Защитата от ерозия ще е най-обемното ДЗЕС изискване през 2023 г.

08 август 2023, 10:30

Бг Фермер

7649

100%-ова растителна покривка през летния период не компенсира „голи почви“ на наклон след 1-ви ноември 0 Водните канали и реки при пълноводие са отправна точка за измерване на буферната ивица

Радина ИВАНОВА

Стандартите за добро земеделско и екологично състояние – ДЗЕС, са надградена зелена условност, и задължителни за фермерите-кандидати за евросубсидии от ОСП.

Използването по предназначение на заявените площи и тяхното поддържане в добро земеделско и екологично състояние се установява чрез проверки от Техническия инспекторат на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. А неспазването на стандартите, установено при проверка, се санкционира чрез редуциране на плащанията на земеделския стопанин. Като общо правило то представлява 3% от общия размер на плащанията, но също така министърът на земеделието утвърждава със заповед методика за определяне на административните санкции (намаления или изключване на целия размер на плащанията) при неспазване на изискванията на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и законоустановените изисквания за управление.

По два от деветте стандарта тази година се прилагат дерогации – изключения, като

България ще поиска дерогацията

да се приложи и през следващата 2024 г.

Това са ДЗЕС 7 „Редуване на културите (сеитбооборот) върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода“ и ДЗЕС 8 „Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти“. По отношение на ДЗЕС 7 производителите ще трябва да отглеждат култури, които са пряко свързани с осигуряването на продоволствената сигурност, заради войната в Украйна. От дерогацията са изключени култури, които обикновено се използват за производство на фураж и изхранване на животни (като царевица и соя).

Също така ДЗЕС 2 ще се прилага от 2025 г.

Наскоро публикуваният „Наръчник за практическото приложение на стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние“ в сайта на МЗХ цели да насочва стопаните в тяхната ежедневна работа през този програмен период, за да получат подпомагане в пълен размер по различните интервенции от Стратегическия план на България.

Наглед е показано как изглежда една перфектна буферна ивица, изисквана от ДЗЕС 4 „Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водни обекти“.

Ивиците трябва да са широки минимум

5 метра на равнинни площи

(а равнинни площи са до 5% или до 3 градуса наклон) по протежение на повърхностни водни обекти, с изключение на оризовите клетки. Те трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове, в която да не прилагате минерални и/или органични азотсъдържащи торове и/или да се третира с ПРЗ.

Ако се използва течна фракция на оборския тор, тогава ивиците трябва да са минимум 10 метра широки.

Ако наклонът е повече, до 10% или 6 градуса, тогава буферите отново трябва да са с ширина минимум 10 м и никакво торене. При по-остри от 6 градуса наклони, буферната ивица, в която се забранява торене, е 50 метра.

Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на напоителни и отводнителни канали са с минимална ширина от 2 метра.

За ивиците от 10 метра и 50 метра е валидно следното правило: затревяването се отнася за 5-те метра от водния басейн, а останалите 5 (или 45 м) може да обработвате и засявате, но не може да се тори с минерални и/или органични азотсъдържащи торове и да се пръска с ПРЗ.

Важно: За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брега на водния обект. При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност, тя се счита за част от оставената буферна ивица.

Размерите на буферните ивици в ДЗЕС 4 съответстват на степента на риска от дифузно замърсяване на водните обекти с нитрати от земеделски източници и да се предотврати риск от разрушаване на цели екосистеми, в т.ч. застрашаване и погиване на ценни растителни и животински видове. Буферните ивици позволяват да се намалят и рисковете от ерозия по краищата на водните течения.

Стандартът отразява общите задължителни

изисквания към земеделската дейност

и важи за всички земеделски стопани в ЕС. В съответствие с него в буферните ивици се забранява използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита.

Важно е да се отбележи, че голяма част от площите, които могат да представляват буферни ивици покрай реки, са част от водното течение и не се включват в правно основание на ползвател поради вида на територията (водно течение и водни площи) и вида на собствеността (предимно държавна, под управление на МОСВ).

Да намали рисковете от ерозия е също цел на ДЗЕС 5 „Управление на обработката на почвата и щадящи техники на управление, намаляване на риска от деградация на почвата и ерозия, включително отчитане на степента на наклона“.

За земеделски парцели с наклон ≥ 10% се прилага: почвообработващите операции се извършват напречно на склона за обработваемите земи; при трайните насаждения - напречно на склона или по хоризонталите, или се извършва една от следните противоерозионни дейности: терасиране или оформяне на буферни противоерозионни ивици. Не се извършват механизирани дейности по обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви в цялото стопанство.

Препоръки: И трите разновидности на почвената ерозия (водна, ветрова и иригационна) се причиняват и ускоряват от неподходящо земеползване. За да предотвратите появата на ерозионни процеси на почвата, може да прилагате една или няколко от следните мерки:

1. Противоерозионни сеитбообращения в засегнатите участъци. Противоерозионните сеитбообращения се характеризират със следните особености:

В състава на културите, включени в сеитбообращението, се увеличава относителния дял на култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, ръж, овес и др.) и на многогодишните треви;
При възможност се проектират парцели с по-малка ширина;
Осигурява се редуване на парцелите с окопни култури с парцели, засети с култури със слята повърхност;
Върху площите с много висок ерозионен риск

окопни култури не се включват

в сеитбообръщенията;

С висок противоерозионен ефект са и уплътнените с предкултурни сеитбообращения. Подходящи предшестващи култури са зимният грах и зимният фий като самостоятелни посеви или в смес със зимен ечемик или овес. Посевите от предшестващи култури може да се ползват и за зелено торене, като се заорат с пролетните обработки преди засяването на основната култура.
Намаляване на почвените обработки или заменянето им с вертикални почвени обработки.

2. Подходящи обработки на почвата, при които на повърхността на почвата се запазват около 30-100% от растителните остатъци (плоскорезна обработка, ивични обработки, вертикална обработка, директна сеитба, разрохкване на почвата и др.).

3. Запазване и изграждане на съществуващите полезащитни пояси.

4. Опазване на съществуващите и изграждане на нови тераси и синори (при подготовка на площта за създаване на насажденията).

5. Постоянно затревяване (частично - когато затревяването е през едно или две междуредия, или пълно) или затревяване с цел „зелено торене“. Зелено торене (сидерация) – представлява заораване на свежа растителна маса за обогатяване на почвата с органично вещество и повишаване на почвеното плодородие. Като сидерати се предпочитат азотфиксиращи растения от сем. Бобови (Fabaceae) и култури, които имат по-къс вегетационен период и формират голямо количество растителна маса, която бързо се разлага. Срокът на заораването на сидератите зависи от времето на засяване на следващата култура и от времето, необходимо за разлагане на органичната маса. Препоръчително е

при тежки почви заораването да се извършва 4-5 седмици преди сеитбата на следващата култура;
при по-леките почви 2-3 седмици преди сеитбата растенията се заорават на 20-25 см дълбочина.

6. Мулчиране с различни растителни остатъци (слама, стъбла от царевица, слънчоглед, тютюн, памук и др.) При нанасянето на мулч почвата трябва най-напред да се разрохква, а покривният материал трябва да бъде раздробен преди употребата му; зеленият и сочен материал може да бъде съвсем тънко напластяван и за това често се подновява; сухият материал, като слама, може да се нанася и на по-дебел слой от 2 до 10 см и непременно се овлажнява; покривният материал не бива да съдържа семена от плевели. Мулчирането предпазва почвата от разрушителното действие на дъждовните капки, намалява повърхностния воден отток и увеличава попиването на дъждовните води в почвата, предпазва я от изсушаване, способства за запазване на органичното вещество в нея и потиска развитието на плевелите.

У нас е възприето категоризирането на земите според пригодността им за ефективно стопанско и противоерозионно ползване да се извършва в осем класа, разпределени на три основни групи: първа група - подходящи за различно земеползване - I, II, и III клас; втора група - за ограничено ползване - IV клас; трета група - със силно ограничено ползване, силно ерозирани и почти неподходящи за обработка - V, VI, VII и VIII клас. 76,5% от обработваемите земи са от II, III и IV клас и за ограничаване на водната ерозия (в т.ч. и от напояване) се нуждаят задължително от агротехнически противоерозионни мероприятия и технологии (земите от I клас са почти равни и необходимост от противоерозионни мероприятия не са нужни).

Един от стандартите, към които има най-много въпроси как трябва да се прилага, е ДЗЕС 6 „Поддържане на минимална почвена покривка през чувствителни периоди“.

Стандартът се прилага за всички стопанства без значение на техния размер и трябва да се изпълнява в различни периоди в зависимост от наклона на земеделските парцели в стопанството. Когато площи в стопанството са разположени само на равнинен терен, то

върху минимум 80% от тях трябва да осигурите

минимална почвена покривка през

чувствителния период от 1 юни до 31 октомври

Когато обработваемите площи са с наклон над 10%, периодът е от 1 ноември до 15 февруари и е задължително върху минимум 80% от тях (т.е. върху площите с наклон) да се поддържа минимална почвена покривка. Целта е чрез осигуряване на минимална почвена покривка да се избегне „гола“ почва в най-чувствителните периоди.

За трайни насаждения на минимум 50% от площта да се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване на покривни култури през чувствителния период от 1 ноември до 15 февруари.

Изискването за минимална почвена покривка през чувствителните периоди не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на растителното покритие.

За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики: оставяне на презимуващи или фуражни култури; оставяне на растителните остатъци от предходната култура при вертикални обработки. Растителен остатък са включително стърнища и/или самозасети площи от предходната култура; засяване на покривни култури или мулчиране. Когато горният почвен слой е силно уплътнен, също се прилагат вертикални обработки с цел осигуряване на пропускливост на вода и въздух.

Внимание: В интерес на земеделския стопанин е

да се снабди с подходящи правни основания

за ползване на поземлените имоти

за следващата стопанска година, които да гарантират ползването на конкретните площи, за които е поет ангажимент, тъй като чувствителният период от 01.06.-31.10. не е съобразен с началото на стопанската. Защото дори да се смени ползвателят на съответния парцел, е необходимо да се спази изискването на растителна покривка. Ако при проверка се открие гола почва през определените чувствителни периоди, ще бъде намалено плащането на този земеделски стопанин, който е заявил парцела.

Защо за България е определен чувствителен период от юни до октомври? При повечето почвени типове липсва висока естествена устойчивост към влошаващите се климатични условия - от една страна екстремно високи и наднормени температури през юни и юли, а от друга - неравномерно разпределени и често проливни валежи. По-честите и интензивни суши през последното десетилетие увеличават риска от ветрова ерозия и от деградация на почвата, и то на места, където са съсредоточени основната част от полските култури. Без щадящи почвени обработки, които оставят почвена покривка или засята такава в посочения период, трудно би могло да се води ефективна борба срещу деградацията на почвата. Обратното - наличието на „гола“ почва би предизвикало необратима промяна в системата „почва – растение“. Най-сериозни въздействия се наблюдават в почвите с лек механичен състав. Уязвими са почвите с нисък капацитет на запазване на влагата в районите с ниски нива на годишни валежи. Тези тенденции се задълбочават през типичните летни месеци – август и все по-често до септември и дори октомври. Средният наклон за всеки заявен за подпомагане парцел е индивидуално изчислен на база информация, извлечена от цифровия модел на релефа. Резултатът от това изчисление е включен към данните за съответния парцел в заявлението за подпомагане и е достъпен в профила на всеки стопанин в Системата за електронни услуги (СЕУ) в раздел „Справки“.

Ако имаме равни и наклонени терени: Сумарно върху всички парцели на стопанството трябва да има по 80% растителна покривка през единия от двата периода, определени според наклона. Например стопанство от 1000 декара, от което 2 парцела по 100 дка са наклонени терени, а другите 8 парцела – равнинни. За да е изпълнен ДЗЕС 6 в двата парцела с наклон следва да се установи най-малко 80% растителна покривка през зимния чувствителен период, а в другите 8 парцела – съответно през летния чувствителен период. Важно е да се знае, че ако през летния период върху 8-те парцела има 100% покривка, вместо 80% (т..е. 800 дка са с покривка), но на наклонените парцели не се установи зимна растителна покривка, то тогава стандартът не е изпълнен за обработваемите земи на цялото стопанство. За да се изпълни стандартът, върху наклонените 2 парцела трябва да се установи 160 дка растително покритие през зимния чувствителен период и за 800-те декара равнинни площи – най-малко 640 дка растително покритие през летния период. Растителното покритие може да бъде втора култура след прибирането на основната или междинна, покривна култура, с възможност за две седмици за подготовка на почвата и засяване, които ще важат и за двата чувствителни периода.

Терминология

„Физически блок" е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.
"Земеделска площ" включва обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи и когато в тях се намират агролесовъдни системи.
"Земеделски парцел" е поземлена единица с минимален размер от 0,1 ха, включваща земеделска площ, заета от една култура обработваема земя или трайни насаждения, или от постоянно затревена площ или неземеделски площи, които отговарят на критериите за допустимост за получаване на подпомагане за интервенциите, посочени в дял III от Регламент (ЕС) 2021/2115.
Чувствителен период: период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия, екстремно засушаване).