18° C, предимно облачно
Доброволният пазар на въглеродни кредити, които компенсират отделянето на емисии и плащат на компенсаторите, започва още в края на миналия век. Стартът на въглеродното компенсиране – carbon offset, бе даден с проект в малката Гватемала, където през 1989 г. Applied Energy Services компенсира въглищната си електроцентрала чрез финансиране на агролесовъдски практики.
След тях започват да се сформират и първите политики. В края на 90-те години Протоколът от Киото поставя първите правно обвързващи целеви стойности за намаляване на емисиите на парникови газове. Той също позволи на страните да получават кредити за дейности по улавяне на въглерод, включително залесяване, повторно залесяване, подобрено горско стопанство, подобрени селскостопански практики и възстановяване на растителност. Други ключови политически дейности са:
Схемата на ЕС за търговия с емисии - EU ETS (2005 г.) - крайъгълният камък на политиката на Европейския съюз за ограничаване до 40% от всички емисии на парникови газове.
Конференцията за изменението на климата в Копенхаген (2009 г.), която издигна политиката за изменението на климата на най-високо политическо ниво и създаде Споразумението от Копенхаген. То установи дългосрочната цел за ограничаване на максималното повишаване на средната глобална температура до не повече от 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Той също така насърчи страните да определят ограничения на емисиите и да увеличат честотата на докладване на инвентаризациите на емисиите.
Целите за устойчиво развитие (SGD #13) от 2012 г. Това е програма до 2030 г. На ООН със 17 цели за устойчиво развитие, а номер 13 е призивът за предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата.
Парижкото споразумение, 2015 г. - най-известното правно обвързващо международно законодателство за смекчаване на климата, със 196 страни членки. На всеки 5 години страните членки представят национално определени вноски (NDC), които очертават техните планове за действия в областта на климата.
Платформата на ООН за компенсиране на въглероден диоксид, 2020 г. UNCOP има сертифицирани проекти, които намаляват, избягват или премахват емисиите на парникови газове от нашата атмосфера. През 2020 г. те достигнаха 2 милиона сертифицирани намаления на емисиите (CER), закупени и отменени от 2015 г. насам. Това се равнява на приблизително 2 милиона долара инвестиции в климата за борба с изменението на климата.
И през 2023 г. Съветът за почтеност за доброволния въглероден пазар (IC-VCM) публикува „Основни въглеродни принципи“ (CCP). CCP са глобален еталон за въглеродни компенсации, които определят строги прагове за прозрачност на проектите, проверките, екологична цялост, придържане към целите за устойчиво развитие и други.
Успоредно с тях продължава да се разширява и Доброволният въглероден пазар, който срещаме като съкращението VCM.
От компаниите пионери са: Sky media, през 2006 г. става първата в света медийна компания с неутрални въглеродни емисии, година след това и Google става въглеродно неутрален; през 2019 г. EasyJet е първата голяма авиокомпания, която компенсира всичките си емисии от реактивно гориво.
А ето как се развива самият пазар за компенсиране на въглеродни емисии
2017: компенсирани 43,2 милиона метрични тона CO2 на стойност 122 милиона долара;
2018: 98 милиона метрични тона CO2 на стойност 268 милиона долара;
2019: 104 милиона метрични тона CO2 компенсирани на стойност 320 милиона долара;
2020: 182 милиона метрични тона CO2 компенсирани на стойност $473 милиона;
2021: 298,4 милиона метрични тона CO2 на стойност 1 милиард долара.
Глобалният пазар за компенсиране на въглеродни емисии се оценява на стойност между 40 и 120 милиарда долара. Към 2020 г. повече от 1100 компании в световен мащаб са се ангажирали да постигнат нулеви нетни емисии на CO2 до 2050 г., посочва биоложката Грейс Смуут.
В сравнение с въглеродните емисии, които отделяме на година (над 36 милиарда тона), компенсациите представляват само малка част от тях, едва около 0,8 – 1%. Така, че има още накъде да расте пазарът с въглеродните кредити и се очаква тази тенденция да продължи, с оглед на все по-голямата информираност и загриженост на човечеството за своя дом – Земята.
Въглеродните компенсации могат да варират от няколкостотин тона CO2 на програма годишно до хиляди тонове CO2 на програма годишно.
Какво са въглеродните програми?
Въглеродните компенсационни кредити не са обикновена стока. Както при много продукти, чието качество е трудно да се оцени от случайни купувачи, са създадени организации за определяне на стандарти, за да осигурят гаранция за качество за компенсации на въглеродни емисии. Тези Програми за компенсиране на въглеродните емисии варират от международни или правителствени регулаторни органи – като Изпълнителния съвет на Механизма за чисто развитие (CDM) на ООН, който наблюдава компенсациите на въглеродните емисии съгласно Протокола от Киото, до независими неправителствени организации, обясняват от Стокхолмския институт за околната среда в своя специализиран сайт за въглеродните компенсации.
Докато правителствените органи досега са сертифицирали кредити за регулаторни цели („програми за съответствие“), НПО обслужват предимно доброволни купувачи („доброволни програми“); наскоро и двата типа програми започнаха да обслужват и двата типа пазари. Всяка програма издава своя собствена „марка“ кредит.
Програмите за компенсиране изпълняват три основни функции: разработват и одобряват стандарти, които определят критерии за качеството на кредитите за компенсиране на въглерода; сравняват компенсаторните проекти спрямо тези стандарти (обикновено с помощта на верификатори от трети страни); и управляват регистрационни системи, които издават, прехвърлят и оттеглят офсетни (компансаторни) кредити.
Проект или програма – каква е разликата?
Две различни концепции са. Проектът за компенсиране на въглероден диоксид е инициатива, разработена за намаляване на действителните емисии на парникови газове. Може да бъде във всеки сектор, селскостопански до промишлен. Програмата за компенсиране на въглеродните емисии се отнася до набор от стандарти, направени от организация за измерване, регулиране и проследяване на проекти за компенсиране на въглеродни емисии. Програмите позволяват на физически лица или компании да инвестират в проекти за компенсиране на въглероден диоксид на местно или международно ниво, за да балансират своя въглероден отпечатък. Програмата гарантира, че проектите са надеждни.
Термините „стандарт“ или „регистър“ понякога също се използват като синоними на офсетни програми. Всеобхватната програма за компенсиране на въглеродните емисии обаче е нещо повече от просто регистър.
Световният, най-вече американски, пазар предлага все повече нови и нови въглердни програми, специализирани към особеностите на различните бизнеси – замърсители или поглащатели на въглерод. У нас е само една – Carbonsafe, която бързо придобива популярност.
Програмата Carbonsafe™ има основна цел да измерва и отчита секвестираните количества въглерод в почвата. Разработената от тях методология се основава на консервативни и научнообосновани принципи. Започват с провеждане на базови измервания на наличния въглерод в почвата, след което всяка година се правят контролни почвени проби, за да отчетат промяната.
Отделно упражняват постоянен мониторинг и контрол на процеса чрез софтуерно наблюдение, геореферирано почвено пробовземане, лабораторни анализи и посещения на място във фермите.
Програмата издава сертифицирани въглеродни кредити и съдействие за търгуването им на доброволния пазар на въглеродни емисии.
Как фермерът да участва?
След като стопанинът изпрати допитване за участие, оторизирани служители изготвят оценка за пригодност на стопанството. Ако е положителна, сключват помежду си договор. Създават му профил в специализиран софтуер, от който той да може да следи дейностите по проекта. Агроном изготвя индивидуална стратегия за управление на площите. Правят се ежегодни анализи на почвата от специализирана лаборатория. Освен протокола за пробовземането, стопанинът получава и агрономически препоръки за оптимизиране на почвените подобрители и борбата с болести и неприятели.
На финал – земеделецът получава сертифицирани въглеродни кредити, с които излиза на въглеродния пазар и ги продава на купувачи, които искат да компенсират своите емисии.
Един въглероден кредит съответства на един метричен тон въглероден диоксид, спестени емисии. Един въглероден кредит също така отговаря на 250 кг СО2 в почвата, който е приблизително образуван в 4 декара.
Цените на въглеродните кредити се променят постоянно, те могат да се търгуват навсякъде между $40-80 за 2023 г.
Истинските въглеродни кредити се генерират с внимателни процедури за измерване, докладване и проверка (MRV).
Перспективи и предизвикателства
Инициативите за въглеродно земеделие (Carbon Farming Initiative - CFI) изискват агро-екологични политики, които да стимулират фермерите да възприемат най-добрите практики за управление на фермите. Това обаче се постига с бавни стъпки за сега. Екип от учени в научната статия „Въглеродно земеделие: перспективи и предизвикателства“ изреждат следните трудности за това: сложен дизайн на схемите и тяхното прилагане, противоречиви цели на политиците и фермерите, различни интереси на собствениците на земя, в допълнение към неадекватни умения или управленски способности, несигурност относно въздействията, свързани с околната среда, липсата на осведоменост за такива схеми и политики. Всъщност много фермери не разбират точното значение на въглеродното земеделие и им липсва подробна информация за плюсовете и минусите му. Ситуацията е допълнително нагнетена от високите производствени разходи и опасенията относно ефекта на въглеродното земеделие върху добива и производителността на фермата, допълват учените.
Ето защо са необходими добре информирани консултантски услуги, за да насърчат фермерите да приемат CFI за земеделско производство и управление на почвата и да намалят неустойчивите земеделски практики. И не на последно място - да спечелят от това.
Коментари