвала като фураж за говедата, днес се дава като храна за ларвите, във фермите за насекоми.
Друг пример – имаме излишък от вълна, но има множество европейски компании, които произвеждат иновативни продукти от естествения материал, като например биоразградими саксии за разсади в Норвегия.
По-лесен здравословен избор
да предложи хранителния бизнес
Министерството на здравеопазването апелира хранително-вкусовата промишленост доброволно да се включи и съобрази рецептурите си с предложените гранични стойности на сол, захари, наситени трансмастни киселини. Така ще превърнем здравословния избор на храни в по-лесен за българския потребител и ще намалим тежестта на хроничните заболявания, обясни по време на конференцията проф. Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи. По думите ѝ страната ни е водеща по болести на органите на кръвообращението, имаме най-висок коефициент за обща смъртност в ЕС.
Отчита се повишение на затлъстяването у българските деца между 1 и 5 години, честотата на свръхтегло е 9,9%, като спрямо 2014 г. се отчита трикратно увеличение. Висок дял на затлъстяване се наблюдава при момчетата на 5-9 години с 18,6% и при момичетата на 10-13 г. с 16%. Свръхтеглото при възрастните е 33%.
Предлагането на все повече алтернативи на здравословни храни би могло да повлияе върху тези негативни характеристики, уверява лекарката.
Здравните политики на ЕС са част и от Стратегията „От фермата до трапезата", в която се залага задължително етикетиране върху лицевата страна на опаковката и разширяване на доброволните схеми за етикетиране, напомня проф. Дулева. Маркетингът също е много важен, но да не е подвеждащ, а да стимулира приема на здравословни храни. По другите здравни политики на ЕС една от водещите цели е намаляване на маркетинга на джънк фуудс, както и регулиране на изискванията на храните, които влизат в детските и други обществени заведения. Световната здравна организация препоръчва на България да въведем задължителни национални стандарти за хранене на деца, което още не сме направили. СЗО много ни критикува за липсата на контрол върху наличието на магазини с нездравословен профил близо до училищата – лафките, допълва тя.
Коментари