Болестта е икономически важна за ябълката. Много от ябълковите дръвчета, които се отглеждат в любителските градини, са силно чувствителни на брашнеста мана. Такива са: Златна превъзходна, Джонатан, Джонафрий, Английска рента, Златна резистентна, Айдаред, Голджон, Файърсайд, Виста белла, Грени Смит и други.

Заразата:

Болестта напада всички нарастващи и нови части на ябълката - листа, леторасли, листни дръжки и цветове.

Симптомите по долната страна на листата и върху листните дръжки са във вид на брашнести петна, които са с различна големина и форма. Вследствие на тях петурата се деформира и се завива около централната жилка.

От листните дръжки патогенът преминава върху пъпките. Повечето от тях измръзват, ако зимата е студена и на следващата пролет развитието на болестта е по-слабо.

По нападнатите плодове се появяват петна във вид на ръждива мрежа, която обхваща различни по големина участъци от повърхността и прониква на различна дълбочина в тъканите.

Заразените дървета през следващата година образуват слаби леторасли, които са със скъсени междувъзлия, тесни и ладиевидно извити листа. Цветните части са силно деформирани и не образуват завръзи.

Заразените растителни части се покриват с плътен бял налеп, който по-късно потъмнява, те постепенно некротират и опадат.

Мерки:

  •  Засаждане на сравнително устойчиви сортове, като Прима, Демократ, Озарк голд, Колотни, Фуджи.
  •  Редовни третирания, за да се ограничи заразата.

Разрешени продукти за растителна защита са: белис – 80 г/дка, козавет ДФ – 750 г/дка, куимера ВГ – 20 г/дка, кумулус ДФ – 600-900г/дка, луна кеър – 300 г/дка, скор 250 ЕК – 15-20 мл/дка, солфо 80 ВГ – 750 г/дка, тиовит джет 80ВГ – 600 г/дка, топаз 100 ЕК – 25-50 мл/дка, флинт макс 75 ВГ – 0,02%, хелиосуфр С – 150-500 мл/дка и др.