Ако бъде изградена и при оптимизация на процесите, печелят всички: и фермери, и преработватели, и държава

С до 1 лев на кг може да падне себестойността на транжираното месо при оптимизация на процесите. Това са пресметнали са браншовия животновъден сектор у нас. Следователно това поевтиняване би се отразило на цената на крайния продукт във витрините на магазините.

Същевременно по веригата печелят всички – и стопанства, и кланици, и преработвателни предприятия. А последните биха изкупували родна суровина. Това е идеята на министър Кирил Вътев за изграждането на две големи регионални кланици – една в северна и една в южна България.

Защо е така, отговор дава Стоян Чуканов от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България и наш представител в Европейския икономически и социален комитет. Дълги години той е живял и в САЩ. „Посещавал съм кланица с такива мащаби там. Абсолютно всичко използват, единствено ушите може би се изхвърлят. Кости, кожа, вътрешности... В момента всички тези продукти ние ги изхвърляме и плащаме за екарисажи и инсинератори. Дори продаваме на другите, които произвеждат от тях какво ли не и крайните продукти се връщат на нашия пазар“, посочва той.

По този начин голямата кланица разкрива път за развитието и на много други индустрии - намесени са и кожопреработката, производство на хранителни добавки и лекарства, на храна за домашни любимци, козметика и т.н.

Всичко това трудно бихме постигнали на родна почва с родна продукция, когато има такова раздробяване на малки кланици и още повече когато се коли за т. нар. „собствена консумация“, спомена той сивия сектор.

При всяка индустрия е така - когато разполагаш с обеми, тогава неминуемо ще се намери и реализация. Ако един кожарски цех, производител или търговец знае, че в някоя кланица може да купи голямо количество наведнъж, партидата има друга цена. Себестойността става съвсем различна, защото целият процес е оптимизиран.

„В кланицата до Корпус Кристи в Тексас първа и втора смяна колят и транжират, трета – чисти, работи се 24 часа. Хигиенните изисквания са много високи – представител от департамента за безопасност по храните е там, за да контролира процеса. Тогава можеш да имаш „позиции“ (термин от месопреработката)“, дава за пример Стоян Чуканов, за да обясни защо родните колбасари са принудени да внасят от чужбина - в момента от нашите кланици преработвателят не може да си поръча само бутове или само филета, или само изрезки.

В една малка кланица имаш много фира, защото не можеш да натрупаш количества, за да предложиш 1 тон изрезки, когато цялата ти продукция днес е 1 тон прасета, например. Така, че не можеш да предложиш достатъчно позиции, за да станеш интересен на някой колбасар или пък да правиш износ.

Специално в неговия бранш има нужда от кланици за говеждо месо. При проектирането на повечето функциониращи досега кланици са правени ниски тавани, пригодени за агнета и свине. Много от тях нямат висок тръбен път и не могат да обработват говеда.

Подобна на идеята на Вътев за кланицата с голям мащаб и възможности, съществуваше преди години на българска почва – близо до Пловдив, но за съжаление се запали преди години и не се възстанови в същия си обем.

Според Чуканов нашите кланици не са на загуба, но цената за клиента е по-висока. По този начин нашите продукти не са конкурентни на чуждите – ето защо свинското ни месо по Черноморието е испанско, въпреки че българските ни ферми са на световно ниво. „Испания е номер 1 в отглеждането на свине, като себестойност на краен продукт от единица фураж, толкова добре са оптимизирали процесите“, сравнява той.

Неслучайно първата дипломатическа среща на министър Вътев била с посланика на Испания. Той не може да разбере защо сме спрели сделка за износ за 150 хил. тона фуражно жито, с което те хранят прасета, а внасяме тяхното месо у нас.

„За това имам предвид ресурсна икономика, защото не добавяме стойност, изнасяме жито и внасяме спагети или прасета, изхранени с нашето жито. Само че в животновъдството има много повече добавена стойност, като включим месопреработката“, разкри председателят на АРМПГБ. Ето как

от нашата суровина

и съседите печелят

Един от големите търговци на живи говеда у нас е албанец. На него му излиза сметката да ги събира в депо и оттук да ги изпраща там. „Разговарял съм с друга голяма кланица в Албания, които са му конкурент. Те потвърждават, че за тях има бизнес да ги карат от тук. В същото време ние не искаме да добавим стойност. Искаме да продължаваме да сме ресурсна икономика….“, допълва фермерът.

Втори пример: много малко у нас са угоителните стопанства, т.е. тези, които взимат телета за оборно доизхранване. Масово се изнасят в Турция, вместо да се отгледат у нас и да се заколят у нас. „Големият зор е за нас - докато го отелиш, отбиеш, ваксинираш, а после го даваш на друг само да го храни. Той само влага фураж, който му се възвръща по четири“, казва Чуканов.

След заявката на министър Вътев за стремежа му да изградим мащабни кланици, пред заинтересованите страни сега стои въпросът как точно ще се организира. Вероятно в началото този период ще е труден.

На коментарите от сорта на „пак ще печелят големците…“ Чуканов отговаря: Ние живеем в среда на капитализъм, няма как да работиш на загуба. Няма нищо лошо да печелиш. Въпросът е да печелят всички по веригата, а не един за сметка на друг. Ако наистина се направи организацията така, че кооперативи да са съсобственици на кланицата, както например е във Франция, тогава всички ще печелят. Към развъдните асоциации има търговски дружества – кооперативи.

Земеделските производители – членове държат акции в кооператива, и в голяма степен кооперативите са акционери в кланици. Но това са процеси, които са се организирали с векове. Ако е правилна организацията, капиталът се завърта и няма ощетени. Много е важно как ще бъде поставено това начало.

Държавни или...?

„Надявам се да сме го израснали. Но определено трябва да се намери финансиране - тук е правилният момент на държавна намеса. Защото когато се идентифицира нуждата, и се намери политическо решение, то може да доведе до резултат, който да се ползва от всички.

Държавата така или иначе ще си взима данъците от тази дейност и ще си възстанови помощта. Колкото по-ползотворна е тя, толкова по-големи ще са приходите в хазната, когато печели бизнесът. Но инвестицията трябва да е направена по подходящия начин, така че да се избегне потенциалната заплаха от монопол. Защото не искаме неуправляем монополист, който допълнително да извлича печалби от кървавия труд на земеделците. Независимо дали ще е държавно монополно предприятие, или ще е частен инвеститор, не е това целта. Трябва да се подходи далновидно, защото една хубава идея е като каца с мед, знаем колко малко ѝ трябва, за да я опропастим. Пък идеята работи и в Сърбия, и в Словения, Хърватска и Италия“, заяви той.

Съпроводено с държавна помощ

Години наред животновъдните браншовици говорят за необходимостта от държавна помощ за клане, както е в Гърция и Румъния. Ако проектът за регионални кланици бъде съпроводен с такава, тогава ще се събуди интересът към угояването.

В Гърция всеки стопанин получава допълнително 32 евро за крава, която се е отелила. Ако приплодът е заклан в кланица, за до 12-месечна възраст, получава още 80 евро, ако е между 14–20 месеца - 210 евро. Ако телето е било последните 5 месеца в гръцка ферма или в угоително стопанство, и се заколи в гръцка кланица, се получава допълнителна държавна помощ. Тя е стимул да се угояват животните и да се колят в кланиците им, стимул за националното производство.

Ако има такава помощ и голяма кланица, българските стопани ще имат друг избор, и по-печеливш от този, които им предлагат търговците от балканските държави.

„Ако аз имам бонус, тогава ще си развия собственото угоително стопанство. Въпреки че имам инфраструктурата, заради цената на фуражите не угоявам“, казва за себе си Чуканов. „Ако имам този стимул, тогава ще го задържа животното за по-дълго. Оттам отива в кланица и аз кандидатствам за субсидията. Така е в двете ни съседки, членки на ЕС. Ние какво чакаме?“, задава риторичен въпрос.

По време на управлението на Десислава Танева на агроведомството такава помощ беше открита, но за съжаление в кратки срокове – от ноември до декември, и бе обявена късно, за което стопаните не можаха да реагират и затова имаше слаб интерес.

„Подобна схема не може да бъде по стратегически план, защото се смята за непазарна мярка. Но от държавния бюджет би могло и тогава по наше предложение го формулирахме „помощ за административни разходи за клане“, обясни представителят на земеделската общност в Брюксел.

Как лесно се обосноваваме пред ЕК: Имаме ясна нотифицирана цел, свързана с огромен недостиг на говеждо месо. А статистически това е така, защото колим „за собствена консумация“, числата са невероятни, което е чист сив сектор.

Сивата икономика

върви с цяла сателитна инфраструктура. Но мащабната кланица, която оптимизира процесите, би могла да я пребори, и то без намеса на държавата. Това е така, защото когато себестойността на процеса пада, ще въртиш по-големи обеми и ще произвеждаш продукт с по-ниска себестойност. Можеш да разпределяш повече приходи надолу към основата на пирамидата. Ако голямата кланица предложи на фермера 20 или 30 ст./кг повече, ще си закара там животните, с фактура и пътен лист. Ако знае, че за качеството ще получи още 20 или 30 ст./кг, ще инвестира и в генетика. Ще се стреми да има по-добри животни, които ще му ги оценяват на труп, ще ги храни по-добре или ще използва доказан бик.

„Така имаш равни условия и няма да дойде някой да ти извива ръцете и да ти казва, че няма пазар. Не, вратата е отворена – пазарът е там. Защото голямата кланица като свива себестойността на услугата от оптимизация, тогава колбасарят като знае, че там може да си намери необходимото количество позиции, и то с 50 ст. по-евтино или с 1 лев. Няма да ги събира от 5 различни кланици, няма да ги купува замразени от чужбина. И кожарят ще се обади там, и производителят на кучешка храна… Тогава няма да скимтим за непродуктивни животни и използваме фондовете като социален инструмент.

"Вода газим, жадни ходим, защото веригата ни не е направена“, заключва той.

След като има политическа воля, няма причина да не се случи и в България, още повече, че цял свят така прави.

Как го правят в САЩ?

В американска кланица след като се направи разпад на трупа, позициите влизат в кашони, в тях се случва процес на зреене на месото при определена температура и влага. Докато зрее, то се транспортира (така зреенето не е разход за кланицата). Всичко е по стандарт, което улеснява логистиката, в една кутия има само филе, в друга – ребра, в трета – шол и т.н. Сканираш баркода на лепенката и знаеш с какво е, което улеснява търговията. И най-важното - всичко се използва от трупа.

Месопреработвателите работят с големи количества унифицирани позиции. На него такава му е технологията, не може да произвежда качествен стандартизиран продукт от какво да е месо. За да има стандартизирана суровина, той е принуден да се обърне към големия, защото в голямата кланица има окачествител. Той окачествява трупа по системата SEUROP, прави се като среже реброто и го сканира. Това му показва каква е интермускуларната омазненост. Целта на селекцията е тази мазнина да е интермускуларна.

В голямата кланица има и качествен контрол – този труп е „S“, този е „U“. Връщат лентата назад и така се плаща на стопанина - така той се стреми да има по-добро хранене и отглеждане. След това и той се връща назад и се стреми да използва по-висока генетика, за да има по-добри резултати в кланицата.

Не елиминираме малките

Когато има големи регионални кланици, не означава, че малките бутикови кланици ще фалират. Първо, в момента много от кланиците у нас не могат да си позволят всяка да има транжорна, защото транжирането е скъп процес.

Второ, има ниша и за малки кланици и малки месарници. Например в Швейцария локално в малки общини има месари занаятчии. Той отива в кланицата и взима цяло животно. Той си го разфасова и прави всякакви неща от него. Това е добавена стойност, ти правиш много неща, които в България изхвърляме. Жителите на общината отиват при месаря, вместо да пътуват по 60 км до хипермаркета в областния град, за да си купят замразен внос. Той знае за произхода и качеството на месото и иска да си вземе свеж продукт.