26° C, предимно ясно
Препоръката е да се прави на възможно по-големи площи, както и при различни култури, казва Людмил Стоянов
Ваня ВЕЛИНСКА
През изминалите няколко години има неприятели, които създадоха смут, а на места дори и сериозни проблеми сред земеделските производители. Сред тях е царевичният стъблен пробивач, който от почти непознат за страната ни вредител, се оказа сред икономически най-опасните неприятели за царевицата. И ако на отделни полета просто се констатира наличието му, то на други - пораженията от него са доста сериозни. Въпрос на време е царевичният стъблен пробивач да стане основен вредител, срещу който трябва да се предприемат мерки, за да се опази растениевъдната продукция.
Съвсем „заслужено“ в листата на икономически най-важните неприятели заема място и памуковата нощенка. Според ентомолозите тя дори е по-опасна от царевичния стъблен пробивач, тъй като повредите, които нанася са изключително сериозни. При царевицата например
гъсеницата на памуковата нощенка
нагризва зърната
Те стават негодни за употреба, а при развитие на митотоксини по тях – и отровни.
И още един неприятел, който през миналата година напомни за себе си - ливадната пеперуда. Вредителят напълно се „развихри“ в района на Добруджа, където нанесе сериозни повреди при различни култури – слънчоглед, дини, бял равнец и други. Разпространението на ливадната пеперуда е трудно предвидимо, категорични са специалистите. Напълно възможно е пикът на неприятеля да продължи и през тази, а дори и през следващата година. Изключително опасно е, че ливадната пеперуда се разпространява много бързо и на големи разстояния, което е доста обезпокоително и за останалите райони на страната.
Добрата новина, за да погледнем и от този аспект, е, че и трите неприятели се контролират с еднакви практики. Безспорно сред тях са
биологичниите мерки, които могат да са част
от интегриран подход за контрол на вредителите
Биологичните методи все повече ще навлизат в земеделието ни, ето защо решихме да се насочим към прилагането им и на нашите полета, казва Людмил Стоянов, търговски директор на Органик Инвест Био Защита. Тези практики не са нови, но всъщност вече са доста подобрени откъм мониторинг и колонизиране на биоагентите. Спряхме се на трихограма – малка осичка, яйчен паразит, която паразитира яйцата на неприятелите. Трихограма е биоагент, който се използва в цял свят, с доказан ефект срещу царевичен стъблен пробивач, видовете нощенки и други вредители. Няма нужда да убеждаваме земеделските производители в ефикасността му.
В едни други времена от българското земеделие у нас използването на биоагенти бяха част от добрите практики за защита на културните растения.
Впоследствие този метод беше игнориран, тъй като навлязоха по-евтини и по-лесни за употреба химични продукти. С новите рестрикции на Европа за намаляване на химическите пестициди и т.нар. биологичните практики съвсем резонно ще се връщат и ще станат задължителна част от добрите практики за контрол на вредителите.
Използването на биоагенти обаче изисква много знания, защото
внасянето им трябва да се извършва
в точно определен момент от развитието
на вредителя, а също и на биоагента
Това се прави след точен мониторинг, т.е. проследяване на развитието на неприятеля, който ще се контролира.
Наблюдението на развитието на неприятелите е ключово за ефективния им контрол, разяснява Людмил Стоянов. Ние се ангажираме да извършваме мониторинга на полетата, чрез поставяне на капани, в които има феромони, които привличат мъжките пеперуди. Диспенсърът преди да се активира се държи в алуминиево фолио, за да не излъчва феромона, тъй като действието му е като ароматизатор за въздух - излита бързо.
Това, което видяхме през последния сезон е, че повечето производители искат да се реагира в последния момент, когато нападението вече е видимо, казва още специалистът. Само че тогава е време за химическа борба, а не за трихограма. Затова и организираме различни срещи, за да разясним, че е важно да се реагира много по-рано.
Колонизирането на трихограма изисква време,
а и биоагентът не е продукт,
който може да се произведе, да се сложи в склада и след време да се извади да се ползва, когато на някой му трябва. Той е жив организъм, трябва да се отгледа, да се вкара в диапауза, защото, когато премине през тази фаза, е по-агресивен и процентът на опаразитяване е най-голям.
Работата на екипа, който колонизира трихограма, може да се обясни съвсем просто, а именно - когато дойде времето специалистите идват на полето и поставят феромоните между растенията. Щом започнат да се уловят първите пеперуди биоагентът започва да се разселва.
Всяко изчакване носи само загуби, дори до масово нападение, което може да доведе до паднали растения, които са съборени от силен вятър, но причината е, че са непоправимо повредени.
Царевичният стъблопробивач изгризва
съединителната и проводящата тъкан,
през която водата и хранителните вещества трябва да достигнат до кочана. Вследствие кочанът не се изхранва и остава много малък. Често земеделци си мислят, че това е от сушата. Когато съседните обаче не са такива, явно причината е друга.
Искам да дам само един пример с Божидар Митов, земеделец, който е много добре познат, казва Людмил Стоянов. Миналата година в неговото стопанство колонизирахме трихограма на 27 хил. декара, той реши да остави 13 хил. за контрола. И въпреки, че малко закъсняхме с колонизирането, се получи 50 килограма разлика повече в добитото зърно от обработените площи. Което не е никак малко, нали?
Много е важно да се хване началният летеж, за да се направи първата колонизация, категорични са специалистите. Препоръката им е да се извършат минимум 2, но е много по-добре да се направят 3-4 колонизации, за да се постигне най-добър ефект.
Вече понатрупахме опит и очакваме много по-добър контрол занапред, казват от фирмата. Тази година ще колонизират през 15 метра, за да има застъпване и да няма непокрити участъци в полетата. За целта използват дрон, който може да лети до 50 мин. без да му се сменят батериите и до 5 км без визуален контакт. С него се обработват около 5-6 хил. декара за работна смяна. Този сезон имат готовност да покрият до 200-250 хил. декара. А земеделецът може в реално време да следи какво става на полетата му, тъй като чрез софтуер информацията се изпраща директно на мобилно му устройство.
Коментари