20° C, предимно облачно
По какъв начин може да помогне земеделието
Все по-често ставаме свидетели на опустошителни урагани, интензивни валежи и наводнения, екстремни температури - продължителна суша и намаляване на водните реусрси и влагозапаси или внезапни застудявания и ледени дни. Всичко това говори, че с климата нещо не е наред.
Според научните данни:
- до 2100 г. около една трета от земните площи на планената ще страдат от най-малко умерена суша,
- нивото на океаните ще се покачи с до 60 сантиметра до същата година, заради топенето на ледниците,
- до 90% от всички коралови рифове може да изчезнат, а може и изцяло, когато увеличението на средната температура на Земята надмине 2°С, алармират от Организацията на обединените нации (ООН).
Екосиситемите също са подложени на рискове. Около 7% от земната повърхност могат да се преместят в нов биом, като пасищата се превърнат в пустиня, тундрата в гора и т.н.
От ООН предупреждават още, че глобалното затопляне ще създаде и множество социални проблеми. Въздействието на изменението на климата включва също бедност и глад, лишаване от достъп до основни услуги, като здравеопазване и образование, увеличаване на неравенствата, задушаване на икономическия растеж и дори причиняване на конфликти. До близката 2030 г. около 700 млн. души ще бъдат изложени на риск да мигрират само поради фактора суша.
По данни на Световната метеорологична организация за 2022 г. Земята вече е с 1,2°C по-топла (средна годишна температура), спрямо времената преди епохата на индустриализма - в края на 1800 г. Годините от 2015-а до 2021-а пък са рекордните седем най-топли в историята.
Концентрациите на глобалните парникови газове обаче продължават да нарастват, като се очаква през поне една от следващите пет години глобалната средна годишна температура да е с 1,5°C над прединдустриалните нива. През 2021 г. Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ изчислява, че трите основни парникови газа - въглероден диоксид, метан и диазотен оксид, са достигнали рекордни нива от почти 50% повече топлина в атмосферата, отколкото през 1990 г.
Ако искаме да спасим биологичното разнообразие и световните коралови рифове, да запазим защитния леден слой на полюсите, още повече – ако искаме да спасим човешки животи и поминък, не трябва да минаваме този праг от 1,5°C.
Това е основната цел на Парижкото споразумение на ООН от 2015 г., което са подписали 194 държави плюс ЕС. Това е е първото всеобщо правно задължително световно споразумение за климата, което е в сила от 2016 г. За да спазим обещанието си да не достигаме прага от 1,5°C, както пише там, емисиите трябва да бъдат намалени с 45% до 2030 г. и да бъдат нулеви до 2050 година.
Европейският съюз допълнително надгради тази цел със своята Зелена сделка, като постави междинна цел за 55% намаляване на емисиите до 2030 г.
На път ли е обаче светът да достигне нула емисии до 2050 г.?
Отговорът на ООН е „не“. Ангажиментите, поети от правителствата до момента, далеч не отговарят на изискваното. Настоящите национални планове за климата по Парижкото споразумение, калкулирани заедно, биха довели до значително увеличение от почти 11% на световните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г. Достигането до нетна нула изисква всички правителства – преди всичко най-големите източници на емисии, и най-вече на въглероден диоксид (CO₂) – да увеличат своите Национално определени приноси (NDC), или планове, и да предприемат смели и незабавни стъпки за намаляване на емисиите, още сега. За съжаление, до септември миналата година само 24 страни бяха актуализирали плановете си.
Не по-различен е и отговорът на Световната банка: За да бъдат успешни, всички държави трябва да действат. Страните с най-високи емисии трябва значително да ги намалят и да постигнат нула до 2050 г., но това не е достатъчно. Дори ако най-големите източници на парникови емисии ги намалят и постигнат нетна нула до 2050 г., затоплянето няма да бъде ограничено до 1,5°C. За да се постигне това, всички държави ще трябва да намалят емисиите си.
От банката отчитат също, че броят на действията в областта на климата, предприети от правителства, местни власти, предприятия и отделни лица, нараства бързо. С технологичните промени и намаляващите разходи за чиста възобновяема енергия, перспективите за световната енергетика предвиждат окончателен пик в глобалното търсене на изкопаеми горива през това десетилетие. Въпреки това, почти седем години след Парижкото споразумение и въпреки амбициозните обещания на правителствата и индустрията, глобалните емисии продължават да се увеличават, което все още ще доведе до затопляне с 2,5 градуса до края на века. Светът се нуждае от по-амбициозни действия, за да избегне безпрецедентни рискове от всяко допълнително нарастване на затоплянето.
То обаче не е проблем само на учени и политици. То е ангажимент и на промишлеността, и на потребитетелите, на развитите и развиващите се страни.
Възстановяването на планентата започва от всички нас, по какъв начин стимулираме и развиваме кръговата икономика, както и спестяваща и възобновяема енергия (в световен мащаб близо 3/4 от общите емисии идват от потреблението на енергия, а производство на електроенергия и топлина представляват около 1/3 от всички емисии), как променяме начина на транспорт (с дял от 17% от емисиите, следван от производството и строителството -13%). Останалите емисии произхождат от неенергийни сектори като земеделието. На него се дължат 11,6% от от общите емисии, като близо 3% CO₂ емисии отделят обработваемата земя и горите, а 7% метан - основно животновъдството.
Въглеродният диоксид е с най-голям принос върху глобалното затопляне, представляващ около три четвърти (74,4%) от общите емисии. Метанът е допринесъл със 17,3%; диазотният оксид с 6,2%; а други емисии (HFC, CFC, SF6), 2,1%.
Средно всеки човек генерира 6,2 тона CO₂ емисии.
Какво може да направим?
Изменението на климата и въздействието му могат да бъдат преодолени чрез два подхода – смекчаване и адаптиране, посочват от Световната банка.
Смекчаването на климата означава намаляване или стабилизиране на нивото на парниковите газове в атмосферата, за да се предотврати опасното затопляне на планетата. Тези действия включват изгаряне на по-малко изкопаеми горива, създаване на по-чиста транспортна система и увеличаване на размера на горите.
Технологиите за поглъщане на въглероден диоксид (CDR), улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и улавяне и използване на въглерод (CCU) са част от сценариите на Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН, които успяват да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C спрямо прединдустриалната епоха.
Адаптирането към климата се отнася до стратегии и действия, които помагат да се подготвим за настоящите и бъдещи въздействия на климатичните промени. Целта на адаптацията е да се намалят рисковете от явления като покачване на морското равнище, по-интензивни екстремни метеорологични явления и несигурност на храните. Адаптирането към климата също включва извличане на максимума от потенциално полезни възможности, свързани с изменението на климата, като по-дълги вегетационни сезони или увеличени добиви в някои региони.
И в двата случая агросекторът има влияние.
Земеделието като част от решенията
В последните години все по-голяма известност придобива терминът „въглеродно земеделие“. Това е система, способна да произвежда храни и пазарни продукти по по-устойчив начин, която може да намали процентите на парниковите газове, отделяни от самия сектор, и да допринесе за смекчаване на последиците от глобалното затопляне.
Както вече споменахме, селското стопанство отделя близо 11% от общите парникови газове в атмосферата. Секторът отделя на първо място най-много диазотен оксид (N₂O) от торове и биологични процеси, на второ - метан от животновъдството, и най-малко – въглероден диоксид.
В обратния ред пък са топ емисиите, които затоплят планетата. Въглеродният диоксид е първенец, защото веднъж произведен, той остава в атмосферата хиляди години, след него са метан (CH₄), диазотен оксид и флуорирани газове. Те не остават в атмосферата толкова дълго, но имат по-голяма способност да абсорбират енергия и да причиняват затопляне. Емисиите от CO₂ допринасят за 3/4 от общите годишни емисии на парникови газове, а метанът допринася за около 1/6.
Най-високите темпове на увеличение на метана са били през 2020 г. и 2021 г.
Като се има предвид високият му GWP (Потенциал за глобално затопляне - показател, използван за оценка на способността на даден газ да причини затопляне на атмосферата спрямо CO₂), дори малка концентрация на метан може да има много голямо въздействие върху затоплянето. А намаляването му в околната среда - да има бърз подобрителен ефект. От друга страна, предвид по-големия принос и по-дълъг живот на CO₂, намаляването на емисиите на въглероден диоксид е от още по-съществено значение за дългосрочното смекчаване на глобалното затопляне.
Всичките тези подробности изреждаме с намек, че макар и не толкова виновно за емисиите от CO₂ в атмосферата, земеделието има голям потенциал да ги намали, редом до диазотния оксид и метана.
Както по-рано писахме – почвите представляват най-големият сухоземен въглероден резервоар, съхраняващ почти три пъти повече въглерод от надземната биомаса и два пъти повече количество въглерод в атмосферата. Селскостопанските почви, по-специално обработваемите земи, обикновено са с изчерпани въглеродни емисии в сравнение с почвите под местна растителност, като горите. Управлението на селското стопанство, насърчаващо улавянето на въглерод – което наричаме въглеродно земеделие, има възможностите да обърне тази загуба.
Тъй като земеделската земя съставлява 37% от обитаемата земя в световен мащаб, дори леко увеличение на запасите от органичен въглерод в нея може значително да допринесе за смекчаване на изменението на климата.
А практиките, които са застъпени във въглеродното земеделие, скоро ще опишем много подробно.
Коментари