14° C, предимно облачно
Някои методи на нашите дядовци и днес са класика
Ще продължим своеобразно темата със сегашните летни проблеми и диагнози в лозята, някои от които имат изход, но други за съжаление – не.
Казусите пред лозарите това лято са доста много и те трябва да ги решават в крачка, защото не може да се чака. Някои от тях споделят, че се доверяват на опита на своите татковци и дядовци и това им носи много повече успехи.
Това лято има много пригори по листата
Немалко млади хоби стопани ни изпратиха снимки на листата на своите лозници и попитаха защо са така изсъхнали и се пречупват целите и хрущят.
Ако се вгледате в снимката, и вие може би ще забележите, че това изсъхване е твърде странно. Това е, защото то не се дължи на болест, а всъщност е предизвикано от пригори по листата, които пък са получени от растителнозащитните препарати.
Тази година лозите се пръскат твърде много и се ползват много препарати. Трябва да се спазва концентрацията, която е посочена за направата на разтвора, защото в противен случай всеки един от нас може да си навлече подобни повреди.
Розите спасяват реколтата
Розите, които са засадени в началото или края на лозовите редове в много лозарски държави като Франция, Италия, Испания и др. не служат само за красота.
Това е много стар изпитан метод, които помага на професионалните лозари да се ориентират за здравното състояние на лозовите си масиви.
Розите са всъщност един супер сигнализатор дали се задават болести. Щом розите се разболеят, това означава, че и лозите боледуват.
Особено показателно е това за брашнестата мана.
Така че няма да сбъркате, ако разкрасите лозето си с по един розов храст на ред или през ред.
Още нещо важно за опасната мана –
тя напада за 2 часа
Може би малцина от по-младите стопани, които отглеждат лози и асми знаят, че опасната болест мана е направо мълниеносна. Всъщност оманяването на една лоза става само за 2 часа, казват старите познавачи.
При наличието на влажен въздух, както е в момента у нас, от земната повърхност изпаренията са големи и те носят гъбните патогени, които стигат до листата и летораслите на растенията.
Затова е правилно лозите да се пръскат по график – това да става профилактично преди дъжд и непременно при първа възможност след валежа.
Препоръчително е пръскането да става сутрин в 9 часа, когато лозовите листа изсъхнат от росата.
Къде грешим след опасните градушки
Много удари от градушки понасят това лято лозите. Затова след всеки градобитен валеж хоби лозарите трябва да знаят, че спасението е в бордолезовия разтвор и да не си правят много експерименти. Това е един стар изпитан метод, който работи от десетилетия и трябва да се използва.
Днес вече това пръскане може да се прави и с растителнозащитни препарати, които съдържат мед и са на медна основа – като шампион и фунгуран, например.
Важно е как ще бъде изпръскан препаратът – това трябва да става отгоре, за да можете да постигнете добро покриване на ударените зелени части на лозата от ледените остри топчета.
В някои случаи след градушки се препоръчва и зелена резитба, за да се отстранят повредените и пречупени части на лозата и да се премахнат по-големите рани по растенията.
Прашенето със сяра си е класика
Да, сярата си е класика в лозарството още от времето на нашите прадеди. И това е един изпитан метод, за които искаме да напомним, защото ефектът от него е доказан също с десетилетия.
И днес при всяко третиране на растенията някои лозари споделят, че прибавят сяра в разтворим вид, чрез препаратите кумулус или акоидал например.
Твърдят, че никога няма да забравят наученото от дядовците си прашене със сяра на лозето всяка сутрин при падане на росата.
Някои продължават тази традиция и днес и казват, че при нея няма място за грешки и резултатът е налице.
Въпрос-отговор
Защо асмовидната ми лоза, която е на три години, тотално изресява и имаше масово опадване на цвета – това ни попита нашият читател Стефан Гроздев от Сливен, който друг път не е ставал свидетел на такова масова явление.
Какво е решението в случая, иска да знае той.
Върховете на лозовите пръчки трябва да се прищипват по време на зелените резитби, което не бива друг път да се забравя.
Читателят трябва да знае, че е най-добре това да се прави непосредствено преди цъфтежа на лозите.
Стари лозари използват този трик от десетки години и споделят, че е най-ефикасен.
Тревожна картина в някои лозя – еска
Много изсъхнали лози видяхме на снимки това лято – изпратиха ни ги наши читатели и попитаха какво е това и на какво може да се дължи, защото са спазвали всички правила на агротехниката.
Това всъщност е болестта еска по лозата или бяло дървесинно гниене.
Изразява се в прогресивно закържавяване на лозата.
Започва с редуциран растеж на летораслите и масово издребняване и деформиране на листата, което е придружено същевременно със силно жълтеене и некротиране.
Постепенно тези прояви се засилват и леторасли, клони и цели растения загиват.
Отличителен белег на еската е, че дървесината на нападнатите лози става мека, ронлива, и с белезникав цвят.
Заболяването може да се проявява и като внезапно увяхване и изсъхване на лозата.
За съжаление рядко растенията могат да преодолеят това състояние и през следващия вегетационен сезон да се развият нормално.
Заболяването се явява както при стари, така и при млади 3-5-годишни лози.
Причината за тази болест не е добре изяснена.
На първо място е доказано, че се причинява от комплекс гъби, всяка от които действа по различен начин и предизвиква дадена промяна. Това са Fomitiporia punctata, Phaeoaeremonium chlamydosporium, Emthypa lata, Phaeoaeremonium aleophilum.
Гъбите са сапрофитно в почвата и нападат младите корени на лозите, а постепенно и по-старите.
Разрушават тъканите им. Характерно е, че заболяването се развива върху стари лозя, а също и върху млади, които са засадени върху тежки, влажни, кисели почви.
Контролът на тази болест е труден. При проявление се изкореняват болните лози и мястото се обеззаразява с формалин 2%.
По-големите лозови насаждения трябва да се обследват през август и лозите с признаци на болестта да се маркират.
Рано през пролетта, загиналите лози се изкореняват и изгарят. Нападнати плодни пръчки, плодни звена или стъбла се изрязват и изгарят, а от покаралите от основата на лозата леторасли се формира ново стебло.
При възможност да се изрязват и унищожават нападнатите части на лозата още през лятото и есента.
През пролетта се прави резитба първо на напълно здравите лози. Инструментите за резитба да се обеззаразяват с 5% разтвор на син камък или с други обеззаразители.
За момента не е познат начин за директна борба с еска.
Възможни са единствено профилактични мерки, които да ограничат въздействието й и източниците на зараза. Някои от тях са:
- Периодът на резитба е изключително важен. Колкото по-ранна е тя, толкова се удължава периодът, в който е възможна зараза. Лозята, чиято резитба е била през януари, са много по-чувствителни от тези, зарязани през март.
- Трябва да се избягват големи рани от резитбата, както и дълбока резитба, която се получава с електрически или пневматични ножици.
Без да е пряк метод за борба с еска или други болести по дървесината на лозята, правилната и добре поддържана формировка осигурява добро сокодвижение и намалява пространствата, които благоприятстват развитието на гъбни патогени във вътрешността на лозите.
Коментари